Почти всеки пети работещ българин или около 20 процента от активните българи на възраст 15-64 г., е бил зает с някакъв вид дейност в селското стопанство. Това показват данни на Евростат за дела на земеделските производители и фермери в ЕС спрямо общата заетост в Евросъюза през миналата година.
По този показател страната ни се нарежда на втора позиция след Румъния, където над 26 процента от работещите са били заети със селско стопанство, при среден показател за ЕС около 5 на сто.
Най-малко с фермерство и земеделски труд се занимават жителите на Великобритания и Люксембург - около 1 процент от общата заетост на населението.
По данни на НСИ общият брой на работната сила у нас през миналата година е варирал около 3,3 милиона души, което статистически показва, че близо 600 хиляди българи по някакъв начин са били ангажирани с фермерство или друг вид земеделска работа.
От тези близо 600 хиляди души, работещи някакъв вид селскостопанска дейност - около 35 процента са били на възраст 15-39 г., около 60 процента са били на възраст 40-64 г. и едва 5 процента са били над 65 години, показват данните на Евростат.
Според същия анализ - 43 процента от работещите селскостопанска работа у нас са били с начално или основно образование, 50 процента - със средно образование и едва 7 процента - с висше образование.
Според анализа на Евростат - около 43 процента от заетите у нас в селското стопанство са работили на пълна трудова заетост някакъв вид самостоятелна дейност, други 34 процента са работили в семейни фирми, а останалите 23 процента са били наемани на непълно работно време.
Около 20 млн. души са работили в селското стопанство в ЕС-28 през 2016 г., което представлява около 4,4 процента от общата трудова заетост в Евросъюза.
Повече от три четвърти - 73 на сто от селскостопанската работна сила в ЕС е била съсредоточена в седем страни: Румъния, Полша, Италия, Франция, Испания, България и Германия.
Най-висока трудова заетост в селското стопанство е регистрирана в Румъния - 26 на сто, България - близо 20 на сто, Гърция и Полша - по 11 на сто.
Най-ниски дялове заетост в селското стопанство - под 2 процента - са регистрирани в Германия /1,4 на сто/, Швеция /1,3 на сто/, Белгия /1,2 на сто/, Великобритания - 1 процент и Люксембург - 0.8 процента.
Най-висок процент млади хора под 40-годишна възраст в селскостопанската работна сила са регистрирани в Люксембург - 50 процента и Дания - 45 процента.
Най-висок процент хора на възраст 65 години и повече са били селскостопански работници в шест държави-членки, като най-висок дял е регистриран в Португалия - 42 процента и Ирландия - 22 процента.
Около 40 процента от хората, работещи в селското стопанство в ЕС са били с ниско образование. Поне средно образование са имали около 50 на сто от работещите селскостопанска работа в ЕС. Само 10 на сто от работещите в селското стопанство жители на ЕС са имали висше образование, отчита европейската статистика.
Според анализа на Евростат е много трудно да се намери инструмент, който да предоставя добра информация за доходите на земеделските стопани. Според EU-SILC през 2016 г. средният еквивалентен нетен доход в ЕС-28 е бил около 15 000 евро на човек за селските райони /при 17 000 евро за градските райони/.
За страната ни този показател е бил 2 500 евро или близо шест пъти по-малък. Най-нисък е този среден нетен показател в Румъния - 1 676 евро или около 9 пъти по-нисък от средноевропейския.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Д. Тодоров: Инфлацията може да се вдигне между 0,5% и 1% при цена на петрола над 100 долара
Dow Jones се понижи с над 750 пункта в новия си най-лош ден за 2026 г.
BMW се стреми към възстановяване в Китай чрез своята серия Neue Klasse
Тръмп замрази 106-годишен закон в САЩ, за да намали цените на бензина
Най-слабото място на бизнеса у нас са процесите и координацията между екипите
Атаката срещу газово находище в Иран оцвети в червено европейските борси
ЕС въвежда нови забрани на пазара на употребявани автомобили
Децата със строги родители имат проблеми във връзките си като възрастни
Рецепта за пилешка кавърма по селски
Късна емисия
Кендра Лъст
Левски се издъни, извъртя 1:1 със Септември
Нова драма с оставката на Стефка Костадинова
Вихрушката на “Камп Ноу” помете Нюкасъл
Лудогорец ще гони Левски с бой във Варна
Вечното дерби наближава! Размяна на звезди между Левски и ЦСКА
Дневен хороскоп за 19 март, четвъртък
Новолуние в Риби на 19 март – мечтаем смело, но не бързаме
Таро карти за април за всяка зодия
Ново начало за 3 зодии на 20 март – пролетното равноденствие
„От семенцето до чинията“ от Мишел Дормъди
5 минималистични хит тенденции в маникюра за 2026
Литературно събитие събира над 30 артиста в близо 50 срещи във Варна и страната
Деца се запознаха с интересни легенди от Североизтока
Над 1100 учители се обучиха да използват изкуствен интелект в учебния процес
Пета гимназия е №1 по мини футбол за VIII-X клас в „Ученическа купа Варна 2026“
Има ли риск за овошки тази година?
Живопис, музика на живо и триизмерни прожекции при откриването на изложба във Варна
Рядко явление в Атлантическия океан: Морски гиганти са забелязани на неочаквано място
НАСА с необичаен призив: Снимайте градушките!
Ще се превръщат ли роботите-фермери в тор след края на експлоатацията си?
Мощна магнитна буря ще удари Земята между 19 и 22 март
НАСА планира ежемесечни кацания на Луната през 2027 г.
Възможен ли е извънземен живот на луни, реещи се в мрака на Космоса?