95 години след премиерата си нямата комедия на Чарли Чаплин "Светлините на града" ("City Lights") продължава да бъде сочена като един от най-великите филми, правени някога - и финалните ѝ минути са ключови за тази легенда.
Когато през 1966 г. списание Life пита Чарли Чаплин кой негов филм му е любим, той дава честта на "Светлините на града", а после омаловажава постижението си с думите: "Мисля, че е стабилен, добре направен."
От премиерата в Los Angeles Theatre на 30 януари 1931 г. насам киномани и режисьори сипят далеч по-възторжени похвали за тази нямa романтична комедия, в която Скитникът, изигран от Чаплин, се влюбва в сляпа продавачка на цветя (Вирджиния Черил), която го взема за милионер.
Когато Британският филмов институт (BFI) публикува през 1952 г. първия си прочут списък с най-великите филми на всички времена, "Светлините на града" се нарежда на общо второ място - редом до "Треска за злато" ("The Gold Rush") (1925 г.) на Чаплин. Стенли Кубрик, Орсън Уелс и Андрей Тарковски го посочват като един от любимите си филми, а сценаристът на "Нощта на ловеца" ("The Night of the Hunter") Джеймс Ейджи пише, че той съдържа "най-великата актьорска игра и най-великия момент в киното".
Именно този момент идва точно в края на "Светлините на града". Накрая Скитникът отново се среща с момичето с цветята, което вече вижда, и я гледа с любов, докато картината избледнява в черно. Това е кадър с толкова чиста емоция и проста, болезнено красива нежност, че често е обявяван за най-великия финал в историята на киното. През 95-те години след излизането на "Светлините на града" безброй филми се опитват да повторят неговата деликатност и силата на изпълненията му.
"Беше толкова чисто"
Години творческа работа и страдание стоят зад последната сцена - и тя действа, защото последното действие на "Светлините на града" я подготвя съвършено.
След като Скитникът научава, че момичето ще бъде изгонено от жилището си, той започва работа като уличен метач, а после и като боксьор. Накрая успява да вземе пари от пиян милионер, който го забравя, щом изтрезнее - и обвинява Скитника, че го е ограбил. Малко преди да бъде арестуван, Скитникът дава парите на момичето. Така тя успява да си плати наема и да отиде на лекар, който може да излекува слепотата ѝ. Месеци по-късно, когато Скитникът излиза от затвора, разбира, че тя вече вижда и има собствен, много успешен магазин за цветя. Окаян, в дрипи, той се появява отвън. Когато тя най-после го разпознава, по лицето ѝ проблясва дълбока обич. Той ѝ отвръща с усмивка - и филмът свършва.
Чарлс Марланд - автор на книгата от поредицата BFI Classics, посветена на "Светлините на града" - смята, че финалната сцена е най-точният пример за режисьорската гениалност на Чаплин.
"Той знаеше как да кадрира, така че да усили емоционалния ефект. Камерата се стяга от среден план към близък план. А после е и музиката - сложна, емоционална, и провокира интелектуална реакция", казва Марланд пред BBC и напомня, че Чаплин веднъж е казал, че използва далечни планове за комедия, а близки - за трагедия и драма.
Но всичко това би било нищо без играта на Чаплин и Вирджиния Черил, която - почти невероятно - дебютира в киното именно с "Светлините на града". След няколко дубъла на последния им обмен Чаплин усеща, че прекаляват - че започват да "играят" твърде много, да натискат емоцията. И решава Скитникът просто да я гледа по-интензивно.
Според Марланд, Чаплин описва снимането на сцената като "красиво усещане да не играеш": "Да стоя извън себе си. Ключът беше да съм леко смутен, радостен, че я виждам отново, и извинителен, без да ставам сантиментален. Скитникът наблюдава и се чуди какво мисли тя. Беше толкова чисто."
Години след премиерата Черил разказва на Джефри Ванс, автор на "Чаплин: геният на киното" ("Chaplin: Genius of the Cinema") - че Чарли по принцип имал суха кожа, но тя усетила как дланта му става влажна, когато се приближавали към точния тон на сцената.
"Тя е знаела, че в него се случва нещо необичайно. Че му дава онова, което търси, и че той реагира различно. Реагира като персонажа", казва Ванс пред ВВС.
