Как да спасим Венеция от потъване? Учени призовават за преместване на града

Венеция е известна със своята уникална канална система и популярни гондоли, но "Плаващият град“ може да се наложи да бъде преместен, за да бъде защитен от покачването на морското равнище, предупреждават експерти.

Туристическата гореща точка вече е изложена на риск от срутване поради потъващите си основи и покачващите се води, като през последните 23 години са се случили 18 екстремни наводнения.

Експертите прогнозират, че през следващите 300 години глобалното морско равнище може да се повиши с до седем метра, докато покачване с 16 метра "не може да се изключи“.

За да помогнат за защитата на историческото място, изследователите проучиха разходите и ефективността на четири различни мерки за защита на града от последиците от изменението на климата.

Морското равнище се покачва

Дори с внедряването на допълнителни помпи за отвеждане на водата по време на бури, настоящите защитни съоръжения на Венеция може да са адекватни само до покачване на морското равнище с около 1,25 метра.

Учените смятат, че преместването на най-исторически значимите части на града може да е по-осъществимо от изграждането на допълнителни защитни съоръжения срещу наводнения.

Това обаче би било свързано със сериозни разходи, като се очаква преместването да струва колосалните 100 милиарда долара.

"При екстремно покачване на морското равнище, преместването на паметници в подходящи вътрешни райони и изоставянето им биха били единствената останала стратегия, която може да стане неизбежна през 22-ри век при настоящите климатични политики и срива на антарктическия леден покрив“, пише екипът.

Историческият град Венеция е построен върху 120 малки острова, пресечени от 177 канала и близо 400 моста.

Настоящите му защитни съоръжения срещу наводнения включват три подвижни бариери на ръба на лагуната, които могат да предпазят района от високи приливи.

Преместване на града

За своето проучване екип от Университета в Саленто, Италия, оцени четири потенциални стратегии за спасяване на града от покачване на морското равнище.

Това включва въвеждане на повече подвижни бариери, инсталиране на непрекъсната линия от защитни съоръжения срещу наводнения, наречени пръстеновидни диги, затваряне на Венецианската лагуна със "супер дига“ и преместване на града, неговите жители и исторически забележителности по-навътре в сушата.

Авторите смятат, че диги или затваряне на лагуната може да са необходими в случай на покачване на морското равнище с 0,5 м, което може да се случи преди 2100 година. Екипът обаче предупреждава, че преместването на града може да се наложи след покачване на морското равнище с над 4,5 метра, което се очаква да се случи след 2300 година.

"Планираното преместване и изоставянето от жителите са два компонента на стратегията за отстъпление. Планираното преместване се състои от демонтиране на сгради и повторното им сглобяване на нови, по-високи места“, пишат учените в списанието Scientific Reports.

Тази безпрецедентна и сложна операция не би предотвратила загубата на културните, историческите и монументалните ценности на първоначалното селище.

"Преместените паметници биха могли да бъдат посещавани от туристи, а около тях да бъдат построени нови жилищни райони. Наводнените останки биха могли прогресивно да се влошат и биха могли да бъдат посещавани за ограничен период с лодка", аргументират се учените.

В своето проучване те споменават по-мащабното преместване на храмовете Абу Симбел в Египет. Между 1964 и 1968 г. храмовете са били нарязани на над 1000 масивни блока с тегло от 20 до 30 тона всеки и преместени на 65 метра по-високо и на 200 метра навътре в сушата, за да избегнат наводненията от строителството на Асуанската висока язовирна стена и езерото Насър.

Тази драстична мярка, ако бъде приложена във Венеция, би била най-скъпият вариант, казаха изследователите – струваща до 100 милиарда долара.

Най-тежкото наводнение в историята

Едно от най-тежките наводнения във Венеция се случи през 2019 г., когато емблематичният площад "Сан Марко“ беше покрит с литри вода. Приливът достигна пикова височина от 187 см над морското равнище, в резултат на което над 80% от града беше под вода.

Най-тежкото наводнение в историята, което се случи през 1966 г., доведе до повишаване на нивата на водата до 194 см над морското равнище и се смята, че е сериозно повредило поне три четвърти от магазините, предприятията и ателиетата в града.

Учените предупредиха, че тъй като изграждането на мащабни интервенции, като например постоянни бариери, може да отнеме между 30 и 50 години, ранното планиране е от съществено значение.

"Този ​​анализ показва, че няма оптимална стратегия за адаптация за Венеция", каза проф. обърт Никълс от Университета на Източна Англия, който е и съавтор на тезата за преместването на града.

"Всеки подход, който се предприема, трябва да балансира множество фактори, включително благосъстоянието и безопасността на жителите на Венеция, икономическия просперитет, бъдещето на екосистемите на лагуната, опазването на наследството и традициите и културата на региона. Това проучване показва, че всички ниско разположени населени крайбрежни райони трябва да осъзнаят предизвикателството на дългосрочното покачване на морското равнище и да започнат да обмислят последиците от адаптацията още сега", добави професорът.