Само една криза дели света от ядрена точка без връщане

От всички структури на Организацията на обединените нации никоя няма по-висша мисия от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). В крайна сметка нейната задача е да предпази човечеството от ядрено унищожение и да въплъщава инстинкта за оцеляване на нашия вид.

И все пак цялата сложна система, създадена да предотвратява бедствия, се руши пред очите ни. Рафаел Гроси, генералният директор на МААЕ, описва в интервюто си за Telegraph как „важни държави в Европа, в Мала Азия и в Далечния Изток“ публично обсъждат дали да произвеждат ядрени оръжия, въпреки че са обещали никога да не го правят.

Америка и Русия позволиха всичките си договори за ядрено разоръжаване да се разпаднат или да изтекат, без да бъдат заменени. След нахлуването в Украйна през 2022 г. Владимир Путин направи още една крачка към ръба, като суспендира споразуменията за „стратегическа стабилност“ със САЩ, съгласно които най-големите ядрени сили в света преди това се успокояваха взаимно, като споделяха информация за учения и разполагане на ракети, пише The Telegraph.

Една по една мерките за намаляване на риска отпаднаха, дори когато все повече страни обмислят създаването на ядрени арсенали. Това оставя само един въпрос: вече ли сме преминали точката, от която няма връщане назад, или човечеството запазва инстинкта си за оцеляване?

Този мрачен въпрос беше поставен за последен път по време на най-опасния етап на Студената война. През 1963 г. президентът Джон Ф. Кенеди предсказа, че до 70-те години не по-малко от „15, 20 или 25 държави“ ще разполагат с ядрени оръжия, което ще представлява „най-голямата възможна опасност“.

Както се оказа, неговото предсказание не се сбъдна. Още четири държави се сдобиха с ядрено оръжие, с което общият им брой днес е девет, от които само една – Северна Корея – е изградила нов арсенал през последните три десетилетия.

Но гадаринската надпревара за най-мощното оръжие беше предотвратена от рядък пример за просветена глобална дипломация. Съгласно Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО) от 1970 г. близо 190 държави обещаха никога да не разработват ядрени арсенали, докато на петте първоначални ядрени сили беше забранено да изнасят необходимата технология.

Оттогава само една страна, подписала ДНЯО – Северна Корея – се превърна в ядрена сила. Други – Индия, Пакистан и Израел – придобиха свои собствени средства за възпиране, но никоя от тези държави никога не е подписвала договора.

Междувременно четири държави, членки на ДНЯО – Ирак, Либия, Иран и Сирия – нарушиха задълженията си,

като провеждаха тайни програми, предназначени за придобиване на ядрени оръжия или способност за тяхното производство. Всяка от тях беше победена, а трима от лидерите им – Саддам Хюсеин, Муамар Кадафи и Али Хаменей – загинаха. Четвъртият, Башар ал-Асад от Сирия, беше свален от власт и сега живее в изгнание в Москва. Единствено режимът на Северна Корея успя да се оттегли от договора, да произведе бомба и да оцелее.

Това, което прави днешната ситуация безпрецедентна, е, че най-голямата опасност от разпространение на ядрени оръжия не идва от изолирани държави-изгнанници, а от страни в Европа и Азия, които са били добросъвестни подписали страни по ДНЯО в продължение на поколения, но изведнъж са изправени пред извънредни нови заплахи.

В Европа тази заплаха идва от Русия на Путин, която в момента води най-кървавата война на континента от повече от 80 години насам, за да опустоши Украйна. В Азия опасността идва от Китай на Си Цзинпин, който в момента разширява ядрения си арсенал с главоломна скорост, като е удвоил запасите си от 300 бойна глави през 2020 г. до поне 600 през 2025 г., а до 2035 г. се очакват още около 900.

И на двата континента непредсказуемата ненадеждност на Америка на Доналд Тръмп означава, че съюзниците вече не вярват, че могат да бъдат в безопасност, просто като се скрият под ядрения чадър на Вашингтон. В Япония, Южна Корея и Полша – и дори в скандинавските държави в Европа – се води дебат дали новите опасности налагат изграждането на независими ядрени арсенали.

Йепе Кофод, бивш външен министър на Дания, призова страната си да се присъедини към Финландия, Норвегия и Швеция, за да създадат „скандинавско ядрено възпиращо средство“, описвайки това като „наложителна необходимост“. През март полският министър-председател Доналд Туск подчерта инвестициите на правителството си в граждански атомни електроцентрали, преди да добави остро:

"Полша няма да иска да бъде пасивна, когато става въпрос за ядрена сигурност във военен контекст."

Ако някоя от тези държави напусне ДНЯО и създаде свои собствени ядрени оръжия, съществува рискът всички ограничения да се срутят и всяка нация да се почувства свободна да вземе собствено решение, което да предизвика нова надпревара във въоръжаването. Ако това се случи, предсказанието на Кенеди за свят с 25 ядрени сили все пак може да се сбъдне. И колкото повече държави притежават ядрени оръжия, толкова по-голям е рискът от катастрофа.

Някои от страните, които биха могли да изберат този път, вече разполагат с гражданска ядрена енергетика и напреднали експертни познания, което би им позволило да разработят бомбата сравнително бързо. Оттук и желанието на Гроси да бие тревога публично. Той стои начело на деликатната структура, която досега е предотвратявала който и да е град да сподели съдбата на Хирошима или Нагасаки. И все пак, ден след ден, зданието под краката му се руши.

В действителност европейските или азиатските държави все още са далеч от някакво съдбовно решение да преминат към ядрената енергия. Тройният шок от агресията на Путин, ядрената експанзия на Си и капризите на Тръмп досега не са били достатъчни, за да ги тласнат към крайната точка.

Все още не сме стигнали до точката, от която няма връщане назад. Но ако се случи още един огромен шок – например Путин да атакува страна от НАТО без никакъв военен отговор от страна на Америка, или Си да нападне Тайван – тогава всички изчисления ще се променят.

По всяка вероятност сме на крачка от голяма криза, която ще принуди страните да вземат необратими решения. Ако това се случи, МААЕ може да се окаже безсилна да спаси човечеството от собствената му глупост.

Конфликтът между Америка и Китай по повод блокадата на Иран е тревожен. Но той няма да доведе до война между суперсилите.