Българите са убедени, че зад разпространението на COVID-19 има човешка намеса. Това показва изследване, проведено от световната асоциация “Галъп интернешънъл“ в 28 страни по целия свят.
В изследването българите се оказват и най-големите привърженици на хипотезата, че някой наистина стои зад разпространението на вируса. 58% у нас смятат така, 30% са на обратното мнение, а останалите не могат да преценят.
Сънародниците ни се боят да не се заразят с коронавируса близо до нивата на останалите 27 страни – 62% у нас казват, че по-скоро се страхуват или сериозно се страхуват те или техни близки да не се заразят.
Българите обаче са и след народите, които в най-голяма степен намират опасността за преувеличена – общо 72% у нас смятат така – при 49% средно за всичките 28 страни. Сходно с нас мислят в близката ни Северна Македония, а и в Босна и Херцеговина – страни, които като че ли засега остават далеч от пиковите бройки случаи, за разлика от Западна Европа, където и заплахата не се възприема като преувеличена.
60% у нас намират, че правителството засега се справя малко или много добре, а 37% - че не се справя или даже съвсем не се справя. Останалите се колебаят. И тук страната ни се оказва близо до средното за всички разгледани страни отношение.
Както пък наскоро стана ясно, 83% от българите са готови да се лишат и от определени свои права в името на сдържането на заразата.
Попитани какво си представят в рамките на месец, 42% у нас смятат, че най-лошото предстои, 27% не очакват промяна, а за 29% най-лошото е зад нас. Мненията по света пък са на практика поделени.
Употребата на маски в различните страни е с различно разпространение. България е под средните стойности. Ние сме в „златната среда“ по употреба на ръкавици (15%) и сме сред „отличниците“ по употреба на дезинфектант за ръце – две трети у нас твърдят, че ползват. И при миенето на ръце сме „шампиони“ (или поне така твърдим). В опитите за социалната изолация също сме над средните, а в директната самокарантина – сме в средата.
Така се оказва, че българите показват готовност да се самоограничат, подкрепят дейността на властите и се готвят по-скоро за лоши сценарии (макар и без паника), но и имат едно наум – дали пък опасността не е преувеличена. Традиционната тукашна недоверчивост е може би налице, макар да не пречи на вземането мерки. Тази недоверчивост явно ни кара засега да мислим, че май сме и жертва на нечий план.
Загубилите подкрепа политически елити сега печелят нов кредит на доверие – в това, което изглежда като начало на глобална криза без скорошен прецедент. "Сам" започва да се заменя със "заедно", "близо" се заменя с "от дистанция", "глобално" се разтваря отново до "национално", а чудесата на всемогъщия пазар постепенно се изпаряват, като в същото време желанието за "повече държава" отново се показва иззад ъгъла, коментира Кънчо Стойчев, президент на световната асоциация "Галъп интернешънъл“, по повод данните от поручване.
"Големият въпрос за всички демократични общества сега е вярата в либертарната догма за правата на човека. Изглежда, че жертвите, които човечеството направи в последните столетия в борбата си за гарантиране на тези човешки права, сега са на свой ред пожертвани – огромно уплашено мнозинство е готово да загуби личната свобода, в замяна на безопасност. А безопасността накрая също може да се окаже илюзорна.
Въпреки че краят на кризата още не се вижда ясно и общите щети все още не са изчислими, краят на "златната консуматорска пандемия" изглежда е близо, а свободният избор сега изглежда утопия.
"Купонът свърши" е краткосрочното послание, но значението на "купон" и значението на "кратко" все още не могат да се дефинират.", коментира Стойчев.
---------------------------------------------------------------------
Методика: Това изследване е проведено от световната асоциация “Галъп интернешънъл“ в сътрудничество с УИН в 28 страни по целия свят. Общо 24652 души бяха интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна е реализирана представителна извадка: лице в лице, телефон или онлайн. Теренната работа в различните страни е проведена в последните десет дни.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Nasdaq отчете четвърта поредна сесия на червено въпреки подкрепата от Micron
Мариана Трифонова: Европа преценява тона си с Китай
Ще изнасяме ли пшеница за Китай
Проектът на Бюджет 2026 влиза за разглеждане в Министерския съвет на 1 юли
Кадър на деня за 25 юни
Берлин: Русия няма да спечели тази война
Бягство на хладно и уикенд туризъм: Накъде пътува Европа през лятото на 2026 г.
Късна емисия
Каубойско шоу и забавни игри преди 250-годишнината на САЩ (СНИМКИ)
Бивш вътрешен министър: По стария начин ще се избират членовете на ВСС
Еквадор обърна Германия и май излезе от групата
Кот д'Ивоар подчини и изхвърли симпатичния отбор на Кюрасао от Мондиал 2026
ПО МИНУТИ: Еквадор - Германия 2:1
ПО МИНУТИ: Кюрасао - Кот д'Ивоар 0:2
28 точки на Алекс Николов не стигнаха! България загуби спечелен мач в Словения
Нойер изпревари Марадона и вече е №6 в историята
Дневен хороскоп за 26 юни, петък
5 модела бански за всеки тип тяло
Сивата коса може да ви направи по-елегантни – ако знаете как
Марс преминава в Близнаци на 28 юни: Постигаме успехи, но внимаваме и за заблуди
Таро карти за юли за всяка зодия
5 техники за самомасаж, които облекчават болката и отоците
България между бума и капана на догонването – икономика на растящи цени, строителство и услуги
Най-богатите 10% от потребителите нанасят най-тежките щети на планетата - и вероятно сте сред тях
Морето в Гърция срещу родното море: Вечният спор къде е по-евтино
ЕЦБ: България вече е в еврозоната, докато останалите кандидати изостават
След началото на сезона: Прогнози за туризма по Черноморието
Европейците се страхуват да харчат пари и това вреди на икономиката
Светът е по-близо до ядрена катастрофа от всякога, предупреждава виден физик
Представиха първия в света теснолинеен влак на водород
Астероид ще прелети край Земята този уикенд
Кометата 3I/АTLAS може да е сред най-древните обекти, преминавали през Слънчевата система
Марсоходът на НАСА откри вещество, което е в основата на живота на Земята
Откриха изгубен фрагмент от труд на Архимед: Може да възстанови древно знание