Защо Германия разполага с 500 милиарда долара в злато?

Германия разполага с големи запаси от злато на стойност около 500 милиарда евро по текущи цени, като около 220 милиарда долара от него се съхраняват в трезор на Федералния резерв на Ню Йорк.

Авторът предлага Германия да обмисли продажбата на част от златото си, за да се възползва от покачващите се цени и да намали федералните заеми.

Продажбата на златото би била политически трудна и би се сблъскала с множество институционални и правни препятствия, но би могла да бъде използвана по-продуктивно и да помогне за облекчаване на икономическите и фискалните предизвикателства на Германия, пише в анализа за Bloomberg колумнистът Крис Брайънт.

На 24 метра под улиците на Манхатън се намира трезор на Федералния резерв на Ню Йорк, съдържащ около 220 милиарда долара германско злато. Може би е време Германия да продаде част от него.

Моето провокативно предложение беше подтикнато от скорошни призиви на опозиционни германски политици и бившия ръководител на изследванията на Бундесбанк Емануел Мьонх за репатрииране на този 1236-тонен запас, съставен от почти 100 000 кюлчета. Тези искания следват действията на президента на САЩ Доналд Тръмп, подкопаващи независимостта на Федералния резерв, и очевидното му презрение към съюзниците от НАТО.

Но изпращането на кюлчетата у дома би допълнително обтегнало отношенията на Берлин с Вашингтон и би разстроило Тръмп, който изглежда много се интересува от злато. Само погледнете позлатения му рестайлинг на Белия дом. Умишлено или не, неговото хаотично поведение причинява отлив от долара и е довело до скок на цените на благородните метали.

Това е от голяма полза за Бундесбанк, която контролира златните резерви на страната си - най-големите в света след американските. Те струват около 500 милиарда евро (599 милиарда долара) по текущи цени. Това се равнява на 18% от дълга на страната и е близо 19-кратно увеличение, откакто Германия прие еврото през 1999 г.

Германия приключи с извозването на 300 тона злато от Ню Йорк през 2017 г. след вътрешнополитически натиск за по-голяма прозрачност и по-строг контрол върху резервите си. Нейните запаси там датират от следвоенната система Бретън Уудс, когато доларът беше обезпечен с метала. Ню Йорк е основен търговски център за злато, наред с Лондон.

Днес нито Бундесбанк, нито коалиционното правителство на Германия искат да репатрират още. „Нямам съмнение, че нашето злато във Федералния резерв на Ню Йорк продължава да се съхранява сигурно“, заяви президентът на централната банка Йоахим Нагел тази седмица. Това е изненадващо, като се има предвид пренебрежението на Тръмп към институционалните норми. Но Берлин е заседнал между геополитическа кухина и наковалня по този въпрос.

В днешно време има малко практически причини да се държи толкова много. Като член на еврозоната, Германия вече няма собствена валута. И все пак националният резерв запазва огромно символично значение. Раздялата с него би била непопулярна.

„Постепенната продажба на част от златото на тези високи цени, за да се намалят федералните заеми, би имала идеален икономически смисъл“, казва ми Холгер Шмидинг, главният икономист на Беренберг. „Но би било политически опасно. Германците обичат Бундесбанк такава, каквато е.“

Многобройни институционални и правни пречки стоят на пътя на продажбата.

Прилагането също би било трудно. За Германия би било саморазрушително да понижи цената на златото, като продаде голямо количество. Инвеститорите биха могли да възприемат подобен ход като знак за икономическа слабост или парично финансиране на бюджета, в зависимост от това как ще бъдат използвани приходите. Това би изисквало внимателна хореография.

Бундесбанк би се противопоставила остро. Нагел заяви през 2024 г., че не е обмислял продажбата на злато нито за „наносекунда“ и е казвал подобно нещо наскоро. Централната банка отказа коментар за тази колонка.

