Васил Найденов пред Dnes.bg: Демокрацията не е слободия, но подкрепям референдумите

Васил Найденов е човек, който няма нужда от представяне. Всеки поне веднъж си е припявал "Синева", "Телефонна любов", "Сбогом моя любов" или който и да е от многобройните му хитове. Преди дни той получи статуетката на БГ Радио за „Най-обичан български поп изпълнител на всички времена“, а след няколко дни, на 7 юни, ще излезе на сцената на "Кино Кабана", където отново ще пее пред верните си фенове, потвърждавайки собствените си думи: "Много е лесно да си звезда една, две, три години. Много е трудно обаче да си звезда 20,30,50 години".

Dnes.bg разговаря с легендата на българската музика за съвременната музика, Русия и дори еврото.

На 7-и юни ще излезете на сцената на "Кино Кабана" за първия си концерт на открито това лято. След толкова много години на сцена, вслушвате ли се все още в желанията на публиката и това какво тя иска да ѝ изпеете?

Няма човек, който да е професионалист, и да не се вслушва в публиката си. Не само в музиката. Това важи и в театъра, в драматургията... Неминуемо, във всяко нещо има комерс, ние какво сме без публиката? Аз това съм го казвал винаги, че тези награди, които ги получаваме, какво се случва с тях? Само хващат прах или са едно удостоверение, че през еди-коя си година си бил известен. Важно е какво се случва днес, сега. Важно е миналото, несъмнено, но тази награда ще я извадиш от килера, за да покажеш какво ти се е случвало, какво си преживял, колко си бил млад, стар, как си обичал, как си мразил. Наградата е като една чаша, нищо повече. Доказателство, че нещо си направил в някакъв период. Обаче важно е това да го задържиш, да продължава години наред. Много е лесно да си звезда една, две, три години. Много е трудно обаче да си звезда 20,30,50 години. Колко хора са Елтън Джон? Колко са "Бийтълс", "Ролинг Стоунс"..."

Говорейки за "Бийтълс", за Елтън Джон, новата ви песен с Братя Аргирови, "Там, на завоя", е миксирана в легендарното студио Abbey Road, където са работили те. Как се почувствахте след тази новина?

Даже не предполагах, че такава песен, която аз изпях с Братя Аргирови, ще стигне до най-голямото студио, в което "Бийтълс" са записвали. Бях учуден, в началото мислех, че е майтап. Моят китарист, Стоянчо, може да ми се разсърди, но той миксира песента заедно с мен. Но в момента, в който ни върнаха записа от това студио, и той призна, че техният вариант е по-добър. И естествено, че е миксът е по-добър, не че подценявам Стоянчо, или който и да е. Просто тези хора имат страшни традиции. Имат страхотно чувство за пространство, което е важно в една песен, за да се чуят всички инструменти."

Abbey Road има почти вековна традиция в създаването на музика. Но как, според вас, технологиите, които са достъпни за всеки, влияят на музиката?

Компютърът е нещо хубаво, но и страшно. За да има малко живот се слага един жив саксофон, жива китара, жива вокална група, защото хората, малко или много, постепенно все повече ще бъдат уморявани от тази технология. Тя помага, но в изкуството не винаги.

Но много интересно е интернет пространството. Например "Болката от ляво" никога не е била известна. Тя е много хубава песен, но хората я усетиха много по-късно. Дечурлигата си поставяха някакви любовни истории, псевдо клипчета, и тя така набра скорост. Сега, където и да съм в последните две-три години, тази песен я искат непрекъснато.

А страхувате ли се от навлизането на изкуствения интелект, който може да създаде песен с вашия глас, без вие да сте я записвали?

Те вече използват гласа ми, за да говоря за някакви лекарства, някакви чудесии. Странното е, че абсолютно е твоят тембър, твоят глас, дори начинът, по който дишаш. Съвършено е направено. Аз все пак съм музикант и чувам. Но Rolling Stones имаше една статия, че с влизането не само AI, но всички технологии, които напреднаха, е за сметка на изкуството. Всяко нещо има пик, времето на "Бийтълс", "Стоунс", на филма "Коса", на децата-цветя, е един такъв пик. След това всичко автоматично тръгва надолу. Сега тази технология тръгва нагоре, но в един момент ще тръгне отново надолу.

Най-обичаният български поп изпълнител с шампионите Димитър Илиев, Мартин Камбуров, Валери Божинов, Бирсент Карагаран

Бил сте вокал на "Златни струни", "Диана Експрес", а за кратко свирите и в "Тангра". Как естрадата измести рок енд рола?

Много рок сме пяли. Аз бях привърженик на Стиви Уондър, но много трудно можех да го прокламирам в "Златни струни", там вървеше Uriah Heep, Deep Purple, Led Zeppelin. Много съм се търкалял по сцените, и то с рок музика. Много съм се смял преди години, когато журналистите се мъчеха да обясняват, че ние сме естрадни певци, колко не разбираме от рок. А всъщност ние сме се прехранвали с рок. Даже в германските предавания, в които съм участвал, ме бяха класифицирали като поп-рок музикант, докато нашите тук, особено след промените, искаха да докажат, че нашето поколение са ченгета, че ние сме от времето на Тодор Живков, че не пеем на живо. Имаше доста глупости и обиди, които трябваше да преживеем, а беше толкова безсмислено. Но просто не е така.

