Bobby McFerrin превърна публиката в свой хор!

От Динка Желязкова
dinka@mp3.bg

За някои от присъстващите снощи в зала 1 на НДК това бе единствената възможност да видят Боби Макферин (Bobby McFerrin) на живо.

Известен в България основно с "Don’t Worry, Be Happy!", не вярвам разочарованите, след концерта му, да са много. Независимо, че не я "изсвири".

Самият концерт беше нещо като моноспектакъл и макар да отидох с доста високи очаквания, трябва да призная, че не само бяха надминати, но дори останах изненадана.

Нещо повече - имаше моменти, в които откровено зейвах с уста срещу сцената и си повтарях на ум: "Това не е възможно! Няма как човек да произведе такива звуци! Няма как!"

Харизмата:
Оказа се, че този човек (среден на ръст, слаб и седнал на съвсем обикновен стол) е способен да изпълни такова пространство, което понякога цял оркестър не може да запълни.

Музикалните инструменти:
Реално нямаше такива. Като изключим разнообразието от звуци, които излизаха в такава хармония от гърдите на Боби Макферин, че дори можеш да разпознаеш инструментите. Сигурно мнозина не биха повярвали. И аз честно казано още не мога да повярвам, но го преживях. Няма как да го опиша, защото разумът ми се противи на преживяното и продължава да смята, че това не е възможно!

Контактът с публиката:
В началото Боби дори не пожела да погледне хората, които бяха в залата. В първия момент се почувствах малко обидена от това. После ми се стори, че той се притеснява, но всички тези съмнения свършиха, след като още на четвъртата песен Боби превърна цяла зала 1 на НДК в негов личен хор, който само с няколко движения на ръката му бе готов да направи всичко. Без да се усетим започнахме да пеем с него. Но не както обикновено се случва на концерти. Не! Тук нямаше текст, а само ритъм, който да спазваш.

След този момент ледовете се стопиха окончателно и последваха импровизация след импровизация.

Публиката:
Безкрайно дисциплинирана и изцяло под влиянието на Боби. Той свършва дадено изпълнение, всички ставаме и започваме да ръкопляскаме. Няколко секунди по-късно, той вдига ръката си срещу нас (с онзи международен знак за "спри по дяволите, искам да ти кажа нещо") и всичко става толкова тихо, че можеш да чуеш как минава трамвая отвън.

Към средата на концерта, на сцената излезе Теодосий Спасов. Последва "надсвирване" между инструмент и глас.

После на сцената се качиха женски хор Ангелите с диригент Георги Петков, който не за пръв път се качва на една сцена с Боби Макферин.

Той се опита да пее с тях, но се отказа и влезе в ролята на диригент. Нещо, което се е случвало преди няколко години в Германия.

Тогава дойде и най-неочакваната част. Боби предложи да пее, а някой от публиката, който има желание - да покаже колко добре танцува. Ето го и куражлията, който развесели още повече цялата зала.

Последваха импровизирани дуети с който пожелае. Мая Новоселска, която седеше на първи ред в оркестрината, се включи с джазирана Мая-версия на няколко наши народни песни и докато импровизираха двамата с Боби, тя подмяташе по някоя шегичка. Очевидно разпознала питането в погледна на Макферин, Мая с напевен тон му обясни, че това, което пее е наша народна песен.

Последваха още няколко дуета.

После пожела на всички ни приятна вечер и си тръгна.

Няколко минути по-късно излезе на единствения бис, който всеки, присъствал в залата ще помни.

Той седна на ръба на сцената и каза:

"Ако имате някакви въпроси - задайте ги".

Предвид това, че нямаше пресконференция по-рано през деня някои от колегите се опитаха да му зададат въпроси, които той се направи, че не чува.

Някой от по-задните редове в публиката го попита какво пише на тениската му (Live More Musically), а той набързо обясни, че смисъла на надписа е в това "хората да усещат музиката и радостта от нея".

След малко Боби помоли да се пуснат лампите в залата. Очевидно не го чуха и някой му подсказа от публиката, че трябва да каже на чист български език: "Лампите".

Той го каза няколко пъти, докато наистина пуснат осветлението в залата. След това скочи в публиката и започна да увлича по негов си начин който му е най-близо.

Последния "дует" бе с едно детенце, след който той отново пожела на всички ни приятна вечер и си тръгна.