Балкански скандал на "Евровизия": Сърбия може да прати песен с възхвала на Югославия ВИДЕО

Евровизия, замислена като развлекателен спектакъл, отново хвърля дълги политически сенки, пише германският "Франкфуртер Рундшау" по повод "безкрайните конкурси, на които златни гласове пеят", за да бъдат избрани за финала във Виена през май.

Според белградския кореспондент на изданието Томас Розер напрежение преди първия сръбски полуфинал е предизвикала една от фаворитките - певицата Зейна Муркич с песента си "Югославия".

В началото на месеца в социалната мрежа X профилът "Eurovision Kosovo" обвини Сърбия, че "не може да отдели политиката от Евровизия". В публикацията се казва, че песента прославя Югославия и че Европейският съюз за радио и телевизия няма да я допусне, ако Белград я издигне за конкурса.

"Франкфуртер Рундшау" отбелязва, че Косово не е член на Европейския съюз за радио и телевизия и не е ясно кой стои зад въпросния профил. Въпреки това реакцията привлича внимание в Сърбия и в останалите бивши югославски републики.

Изданието поставя въпроса дали след споровете около участието на Израел Евровизия е изправена пред нова "балканска свада".

Самата Зейна, на 39 години, отрича песента ѝ да има политически характер. В Сърбия тя е известна като активистка за правата на ромите и жените. Твърди се, че подкрепя студентските протести.

"Югославия е метафора и Югославия е мечта. Песента ми говори за любов, хора, единство и надежда", казва певицата.

Според изданието в текста тя възхвалява морала, почтеността, семейството и родината като ценности, които "парите не могат да унищожат".

Песента "Югославия" може да бъде разгледана от Европейския съюз за радио и телевизия само ако бъде избрана за финалното състезание. Критиките от Косово обаче са повишили интереса към нея - видеото има най-много гледания в YouTube сред всички кандидати.

Югославия се разпадна в началото на 90-те години на миналия век под напора на сръбския хегемонизъм, който по онова време се олицетворяваше от сръбския диктатор Слободан Милошевич. В продължение на три години бившата югославска армия се превърна в оръдие на „Велика Сърбия“ и извърши агресия - първо срещу Словения, след това окупира над една трета от Хърватия, а в течение на три години в Босна и Херцеговина бяха извършвани най-жестоките престъпления в Европа след Втората световна война, включително етническо прочистване и геноцид, сред които Сребреница, Горажде и Жепа.

По време на диктатурата на Йосип Броз Тито след 1945 г. Югославия бе осеяна с хиляди концентрационни лагери - от Триглав (Словения) до Гевгелия (Македония). В Словения в масови гробове са заровени над 150 хиляди души, избити от режима на Тито, който е определян като седмия най-голям диктатор в света след Втората световна война. В Хърватия и до днес не е ясна точната цифра на убитите, включително жени и деца. Същата е съдбата на противниците на режима в Сърбия, където според най-скромните оценки са избити над 55 хиляди етнически сърби - опоненти на властта.

В Босна и Херцеговина се намира един от най-зловещите концлагери за македонските българи - Добой, където загива част от интелигенцията на Македония. В самата Македония избиването на елита, на политическите опоненти и на македонски патриоти започва още през есента на 1944 г. с ликвидирането на хиляди хора без съд и присъда. В затвора „Идризово“ и лагера „Отешево“ на Преспанското езеро намират смъртта си стотици македонски българи, включително личности с леви убеждения и бивши членове на ВМРО. Сърбия и Македония са единствените бивши югорепублики, които и до днес не са разсекретили архивите на ОЗНА (Отдел за защита на народа - югославската политическа полиция непосредствено след Втората световна война), УДБА (Управление за държавна сигурност - репресивната тайна служба на Тито) и КОС (Контраразузнавателна служба на Югославската народна армия).