С дъх на вторник

     Особено, когато празнувахме Коледа (по стар стил) в Македония. Чесънът беше също толкова задължителен,  колкото постните сармички със стафиди и орехи, домашно замесения и ухаещ на истина хляб, с една паричка-късметче вътре...
     Отнесох се в тези ароматни спомени напът към магазина, където ме чакаше недоволен купувач.

     В събота, на 1-ви юни, жената излезе от съседния фризьорски салон и влезе при мен.

     „Видях, че имате книги.” – каза, а аз се зарадвах така, както се радвам винаги, когато някой потърси книга. Попитах за кого е подаръкът (беше Празник на детето, все пак) и на каква възраст е, а тя ми отговори, че искала лично за нея да си купи. Радостта ми прерасна във възторг, защото да си подариш книга, според мен, е много по-красиво и ценно, отколкото да си подариш прическа, примерно, а дамата беше успяла и с двете. Дадох достатъчно обстойна и насочваща информация, тя се спря на една от любимите ми книги, купи я и си тръгна.

     И ето че два дни по-късно ме намери на служебния телефон, възмутена и сърдита, че не съм в магазина, каза, че ме чака, защото „книгата съвсем не е това, което си представях и искам да ви я върна!”

     Клиентът винаги има право, дори и когато не е прав.
     А и с удоволствие ще подаря тази книга на приятел, така че – „изчакайте ме, моля, до 15 минути съм там.” Качих се в едно такси и след 20 минути вече бях върнала парите и разгръщах книгата – видимо непипната. 

     Още се чудя, обаче. Ако влезеш в „Магазин за еко играчки, книги, пъзели и други вълшебства” и се спреш на втората част от световния бестселър на Фин „Ана и Черния рицар”, какво точно очакваш? Пак погледнах табелата на магазина – да, пише „играчки”, но еко... Както и да е. Май наистина е по-честно да върнеш някоя книга, отколкото да я използваш не по предназначение. 

      И ето, препрочитам мъничка част от книгата: „Мистър Бог е като молиф, но не като молиф дето го виждаш, а като молиф дето не се вижда затва не виждаш каква форма е, ама може да нарисува сички форми на сфета и тва е Мистър Бог.”... и си мисля – харесвам формата на днешния ден.
      Благодаря, Ана! :)

(Докато търсих граматически пропуски в горенаписаното, влезе възрастен човек, който с агресивно-настойчив тон ми предложи да си купя две книги, чийто автор е той самият и дори ще имам честта да ми ги надпише... Още не си беше тръгнал, когато влезе друг човек и ми подари собствената си стихосбирка. И ако денят си личи от сутринта, не ми се мисли какво още ми предстои...)

 

      А, да!
     Отврат е да се качиш в такси, в което миризмата на чесън може да убие и случайно попаднала вътре муха. И не бих подхаващала темата, но нали все отнякъде трябваше да започна.
     Дъхав вторник, няма спор. :)