Утре или какво е отлагането във времето...

Утре...
Замисляли ли сте се за колко неща,и колко често си повтаряме думичката "утре"...И какво съдържа тя в себе си?!
Може би нашият страх,че това,което трябва да свършим днес,не е по силите ни?!
Може би нашето безхаберие да отлагаме неприятните за вършене неща за нас до плюс-минус безкрайност,до мига,когато вече те просто ще бъдат лишени от своя първоначален замисъл?!
Може би зад "утре" се крие и нашият страх от промяната,която често е просто наложителна,та чак и задължителна?!
Може би зад това простичко"утре" се крие Истината,по-скоро нашият страх да я приемем такава,каквото е,а не такава,каквато на нас би ни се искало?!
Може би като кажем "утре",то мислим,че проблемите ни,нерешените ни проблеми просто ще изчезнат,ще се изтрият като с магическа гумичка?!
Може би зад това "утре" просто се крие нашето безхаберие,нашата безхарактерност,приела формата на река,свикнала да се движи по течението?!
Може би зад това"утре" пък е скрита просто нашата Надежда,че нещата вече няма да са такива,каквито изглеждат днес,че всъщност "утре" няма да повтори днешното "днес"
Може би зад това "утре" крием нашето неосъществено днес,нашето нежелание,липсата на воля за промяна,нашето тъй уютно днес-спокойствие?!
И идва "утре",което всъщност е вече днес,и пак повтаряме този стар рефрен,втръснал ни до баналност..."утре"...
Но идва едно "утре",което всъщност се явява едно събирателно на всички отложени "утре",което отеква със набраната сила и мощ на всички тях,и тогава,тогава блесва с цялата си мощ и великолепие Истината,че "утре" е просто един отложен старт,който не търпи рестартиране,където нямаме право на грешка и фал-старт,и Пътят тогава,тогава пътят е осветен от Истината за самите нас с цялата си безпощадна оспепителност...ослепителност,която просто изгаря сетивата ни,карайки Душата ни да вие,да се гърчи от болка,а понякога и да ликува,осъзнавайки от какви грешки е съумяла да се предпази....
И "утре" всъщност се явява едно двупосочно,разногледо чудовище,което ни кара да се мятаме от едната крайност в другата,смразявайки ни със своята непридвидимост и непредсказуемост...
"Утре"-си казваме...
А ако това "утре" не настъпи никога,ако пътя ни свършва днес,то тогава?!Какво ни остава тогава?
Остава да съберем всички казани "утре"-та и да ги превърнем в едно неповторимо,единствено Днес,което Е
нашето Аз,нашето Истинско Настояще,побрало в себе си всички неосъществени,но вече превърнати във факт "утре".

Утре...
Колко лесна за изричане дума,която де факто не ни принадлежи,защото "утре" е просто бъдеще,над което нямаме силата,властта и правото да се разпростираме...
Може би в "утре" можем просто да скрием мечтите си,които още нямат ясни,реални очертания...

Утре...може би повтаряне на днес...
Утре...може би ново начало...
Решението е единствено и само в нашите ръце...

Здравей,Утре!
Стани просто Днес!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.