Здравните министри шампиони по незаконни разпоредби

Близо 40 на сто от обявените за незаконосъобразни подзаконови актове в периода 2007-2022 г. са издадени от здравните министри. Това каза проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ, който заедно с екип от експерти, представи „Здравен барометър“ – гражданска инициатива за периодично наблюдение, анализ и оценка на състоянието, развитието, ефективността и устойчивостта на системата на здравеопазване в България, предаде БТА. Във форума участват представители на Българския лекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз, Националния център по обществено здраве и анализи, на различни лечебни заведения.

В периода 2010 – 2022 г. министърът на здравеопазването е издал 601 подзаконови нормативни актове, като само министърът на земеделието е издал повече, обясни проф. Вълчев. По думите му Законът за здравето ежегодно се променя по пет пъти, по толкова се ремонтират и текстове в Националния рамков договор.

„Над 60 на сто от разходите в здравеопазването отиват за диагностика и лечение, болничните легла са повече от тези в Швеция и изобщо най-много в ЕС, а живеем 10 години по-малко от шведите“, отбеляза още проф. Вълчев.

В Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина не са регламентирани дейности по промоция на здравето и дейности, свързани с рационална лекарствена употреба, въпреки многобройните наши предложения, каза Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз. Високият ДДС върху лекарствата се отразява и върху нивото на доплащане от страна на пациента, което в България е много високо, отбеляза бившият здравен министър проф. Асена Сербезова, част от екипа на „Здравен барометър“. По думите ѝ само още две държави имат толкова високо ниво на ДДС върху лекарствата.

„От 2014 г. досега над 3000 медикамента са напуснали българския пазар, а българските пациенти, страдащи от редки болести, имат достъп до 29 на сто от всички разрешени за употреба в ЕС лекарства за редки болести“, допълни тя. Припомняме, настоящият министър на здравеопазването проф. Христо Хинков обвини Сербезова, че е „в играта с реекспорта на лекарства“, заради което у нас липсват жизненоважни медикаменти.

„Още не е ясно защо НЗОК покрива 25 на сто от цената на масовите лекарства и защо никой не предприема действия в тази насока, а за редките заболявания даваме много пари“, каза пък проф. Петко Салчев, чийто мандат като управител на касата беше предсрочно прекратен, а сега той е част от екипа на Националния център по обществено здраве и анализи.

„Все още голяма част от диагностиката се извършва в болниците и тъй като там тя е по-скъпа, ние плащаме поне пет пъти повече за нея, а тези средства могат да се ползват за друго“, подчерта доц. Антон Тонев, съветник на министъра на здравеопазването.

Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров обаче уточни, че няма обективен метод за оценка на потребностите от хоспитализации. По думите му към момента цялата система е основана на декларативен принцип от отчетите, направени от болниците. „Ако направим болница в пустинна зона, ще отчетем, че има хоспитализации дори и в нея“, каза още той. По думите му трябва да се обективизират потребностите от хоспитализация, както и качеството на болничната помощ.

Нужно е да се обърне голямо внимание на профилактиката, като за целта са необходими кампании от страна на Министерството на здравеопазването, както и помощта на фармацевтите“, допълни д-р Маджаров.

Сега има медицинско номадство – лекари работят в няколко болници“, каза директорът на „Пирогов“ д-р Валентин Димитров. Той изтъкна сериозната липса на медицински сестри. „Създаването на нови болници за мен е голяма заплаха, която ще води до по-лошо здравеопазване, защото нямаме кадри, с които да можем да осигурим работата на здравните заведения“, каза още д-р Димитров.

България е на първо място в Европейския съюз по общ брой легла на 100 хил. души население, а през 2022 г. в страната ни има 321 болници, каза още проф. Сербезова, цитирайки данни от регистъра на МЗ. За 10 години има закрити пет болници.

Българинът посещава лекар (общопрактикуващ или специалист) за преглед или консултация средно пет-шест пъти в годината, показват данни от 2020 г. Стойността на този показател се влошава спрямо 2018 и 2019 г., когато българите са се обръщали към лекар над шест пъти годишно. По този показател страната ни се нарежда в рамките на средните стойности за Европа. Най-често се обръщат към лекар в Словакия – около 10 пъти годишно, в Германия и Унгария – девет-10 пъти годишно, и Лихтенщайн – осем-девет пъти годишно. Посещението при стоматолог е по-скоро изключение за българите – под един път годишно.

Отчетените профилактични прегледи през 2022 г.  са 2 386 766, което показва, че близо 37% от българските граждани са преминали профилактичен преглед. Най-много са отчетени в областите Пловдив и Велико Търново, а най малко са в област Силистра. Според данните на платформата 44% от българите имат нормално тегло, а около 53,4% имат наднормено тегло. „Българите консумират сравнително малко плодове, след нас са Люксембург, Латвия“, обясни бившият здравен министър. И аларамира, че 36,5% от нашите сънародници пият лекарства без предписание.

Данните от Барометъра показват още, че у нас работят 28 441 лекари, 7 418 лекари по дентална медицина и 42 824 специалисти по здравни грижи (от които 27 561 медицински сестри, 3 264 акушерки, 5 728 лаборанти, 1 711 фелдшери и 1 624 зъботехници).

„Здравен барометър“ ще бъде представян три пъти годишно с цел да се очертаят  тенденциите в развитието на системата чрез анализ на основните количествени показатели и за да се направи дълбочинен, качествен анализ на значими въпроси на здравната политика.