Мъск иска да "блокира слънцето" и да ограничи глобалното затопляне

Шефът на SpaceX Илон Мъск сподели възможно решение на климатичната криза, въпреки че учените предупреждават, че то може да завърши с катастрофа.

В публикация в X Мъск заяви, че иска да изстреля "голямо, захранвано от слънчева енергия“ съзвездие от спътници в земна орбита. Така спътниците с изкуствен интелект биха могли да правят "малки корекции“ в това колко от слънчевата енергия ще достига до Земята, което ще има охлаждащ ефект върху планетата.

Идеята на Мъск определено е екстравагантна, а голяма част от обществеността изглежда е ужасена от идеята, която е интерпретацията на Мъск за вече предложен "геоинженерен“ проект.

"По същество оставяме изкуствения интелект да решава колко слънчева светлина ще получат хората сега? Какво би могло да се обърка", попита потребител в интернет, който изрази скептицизма си относно идеята на Мъск.

"Никой човек, нито компания, нито правителство няма право да се забърква в нашия колективен световен климат“, споделя друг потребител, а следващ се оплака, че "нямаме нужда повече хора да си играят на Бог“.

Лили Фюр, директор на програмата за икономика на изкопаемите горива в Центъра за международно екологично право (CIEL) в Берлин, нарече идеята "силно спекулативна“ и обясни защо.

"Слънчевото геоинженерство е по своята същност непредсказуемо и би могло допълнително да дестабилизира нашата вече крехка климатична система“, каза тя пред Daily Mail.

"Всяко бъдещо внедряване на геоинженерство би застрашило живота и правата на милиарди хора, включително във Великобритания. Ако някога бъде внедрено, няма да е възможно да се спре или спре, без да се рискуват бързи температурни скокове и ускоряване на глобалното затопляне. Тези силно спекулативни технологии са опасно разсейване от решаването на климатичната криза и трябва да бъдат премахнати завинаги", аргументира се Фюр.

В социалните медии много хора си припомниха епизода на "Семейство Симпсън“, където местният милиардер г-н Бърнс блокира слънцето, принуждавайки жителите на Спрингфийлд да използват електричество от неговата атомна електроцентрала.

Професор Густав Андерсон, биолог в университета Умео в Швеция, каза, че г-н Бърнс "е имал подобна идея преди няколко години“.

Мъск беше попитан как съзвездието ще осигури "прецизни, справедливи корекции на слънчевата енергия“ по цялата Земя, като същевременно отчита сезонните вариации.

"Да. Ще са необходими само малки корекции, за да се предотврати глобалното затопляне или глобалното охлаждане", отговори Мъск.

След това предприемачът призна, че блокирането на твърде много слънчева светлина може да доведе до рязък спад на температурите и превръщането на Земята в "снежна топка“.

Земята "много пъти е била снежна топка в миналото“, каза Мъск, въпреки че последният път, когато това се е случило, е бил преди около 635 милиона години.

Мъск не уточни точно каква роля ще играе изкуственият интелект в неговото съзвездие от спътници, но вероятно ще бъде отговорен за определянето кога да се направят "малките корекции“ на количеството слънчева енергия, достигащо до Земята.

Въпреки че цялото нещо може да звучи непрактично, Мъск вече е изпратил над 8000 спътника в земна орбита като част от своето съзвездие Starlink, осигуряващо високоскоростен интернет на света. Цената на такъв проект би могла спокойно да бъде покрита от Мъск, който в момента е най-богатият човек в света с нетно състояние от около 469 милиарда долара.

Рам бен Зеев, автор и предприемач в Шотландия, каза, че инженерната страна на въпроса "може би е възможна“, но последиците от грешката биха били неизмерими“. Според него идеята "опасно надценява човешкия контрол и подценява естествения баланс“.

"Намаляването на слънчевата светлина не само понижава температурите, но и пряко влияе върху фотосинтезата - основата на живота на тази планета“, предупреди той. Дори намаление на слънчевата енергия с 1-2 процента може да опустоши световното земеделие, горите и производството на кислород.

Професор Сами Бъзард, глациолог и климатолог в университета Нортъмбрия, предупреди, че може да има "непредвидени последици“ от подобна схема.
"Не би трябвало един човек или една държава да решава какъв ще е климатът за друга, особено с риска от нежелани последици от неизпитани методи“, каза професор Бъзард.