Колайдерът преминава на максимална енергия без междинен стадий

Физиците от Европейския център за ядрени изследвания (CERN) решиха да променят графика на работа на Големия адронен колайдер – най-големия в историята ускорител ще премине от енергия на сблъсък 7 тераелектронволта (TeV) направо на 14 TeV, пропускайки междинния стадий от 10 TeV.

Според съобщение, публикувано в сряда на сайта на CERN, решението за това е взето миналата седмица на конференция в Шамони, пише РИА Новости. Преди това графикът на работа на ускорителя предвиждаше пускане в първата половина на февруари на енергия 7 TeV, а в средата на лятото се планираше повишаване на енергията до 10 TeV.

„Най-важното решение, което взехме миналата седмица, е да продължим на 18-24 месеца работата на колайдера на енергия 7 TeV (3,5 TeV на лъч). След това ще спрем ускорителя за достатъчно дълъг срок, което ще ни позволи да изпълним всички подготвителни работи, необходими за пускане на Големия адронен колайдер на максималната енергия на сблъсък – 14 TeV – по време на следващия сеанс на работа“, казва Стив Майерс, директор по технологии и ускорители в CERN.

„Това означава, че когато лъчите отново започнат да циркулират в колайдера, ние ще започнем най-дългия период на непрекъсната работа на ускорителя в историята на CERN, който ще завърши през лятото или есента на 2011 г.“, добавя Майерс.

В доклад от конференцията в Шамони, публикуван по-рано на сайта на CERN, се отбелязва, че преминаването на енергия на сблъсък 10 TeV е много рисковано – сред милионите медни контакти, свързващи свръхпроводимите кабели, има дефектни, които може да не издържат силата на тока, необходима за поддържането на протони с толкова висока енергия.
„Измереното съотношение на съпротивлението при стайна температура и при работна (1,9 келвина) показа, че границата на безопасност се намира на 3,5 TeV на лъч. Без ремонт на медните стабилизатори преходът на 5 TeV на лъч е рискован“, се казва в доклада от конференцията.

Майерс отбелязва, че заради този риск преходът на енергия, по-висока от 3,5 TeV на лъч, изисква допълнителна работа.

Според него пускането и спирането на колайдера изискват достатъчно дълъг период на охлаждане и загряване до стайна температура на свръхпроводимите магнити. Затова и традиционният за CERN модел „работа през лятото и спиране през зимата“ тук може да не е приложим.

„Дългият сеанс на работа (на енергия 7 TeV) е правилно решение за Големия адронен колайдер и за експериментите на него. Това ще даде време на специалистите по ускорителя да се подготвят добре за периода на 14 TeV. В същото време срокът от 18-24 месеца ще бъде достатъчен за събиране на голямо количество данни от експериментите в тези нива на енергия, където са възможни открития“, казва в заключение Майерс.

Големият адронен колайдер, чието строителство глътна повече от 6 млрд. евро, е най-големият в света ускорител на елементарни частици, създаден за получаване на нови данни за природата на материята и фундаменталните физични закони.

Създаването му започва още през 1990 г, а е пуснат през септември 2008, когато физиците успешно пускат лъч протони в двете посоки. Само седмица по-късно излизането на един от магнитите от свръхпроводимо състояние спира колайдера.

Разследването показва, че причина за аварията са дефектни електрически контакти, съединяващи свръхпроводимите кабели. По-късно специалистите от CERN повишават сигурността със системата за защита QPS (quench protection system), която предпазва свръхпроводимите магнити от подобни аварии.

В нощта на 21 ноември 2009 учените отново пускат колайдера. Очаква се ускорителят да започне да дава нови научни резултати в началото на февруари, когато енергията на сблъсък в него ще достигне общо 7 тераелектронволта.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.