Ставате изключително популярен в Русия през кариерата си. Сега, когато гледате колко изолирана е тя, изпитвате ли известна носталгия?

Истината е една и не винаги е удобна - нашето поколение не обичаше много Русия. А може би нямаме право да говорим така. Аз си давам сметка вече, като по-възрастен, че тази Русия, каквото и да е било като политика, даже тогава ни казваха, че ще бъдем еди коя си република на Русия, беше много удобна търговски за нас. Правил съм по 120-150 концерта. Три месеца съм бил там. Пял съм с Алла Пугачова пред 40 000 в комплекс "Мира", който е най-големият и до момента стадион. Това беше ежедневие за нас, тогава дори не сме го осъзнавали това нещо. Алла Пугачова даже ми е казвала, че все още има републики, в които не е пяла.

Ние сме много малка държава. И като мащаби, и като политика. Понякога ми е смешно, когато политиците се "фъчкат" и започнат да говорят за световни проблеми. От нас много-много не зависи. Все едно дали в ЕС, просто е по-добре да сме по-встрани. Те го знаят много добре, просто не си го признават. Всъщност, ние цял живот сме придатък към някаква империя. Ако Русия е бивша империя, сега сме придатък на други неща. Не говоря като политик, защото ако някой е пял за СДС, това съм аз. Не съм си променил възгледите. Това, за което пеехме и танцувахме, е демокрация, а демокрацията е много широко отворено понятие. Понякога народът просто трябва да се пита. Народът е този, който трябва да бъде питан, защото имаме това право. А не да робуваме на някакви системи - това е така, това е така, защото и на нас преди години Русия ни казваше какво да правим.

Кралят на българската поп музика с наградата "Най-обичаният български поп изпълнител на всички времена"/Васил Найденов - официалната фен страница/БГ Радио

В този ред на мисли - подкрепяте ли провеждането на референдум за еврото?

Да, подкрепям да има референдум за еврото. На това мнение едва ли не се лепва етикета, че клоним към Русия. Аз пак казвам, че не разбирам от политика, но съм средно интелигентен човек. Защо не? Това е все едно аз да не се допитвам какво да пея. Аз съм пял за тези хора, когато бях в пубертета, когато правех първия си секс, първата си любов, пях им, когато почина майка ми, когато ходихме да крещим "да има свобода и демокрация". След няколко дни ставам на 75 години и като артист и човек искам да бъда по-свободен. Не желая да ми се дава акъл от някакви хора дали трябва да воювам, или дали да направя нещо, или не. Демокрацията не е слободия, но до народа трябва да се допитваме, тъй като той винаги има право. Аз, без този народ, никога нямаше да получа това, което имам.

По време на наградите на BG Radio Любо Киров направи изказване, което се завъртя много в социалните мрежи - че или трябва артистите от старото поколение да направят място на младите, или младите трябва да се постараят да ви настигнат. Съгласен ли сте с това твърдение?

Винаги има един такъв антагонизъм между старото и новото поколение. Това е нормално. Но истината е, че трябва да има хубави песни. Но има един проблем в България. Преди години журналистите ме питаха, преди още БГ Радио да вземе честота и когато поп-фолкът беше в най-силния си период, дали радиото ще може да запълни 24 часа програма само с българска музика. Разбира се, че може, защото българите сме музикална нация. Ние имаме достатъчно много музика, всякаква. Имаме световни оперни певци, хорове. Наистина сме на световно ниво. Но не трябва само да робуваме, да казваме "това е Запада, ние сме нищо". Това не е вярно. Една от причините да нямаме хубави песни е, че много българи пишат музика, за да са като някой. Повлияват се кой изпълнител, коя група е модерна, и се опитват да са по-северни от северняците, по норвежци от норвежците. Но ние не сме норвежци, нито холандци. Те имат друг натюрел, друго усещане, друга емоция. Ние сме малко по-южняци. И тук не говоря за чалга.

Моите млади колеги малко робуват, а голяма част от тях са много хубави гласове. Делят се и на някакви отбори, което за мен е страшно. Артистът трябва да е по-широко скроен.

С две думи, просто нашето поколение имаше по-добри песни, които оцеляват 50-60 години, и самите нови изпълнители ги пеят. Това доказва, че не трябва да се робува. Ти си длъжен да се съобразяваш къде живееш, в какъв периметър си. Ние си имаме българска музика, която не трябва да загърбваме, за която не трябва да казваме това е старо, демоде, а това е модерно. Кой е този Свети Синод, който решава кое е модерно? Времето е това, което определя. И пак - народът. Той казва дали е имало смисъл да изпееш тези неща.

И още нещо. Моите уважения, че започнаха всички да си пишат текстовете сами. Нека да изразяват себе си, но нека и да се допитват до хора, които имат поезия, друг речник и други мащаби. Защото много пъти в тези песни се въртят три думи, до пет, и се въртят от кръста надолу.

Можете ли да кажете честно, че всичко ви е наред?

Петър Софрониев, който пишеше за Сатиричния театър много неща, ми каза по онова време: "Ей, човече, дето ти си въобразяваш, че всичко ти е наред, съвсем не си в ред". Шефът на пазарджишката лудница преди години беше още по-откровен: "Като ви наблюдавам, всички сте ми пациенти, но по-добре, че не знаете".