Големият евромомент на България е помрачен от политически сътресения

Трудно е да се пренебрегне искреното приемане на Европейския съюз от страна на България. Синьото знаме на блока със златни звезди се вее над институциите по-видимо, отколкото в другите страни от Източна Европа. Проевропейски билбордове, финансирани от правителството, са разпръснати по улиците и метростанциите на София.

Очевидно е и затрудненото положение, в което се намира България, след като на 1 януари приема единната европейска валута: правителството току-що подаде оставка, няма актуален бюджет и почти половината от населението иска да запази лева.

Преходът трябва да увенчае почти две десетилетия интеграция, след като България се присъедини към ЕС и накрая към Шенгенската зона за безмитно пътуване. Но народното недоволство от корупцията, кумовщината и продължаващата неспособност да се сформира стабилно правителство хвърли сянка върху напредъка. България изглежда по-скоро като поучителна история, отколкото като успешен пример, пише Bloomberg.

Протестите през ноември срещу предложените от правителството данъчни и разходни планове се превърнаха в най-голямото проявление на неспокойствие от повече от десетилетие. До средата на декември премиерът подаде оставка, а партийните лидери заявиха, че най-вероятният изход сега е осми избор за пет години.

ЕС многократно е критикувал България за неуспеха й да подобри върховенството на закона и за ниската й ефективност при разследването на корупция сред високопоставени длъжностни лица. Но за разлика от Унгария, Полша или Словакия, проевропейските партии доминират политическата сцена в България, което им осигурява известна защита.

„Тези партии последователно са използвали позицията си в европейските политически семейства като форма на външна валидация и прикриване“, каза Горан Георгиев, старши анализатор в Център за изследване на демокрацията, независим мозъчен тръст в София.

В последния годишен индекс за възприятие на корупцията на Transparency International България се нарежда пред Унгария сред страните членки на ЕС. ЕС забави част от средствата за възстановяване на България с мотива, че страната не е изпълнила реформите, свързани с антикорупционната комисия и засиления контрол над главния прокурор.

През последното десетилетие десетки високопоставени бизнесмени и държавни служители са били разследвани от различни власти. Сред тях са бившият министър-председател Бойко Борисов и Делян Пеевски, олигарх, който според протестиращите е сивата еминенция на България и се превърна в мишена на гнева им. И двамата отричат да са извършили някакво нарушение и нито един от тях не е обвинен.

Протестирайки срещу правителството в София миналия месец, Елена Иванова, домакиня и майка на две момчета, заяви, че иска само справедливост.

Европейската комисия (ЕК) заяви, че последните политически събития не са повлияли на приемането на еврото от България,

а Георгиев каза, че за всяко бъдещо правителство ще бъде геополитическо и икономическо самоубийство да се опита да го отмени.

Главната сграда на Европейската централна банка във Франкфурт е осветена, за да отбележи прехода, най-новото присъединяване след Хърватия преди две години, с което броят на страните с тази валута става 21.

Но България е и символична за проблемите, пред които са изправени други части от Балканите, търсещи европейска интеграция.

Протестите срещу сръбския президент Александър Вучич и неговото правителство са в своя втори год след трагедията на железопътна гара, която се превърна в преломна точка за общественото недоволство срещу възприеманата корупция. Демонстрантите обаче не проявяват особена любов към стремежа на Сърбия да се присъедини към ЕС. Албания, където подкрепата за ЕС е силна, междувременно е затънала в скандал около обществени поръчки.

Проучванията показват, че България е разделена по въпроса дали еврото е нещо добро, главно поради опасения от инфлация след кризата, която разруши финансите на хората през 90-те години. Румен Радев, президентът, който е приятелски настроен към Русия, настоя за референдум за приемането, както и промосковската националистическа партия „Възраждане“.

На 29 декември правителството обяви, че ще наложи санкции на търговците на дребно, местните търговци и кварталните магазини за храни, за които се установи, че са приложили „необосновани увеличения на цените“.

Икономическите показатели на България са силни. Брутният вътрешен продукт се е увеличил четирикратно до около 110 милиарда долара от присъединяването към ЕС, а съотношението на дълга към БВП е под 30%, което е сред най-ниските в блока.

Междувременно заплатите растат по-бързо отколкото навсякъде другаде в блока от 27 членки.

Но страната се развива бавно. БВП на глава от населението остава най-ниският в ЕС, около 66% от средния, в сравнение с 77% в съседна Румъния, която се присъедини по същото време. Освен това България има най-голямото неравенство в доходите в блока, което остава почти непроменено от 2007 г. Средната заплата в столицата София е два пъти по-висока от тази в североизточната част на страната, която е най-бедният регион в ЕС.

Българите са имали своя дял от антикорупционни протести. През 2013 г. десетки хиляди хора излязоха по улиците, за да се противопоставят на назначаването на Пеевски за шеф на Агенцията за национална сигурност. Пеевски се отказа от назначението на следващия ден, но демонстрациите продължиха повече от година.

Нова вълна от гняв през 2020 г. срещу тогавашния министър-председател Борисов и влиятелния главен прокурор Иван Гешев сложи край на дългогодишното господство на партията ГЕРБ на Борисов. Това предизвика политическите сътресения, които оттогава не успяват да създадат стабилно правителство.

Неофициалната подкрепа на Пеевски за последната администрация помогна да се запази властта, докато тя не беше погълната от протести. Сега рискът е по-скоро политическа склероза и социални вълнения.

Около 40% от българите искат правителство, сформирано около изцяло нова партия, според проучване на Alpha Research, проведено между 5 и 12 декември. Президентът Радев би могъл да бъде човекът, който да я създаде, макар че все още не е разкрил картите си. Но макар да е най-популярният политик в страната, според Alpha Research той би могъл да привлече само около половината от тези хора.