Пълната ПВО е невъзможна: Западът ще прави трудни избори при мащабна война

В голям въоръжен конфликт дори най-модерните армии няма да могат да спрат всички нападащи атаки навсякъде, което ще ги принуди да решат какво са готови да загубят – труден избор.

Войните в Украйна и Близкия изток дават представа за възможностите за бъдещи сражения, тъй като масовите атаки с дронове се наслагват върху ракетите при тежки бомбардировки с далечен обсег.

Руската инвазия в Украйна показа, че целите в една мащабна война може да не са само военни. Те могат да бъдат жилищни райони, училища, болници и енергийна инфраструктура. Според експерти е невъзможно една страна да покрие всичко със своята противовъздушна отбрана.

"Украйна, дори с едни от най-способните многослойни противовъздушни отбрани, все още бива удряна редовно – което показва, че „никога не можеш да защитиш всичко“, каза пред Business Insider Джъстин Бронк, водещ експерт по въздушна мощ в британския Royal United Services Institute.

Подобни предизвикателства възникнаха и в американско-израелската война срещу Иран. Американският министър на отбраната Пит Хегсет заяви по-рано този месец, че притежаването на солидна противовъздушна отбрана „не означава, че можем да спрем всичко“.

Бронк заяви, че усилията на Запада да изградят обширни защитни щитове са „погрешни“, защото „е напълно невъзможно да се защити всичко“. Има ограничения в системите, парите и хората. Опитът да се защити цяла Европа от руски удари, например, би изисквал „целия европейски военен бюджет и дори повече“. Това е невъзможно – и не може да се спечели война само с отбрана.

Отбраната трябва да бъде приоритет.

„Трябва да се правят трудни избори“, каза бившият генерал-майор от австралийската армия Мик Райън.

Противовъздушната отбрана винаги е била по-трудна и по-скъпа от атаката, а средата на заплахите става все по-сложна.

„Някои неща ще проникнат“, каза Матиас Екен, експерт по противоракетна отбрана в RAND.

Спирането на всяка идваща ракета при мащабна атака е практически невъзможно. Изграждането на противоракетна отбрана с пълно покритие, каза бившият финландски шеф на отбраната Ярмо Линдберг, е „най-скъпото нещо, вероятно, на планетата“.

Сега дроновете усложняват проблема, заплашвайки много повече цели на част от цената.

Залповете могат да включват десетки дронове едновременно. Дори извън войната дроновете са нарушавали работата на летища, градове и военни бази в САЩ и Европа.

Дъглас Бари, експерт по въздушна мощ в IISS, заяви, че противовъздушната отбрана е станала „по-трудна“, тъй като балистичните ракети са се разпространили, бойните самолети остават, а сега има и огромни маси от дронове, които трябва да бъдат спрени. 

Украйна показва как изглежда това на практика.

Тя използва комбинация от системи от съветската епоха, отбранителни системи, дарени от Запада, и местни решения за защита както на градове, така и на военни цели, но „все пак те продължават да бъдат удряни постоянно“, каза Бронк. Украйна трябва да направи избор относно отбраната си, тъй като се сблъсква с балистични и крилати ракети, дронове и планиращи бомби, наред с други заплахи.

Дори ако Украйна разполагаше с два пъти повече модерни системи за противовъздушна отбрана „Патриот“, произведени в САЩ, каза Райън, „тя все пак щеше да трябва да направи наистина трудни избори относно това кои са приоритетите, които трябва да бъдат защитени“.

В по-широкомащабна война тези компромиси биха могли да се разпространят в цяла Европа.

Опитът на Украйна, каза Бари, показва, че в такъв конфликт „Европа неизбежно ще трябва да направи трудни избори“. Страните ще трябва да определят какво трябва да бъде защитено, какво биха искали да защитят и нещата, които просто ще останат незащитени.

Бивш офицер от разузнаването на западните въздушни сили, който разговаря с Business Insider при условие за анонимност, за да обсъди уроците от воденето на война, каза, че Украйна е принудена да прави постоянни компромиси и „трудни решения“, като едно от най-важните е: да премести ли въздушната отбрана напред, за да защити войските, или да я задържи назад, за да защити градовете?

По време на Студената война западните отбранителни сили даваха приоритет на ядрените сили, за да поддържат възпиращ ефект — а не на градовете, които се считаха за до голяма степен незащитими в мащабна война.

„Не можеш да вложиш достатъчно средства във въздушната отбрана, за да защитиш всичко от всичко“, каза Бронк.

Въпреки това, капацитетът на въздушната отбрана в Запада все още е крайно недостатъчен за мащабна война или продължителна кампания. НАТО няма необходимите наземни системи за противовъздушна отбрана и бърза да закупи още, но производството на системите отнема години, има забавяния и те са скъпи.

Евтини дрони-прехватчи, които Украйна използва в голям мащаб, се появяват, но все още не са широко разпространени в алианса. Съюзниците сега се надпреварват да ги закупят, при ограничено предлагане.

Дори и с тези средства, действащи успоредно с традиционните системи за противовъздушна отбрана, е малко вероятно да се спрат всички атаки.

„Възможно ли е да се осигури много, много добра защита срещу дронове за конкретни защитени зони или обекти? Да. Възможно ли е да се защити всичко по този начин? Не“, каза Бронк.

Дроновете могат да се приближават от различни посоки към огромно разнообразие от цели. Винаги ще има нещо, което ще остане незащитено.