Инцидентите след употреба на алкохол водят до 31% от смъртните случаи в Европа

Алкохолът е причина за над 31% от смъртните случаи, свързани с наранявания в Европа, т.е. смъртни случаи, причинени от злополуки, насилие или самонараняване, според доклад, публикуван наскоро от Световната здравна организация.

Документът, базиран на консолидирани данни от 2019 г., поставя съседката ни Румъния във високорисковата зона на Източна Европа. В България ситуацията е малко по-добра.

Организацията показва, че Европа е регионът, който консумира най-много алкохол в света, с приблизителна човешка цена от 145 000 загубени живота.

Основната причина за смъртта не е случайна: самонараняването е най-големият смъртоносен фактор, като само през 2019 г. са регистрирани 44 000 смъртни случая, причинени от алкохол, като 83% от случаите са сред мъжете.

Следват пътнотранспортните произшествия, причинени от консумация на алкохол, с 24 000 смъртни случая, и паданията, свързани с алкохол, които са довели до смъртта на 20 000 души. Като цяло, хората на възраст между 35 и 39 години са най-уязвими, а по отношение на пола разпространението е по-високо сред мъжете (36,5%), отколкото сред жените (19,4%).

"Мъжете са причина за по-голямата част от смъртните случаи от наранявания, причинени от алкохол, защото пият по-често, в по-големи количества и са по-склонни към разстройства, свързани с употребата на алкохол", заявява СЗО.

Кои са най-засегнатите страни в Европа?

Въпреки че нивата на консумация са спаднали от началото на 2000-те години, СЗО посочва, че все още има значителни разлики в моделите на потребление в цяла Европа. Например, в сравнение с по-малко от 20% в голяма част от Западна и Южна Европа, смъртните случаи, причинени от алкохол, в източноевропейските страни представляват повече от 60% от всички смъртни случаи от наранявания и насилие. Латвия, Литва и Русия имат едни от най-високите нива на смъртни случаи, свързани с инциденти слезд употреба на алкохол - с около 23 случая на 100 000 жители.

В същото време страни като Азербайджан, Таджикистан и Турция отчитат едни от най-ниските нива, често под 2,9 случая на 100 000 жители. Литва, например, е единствената балтийска страна, която е забранила продажбата на алкохол на лица под 20 години. Продажбите преди 10:00 или след 20:00 (или 15:00 в неделя) също са забранени, а ограничителни правила се прилагат и за маркетинга, с пълна забрана за рекламиране на алкохол, включително във вносни списания.

В доклада си СЗО подчертава, че "мерки, основани на доказателства, като увеличаване на акцизите, намаляване на наличността на алкохол в магазините, ограничаване на маркетинга, засилване на мерките срещу шофирането в нетрезво състояние и разширяване на програмите за скрининг и ранна интервенция, могат значително да намалят вредните ефекти на алкохола и да предотвратят предотвратими смъртни случаи".

С колко е намаляла консумацията на алкохол

Според организацията през последните две десетилетия нивата на консумация са спаднали значително. В по-широкия регион на СЗО Европа, който включва и страните от бившия съветски блок, средната годишна консумация на алкохол е спаднала от 11,1 литра през 2000 г. до 9,1 литра през 2022 г., което е намаление с 18%, "придружено от забележимо намаляване на епизодите на прекомерно пиене, както сред мъжете, така и сред жените".

Според ОИСР обаче, повечето страни от ЕС все още консумират над тази средна стойност, като Румъния, Португалия и Латвия са начело в списъка. Гърция, Финландия, Швеция, Белгия, Нидерландия и Италия са единствените страни под прага от 9,1 литра.