Но тъй като златото сега съставлява повече от 80% от официалните резервни активи на Германия, си струва да се помисли дали този запас може да бъде използван по-продуктивно? Дори от гледна точка на чисто управление на риска изглежда неразумно почти всички яйца на Бундесбанк да бъдат вложени в такъв волатилен актив. Въпреки че централната банка не е хедж фонд, обсебен от възвръщаемостта, може би е добър момент за реализиране на печалби.

В обобщение, търсенето от централната банка допринася за рязкото покачване на цените на златото, заедно с трескавите спекулации на дребно и така наречената търговия с обезценяване. Съседна Полша, която не е член на еврозоната, купува големи количества.

И все пак, много по-големите резерви на Германия датират от огромните ѝ излишъци по текущата сметка след Втората световна война. Освен скромните продажби за сечене на златни монети, днес Бундесбанк оставя запасите си недокоснати. Около половината е във Франкфурт, 12% в Лондон, а останалата част в Ню Йорк, където не натрупва лихва.

Съпротивата на Бундесбанк срещу продажбата беше основателна през последните десетилетия.

Тя се запази стабилна дори когато европейците се освободиха от метала в началото на 2000-те. Известно е, че министърът на финансите на Обединеното кралство Гордън Браун разреши продажбата на около 400 тона злато между 1999 и 2002 г. Това беше на средна цена от 275 долара за унция, което доведе до 3,5 милиарда долара, които бяха реинвестирани в лихвоносни валутни резерви. Днес би струвало около 70 милиарда долара. Човек би си помислил, че това би накарало някого да се замисли, преди да насърчи подобно нещо, но бъдете търпеливи с мен.

Вярно е, че нарастващата стойност на златните резерви имаше едно поразително предимство за Бундесбанк: Тя беше противотежест на изчерпването на финансите ѝ след неотдавнашния период на „количествено облекчаване“, при който тя трябваше да купува много нискодоходни облигации по нареждане на ЕЦБ.

Поради несъответствие между придобитите активи и лихвата, която трябва да плаща по депозитите на кредитните институции, Бундесбанк е отчитала загуби от приблизително 20 милиарда евро през всяка от последните две години.1 Но благодарение на масивната преоценка на златните си резерви, нетната ѝ капиталова позиция се е увеличила до над 250 милиарда евро при последното измерване през февруари 2025 г.2

За съжаление, германските данъкоплатци не се възползват. Бундесбанк спря разпределението на печалбата на правителството през 2020 г. и вероятно няма да прави никакви плащания още няколко години поради проблемите си с облигациите. За контекст, между 2010 и 2019 г. федералното правителство е получило около 25 милиарда евро дивиденти от централната банка.

Тук инжекцията от парични средства от продажбите на злато на Бундесбанк би била много полезна. Германия е изправена пред огромни икономически, демографски и фискални предизвикателства. Канцлерът Фридрих Мерц отхвърли фискалните ограничения и страната ще вземе назаем няколкостотин милиарда евро, за да финансира нова инфраструктура и превъоръжаване, което значително ще увеличи националния дълг.

Притеснението е, че всички приходи от продажбите на злато биха намалили натиска върху правителството да въведе така необходимите реформи в разходите. Просто погледнете как се харчат част от 500-те милиарда евро за нова инфраструктура.

Въпреки че германските политици напоследък не са казвали много по тази тема, през 90-те и началото на 2000-те години редица служители предполагаха, че Бундесбанк може да продава злато, за да прави неща като плащане на щети от наводнения, да създава културна фондация или да подкрепя социалното осигуряване. Нищо от това не се случи.

Така че може би Бундесбанк трябва да излезе със собствено предложение, както направи през 2004 г. Тогава нейният президент Ернст Велтеке предложи продажбата на до 600 тона - или повече от една шеста от резервите - за закупуване на лихвоносни активи и създаване на фондация за подкрепа на научните изследвания и образованието.