Как Тръмп отслабва позицията на Русия и подкопава имиджа на Путин?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отслабва позицията на Русия като велика сила по безброй начини, дори когато критиците му казват, че той е марионетка на руския президент Владимир Путин.

„Кого?“ е директният въпрос, който би задал Владимир Ленин. Кой кого надиграва: президентът Доналд Тръмп или руският президент Владимир Путин?

За критиците на Тръмп отговорът е очевиден. Путин, според тях, умело е манипулирал Тръмп, за да избегне сериозни последици, като същевременно се противопоставя на усилията му за уреждане на войната в Украйна. Докато Тръмп настоява, че Путин е ангажиран в добросъвестни мирни преговори, руският диктатор продължава бруталната атака срещу Украйна и не дава публични индикации, че е готов да се откаже от максималната си цел да подчини Украйна в името на мира.

Критиците може би са прави, ако отношенията между САЩ и Русия се разглеждат през тясната призма на войната в Украйна. Но ако погледнем по-широко, ситуацията изглежда съвсем различно.

Агресивната външна политика на Тръмп значително ерозира геополитическата позиция на Русия и опетни репутацията ѝ на велика сила. И все пак Путин до голяма степен мълчи.

Започнете с Близкия изток. През последните две десетилетия Путин позиционира Русия като основен играч там, изграждайки връзки с всички ключови регионални сили - Египет, Иран, Израел, Саудитска Арабия и Турция. Тръмп обаче се държеше така, сякаш Русия няма значение. Той игнорира интересите ѝ, докато работи в тясно сътрудничество с Израел, за да отслаби Иран, с който Русия наскоро подписа споразумение за „всеобхватно стратегическо партньорство“. Преценката на Тръмп беше точна. Когато бомбардира ядрените обекти на Техеран миналото лято, Москва оказа малка дипломатическа или материална подкрепа. Малко след това той рязко отхвърли предложението на Путин да посредничи между Вашингтон и Техеран.

Тръмп сега е ангажиран в оспорван спор с Иран за неговата ядрена оръжейна програма и по-широката му роля в Близкия изток. Той е преместил значителна армада в региона, заплашил е с военни действия и е говорил за смяна на режима, дори когато неговите представители сядат да разговарят с Техеран. Най-доброто, което Москва можеше да направи, беше да организира малки съвместни военноморски учения с Иран в Оманския залив, пише за TNI Томас Греъм, член на Съвета по външни отношения и научен сътрудник в Центъра „Макмилан“ към Йейлския университет.

Стабилността в Европа исторически е зависела от американското военно присъствие

и устойчивото дипломатическо лидерство.

Китай трябва да защити споразумението си за стратегическо сътрудничество с Иран, така че суперсилата продава военно оборудване и предоставя военно разузнаване. Как иначе ще помогне?

Планът предвижда незабавно примирие между суданските въоръжени сили и Силите за бърза подкрепа, постоянно прекратяване на огъня, политически преход, ръководен от граждански лица, и устойчив хуманитарен достъп.

По подобен начин миналата есен Тръмп договори прекратяване на огъня в Газа, в което Москва не играе видима роля. Сега той създаде Съвет за мир, който да се занимава с бъдещето на анклава, в който Русия, ако се присъедини, ще бъде само един от десетките други участници без никакви специални привилегии. Москва досега отказва - и остава встрани от дипломатическите усилия на Тръмп.

Междувременно в Латинска Америка Тръмп не обръща внимание на интересите на Русия. Той свали партньора на Путин, венецуелския диктатор Николас Мадуро, в безупречно изпълнена, сложна военна операция, която Русия не може да се надява да повтори. На практика Вашингтон вече пое контрола над петролния сектор на Венецуела, заплашвайки в крайна сметка да възстанови износа на страната - акт, който би оказал натиск за намаляване на световните цени на петрола, в ущърб на Русия. В същото време Вашингтон засилва натиска за сваляне на режима в Куба, дългогодишния съюзник на Русия в Карибския басейн. Москва не е направила много, за да облекчи този натиск.

Тръмп дори нахлува в позициите на Русия в бившето съветско пространство, което Москва отдавна смята за своя сфера на влияние. Той се намеси, за да облекчи напрежението между Армения и Азербайджан, измествайки усилията на Русия за стабилизиране на отношенията между двамата южнокавказки съперници. Съединените щати издигат отношенията си с Казахстан и Узбекистан, двете ключови централноазиатски държави. Те също така флиртуват с беларуския съюзник на Путин, Александър Лукашенко. Съпротивата от Москва е минимална.

Дори в Европа, където Тръмп сякаш действа по начин, който е от полза за Русия, ситуацията не е толкова ясна, колкото може да изглежда.

Нещо повече, проблемът, който предизвика разрива – претенциите на Тръмп за Гренландия – би трябвало да тревожи Москва. Тръмп заяви, че Съединените щати трябва да контролират арктическия остров, за да го защитят от нарастваща заплаха от Русия и Китай. Това е индикация, че той вижда Русия като конкурент, а не като потенциален партньор, в Арктика, въпреки постоянните усилия на Москва да представи региона като зона на доходоносно търговско сътрудничество.

Самите геополитически предизвикателства би трябвало да са достатъчни,

за да накарат Москва да се замисли, но Тръмп също така не е проявил особен интерес към преговори с Москва по отношение на ядрените оръжия – единствената област, в която Русия се смята за равна на Америка. Вашингтон така и не отговори на предложението на Путин да се придържа към ограниченията за бойни глави и превозни средства след изтичането на споразумението New START. Вместо това Тръмп се похвали, че може да договори по-добро споразумение както с Русия, така и с Китай. Междувременно той не е изключил надпревара в ядреното въоръжаване – която Русия отдавна се стреми да избегне и не може да спечели – и продължава с изграждането на противоракетната отбранителна система „Златен купол“. Дори и никога да не заработи напълно, тази система все пак ще предизвика дълбоки опасения в Москва относно надеждността на нейния стратегически възпиращ фактор.

Малко вероятно е всички тези действия да са част от съгласувани усилия за намаляване на позицията на Русия като велика сила – в края на краищата, Тръмп многократно е казвал, че сближаването с Русия би било нещо добро. Но те отразяват изчислението, че по въпроси от първостепенна важност за Тръмп, Русия няма чак толкова голямо значение. Той нито трябва да се тревожи за нейната съпротива, нито да търси нейната подкрепа, отчасти защото украинската мания на Путин му е оставила малко ресурси, за да защити интересите на Русия по-далеч.

Този геополитически и стратегически натиск, дори и да не е умишлен, хвърля преговорите за руско-украйнската война в различна светлина. Путин може наистина да протака преговорите с надеждата в крайна сметка да постигне максималната си цел. Но може би не играе с Тръмп толкова умело, колкото твърдят много наблюдатели. Вместо това, докато той целенасочено преследва целите си в Украйна, Тръмп енергично прокарва целите на САЩ по целия свят за сметка на Русия.