И предвид всичко това, което прочетохте до момента... ще повярвате ли, че Чарли Чаплин и Вирджиния Черил искрено и неподправено са се мразели? Да, правилно прочетохте.
20-годишната Вирджиния все още не е била актриса, когато се е присъединила към ветерана в кинота, а неопитността никога не е била предимство за перфекциониста Чаплин - той иска актьорите точно да следват инструкциите му и води Черил с указанието да гледа в него с празен поглед и без никакъв знак, че има някой насреща. Сътрудничеството им е трудно. Вирджиния Черил е първата актриса, с която Чаплин не установява никаква близост и взаимна симпатия.
40 години по-късно тя признава: "Чаплин не ме харесваше и аз никога не го харесах".
Той пък я определя като "непосветена на работата и аматьор".
Дори е склонен да я замени с Джорджия Хейл от "Треска за злато", но накрая въпреки вътрешните им конфликти Чаплин получава от Черил ролята, която очаква.
Романтика ли е това, или нещо по-болезнено
Една жизнено важна причина "Светлините на града" да продължава да резонира през десетилетията е решението на Чаплин да прекъсне сцената, преди да получим окончателен, заключен финал.
Романтиците ще настояват, че момичето приема Скитника въпреки дрипите и липсата на пари, заради това, което е направил за нея. Но има и други, които смятат, че няма никакъв шанс тя да тръгне с него към щастливия залез.
"Изобщо не мисля, че е романтично. Виждаме суетата ѝ, когато зрението ѝ се връща. Гледа се в огледалото. Подрежда си косата. Разочарована е, че богатият мъж не е той. Когато за пръв път вижда Скитника, тя се киска и му дава пари от съжаление."
И именно защото Чаплин играе финалните секунди на толкова пластове - от радост през страх и срам до внезапно оживление - той оставя на зрителя да реши какво следва.
Най-великият последен кадър в киното - и защо толкова филми му дължат нещо?
Разбира се, има много конкуренти за титлата "най-велик финален кадър" в историята на киното: Статуята на свободата в "Планетата на маймуните" ("Planet of the Apes"), бавното осъзнаване във "Абсолвентът" ("The Graduate"), замръзналият финал на "Бъч Касиди и Сънданс Кид" ("Butch Cassidy and the Sundance Kid"), затварящата се врата в "Кръстникът" ("The Godfather") и Норма Дезмънд, която иска близкия си план в "Булевардът на залеза" ("Sunset Boulevard"). Но нито един от тези финали не е повтарян толкова често, колкото последният миг на "Светлините на града".
Филми, толкова различни като "400-те удара" ("The 400 Blows"), "Това е Англия" ("This Is England"), "Не казвай сбогом" ("Gone Girl") и "Лунна светлина" ("Moonlight"), дължат на Чаплин жеста да завършиш с герой, който гледа директно в камерата. Някои са още по-явни в поклоните си. "Манхатън" ("Manhattan") на Уди Алън завършва с героя му, който се усмихва горчиво на младата си приятелка Трейси, след като тя потвърждава, че заминава за Лондон за шест месеца. Година по-късно, във "Дългият Разпети петък" ("The Long Good Friday"), режисьорът Джон Макензи се фиксира върху лицето на гангстера на Боб Хоскинс, докато през секунди през него минават различни емоции - в момента, в който осъзнава, че е попаднал в ръцете на убийци от ИРА и ще бъде убит.
Дори финалът на "Таласъми ООД" ("Monsters, Inc.") на Pixar намига към "Светлините на града". Вместо да ни показва срещата на Съли и Бу - след като изглежда, че са разделени завинаги, когато порталът към детската ѝ стая е унищожен - виждаме как той отваря вратата, оглежда се, чува как Бу казва "Кити!" и се усмихва.
Често именно краткостта прави такива моменти още по-силни. Но зад тях стоят часове творчество, умение и талант - и хиляди, понякога милиони долари, за да бъдат изобщо заснети. При "Светлините на града" това важи с пълна сила.
Труд от любов: защо "Светлините на града" е риск, който Чаплин печели?
Когато камерите тръгват на 27 декември 1928 г., Чарли Чаплин е най-известният човек на света. Той е извървял пътя от лондонска мизерия до мултимилионер с пълен творчески контрол над филмите си. Толкова пълен, че въпреки че "Джаз певецът" ("The Jazz Singer") е излязъл 14 месеца по-рано като първия "говорещ" филм и Холивуд вече не се интересува от нямото кино, Чаплин настоява "Светлините на града" да няма нито един ред диалог.
"Той беше категоричен, че Скитникът е същество на нямото кино. Но знаеше и че трябва да направи перфектен филм. Смяташе, че само така публиката ще приеме ням филм", казва Ванс.
Чаплин е толкова обсебен от идеята да изпипа "Светлините на града" до съвършенство, че прекарва година в предпроизводство, а снимките продължават чак до септември 1930 година.
Първата среща между Скитника и продавачката на цветя - сцената, в която тя го бърка с милионер - измъчва Чарли дотолкова, че и до днес държи рекорда на Гинес за най-много повторения на една сцена. Той я снима 342 пъти. Но усилието си заслужава: "Светлините на града" печели три пъти бюджета (1,5 млн. долара) си в боксофиса, получава възторжени рецензии, а репутацията му с времето само расте.
Защо този кадър още не е победен?
Десетилетия по-късно - въпреки острия сатиричен заряд на "Модерни времена" ("Modern Times"), въодушевяващия финал на "Великият диктатор" ("The Great Dictator") и емблематичните комедийни сцени в "Треска за злато" - именно "Светлините на града" се оказва най-устойчивият и най-обичаният филм на Чаплин.
"Като романите на Дикенс и пиесите на Шекспир, филмите на Чарли Чаплин влизат и излизат от мода. Но красотата на "Светлините на града" е в простотата му. А Чаплин знаеше, че простотата е ужасно трудна за постигане", казва Ванс, цитиран от ВВС.
Силата и поезията на "Светлините на града" най-добре се събират в последния му образ - надежден Скитник, който се усмихва и мечтае за по-светло бъдеще. И почти 100 години и десетки хиляди "говорещи" филми по-късно, никой друг финал още не е стигнал толкова близо до него.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase."Ето затова Чаплин е гений. Затова е в собствена категория", казва Ванс.

Румяна Дечева: Докато всички следят Иран, нова война назрява в Африка
Новото "голямо разминаване" – ЕС сам си пречи в надпреварата за изкуствен интелект
Кадър на деня за 25 март
Американски съд призна Meta и YouTube за виновни в дело за зависимост от социални мрежи
Dow се повиши с 300 пункта заради надеждите за споразумение с Иран
Навлизането на чужди инвестиционни фондове носи риск за достъпността на имотите у нас
Супа с черен боб - бърза рецепта за обяд или вечеря
Ядрен космически кораб на НАСА ще излети към Марс през 2028 г.
След последния ремонт в столичен квартал: Закърпени дупки и опасни участъци
Цветове за повече енергия и настроение през пролетта
Защо "прясното" гориво може да убие двигателя ви?
Късна емисия
Спортът по телевизията днес, 26 март
Мачовете по телевизията днес, 26 март
УЕФА глоби Бенфика за расизъм
Левски продава Сангаре, ясно е бъдещето на Дуганджич
Левски постави колосална цена на голямата си звезда!
Голям трансфер! Топ клубове от Италия ще гледат ас на Левски във Вечното дерби с ЦСКА
Дневен хороскоп за 26 март, четвъртък
Любовен хороскоп за април 2026
Британската банда High Vis пристига в София с експлозивна смесица от постпънк и модерен рок
Лесни трикове за професионален грим вкъщи
40 години Seven Churches: POSSESSED с концерт в София
5 трика, с които да преборите пролетната умора
Сондаж на „Мяра“: Войната в Иран носи страх за България, но не и персонално за хората
Успешно „замразиха“ мозък без увреждане - но възкресяването на съзнанието остава далеч
Расте броят на хората с диабет Тип 1 в България
Средната скорост дава ефект: Има по-малко инциденти в участъците
Пак скачат таксите: Висшето образование се превръща в лукс
Иран каза кораби на кои държави могат да преминават през Ормузкия проток
В окото на бурята: Учен разказва какво е да попаднеш в торнадо
Китай изпробва гъвкав робот за зареждане на сателити в орбита (видео)
Откриха мистериозни пирамиди в Антарктида: Чии следи са скрити под снега и леда
Плюшена играчка, пусната от стратосферата, постави нов световен рекорд (видео)
Учени установиха генетичния предел при клонирането на бозайници
Илън Мъск с нова амбициозна идея: Петаватов изчислителен клъстер на Луната