Покровск е оформил класическа коледна песен, но Русия унищожи и това

За украинците, разрушеният източен град Покровск, където войските са в битка с руснаците тази Коледа, извиква асоциации с едно от най-трайните културни наследства на страната им: "Карол на камбаните“.

Западната публика може би познава завладяващата, повтаряща се мелодия от холивудския филм "Сам вкъщи“ и телевизионния сериал "Тед Ласо“, но тази зима за украинците има по-трогателни и политически отзвуки, тъй като Покровск е толкова тясно свързан с композитора на коледната песен, Микола Леонтович.

Леонтович не е композирал коледната песен в Покровск, както някои предполагат, но градът е изиграл решаваща роля в развитието както на неговата музика, така и на патриотичната украинска политика, довела до преследването му от руснаците и в крайна сметка до убийството му от съветски агенти през 1921 година, пише Politico.

Леонтович е живял в Покровск през първото десетилетие на 20-ти век, преподавал е в музикално училище и е ръководил хор на железопътните работници. Там той черпи вдъхновение от характерните украински народни традиции и по-късно основава "Песнята на камбаните“ на сезонно напев, наречен "Щедрик“(Покровск е наричан родния град на Щедрик).

"Леонтович идва в Покровск само с чантата на гърба си, но именно там се развива като композитор и привлича вниманието на жандармите, докато се застъпва за правата на работниците. Той дори пя "Марсилезата“ с местния хор, който ръководи“, казва Лариса Семенко, автор на книгата "Нашият тих гений, Леонтович“.

Семенко също така бързо отбелязва, че украинското политическо измерение на "Песнята на камбаните“ не е нищо ново. Тя добавя, че това не е само поредната коледна песен, а културно послание към света, поздравителна картичка за дълбоко вкоренената духовност и устойчивост на нацията пред лицето на заплахата.

"Същата заплаха, с която нашата нация се бори днес“, каза Семенко.

Песен на независима Украйна

Леонтович е широко възприеман като герой, който се изправи срещу Русия с музиката си преди век, точно както украинците днес се обръщат към оръжия, снаряди и дронове, за да запазят националната си идентичност от опустошението на Москва.

Веднага след премиерата на версията на Леонтович на "Щедрик“ в Киев през 1916 г., тя е забелязана като потенциален хит от лидерите на Украинската народна република, краткотрайният опит на страната да се освободи от Москва след Първата световна война. Новото правителство решава да изпрати национален хор на турне из Европа с хоровите песни на Леонтович през 1919 г., за да насърчи признаването на Украинската народна република.

Светът не разпозна новата нация, но "Щедрик“ ѝ спечели място в световната култура. "Още преди превода, тя беше хит. В Париж, в Прага, в цяла Европа, принцове и крале бяха очаровани да открият, че на техния континент съществува такава богата и стара култура“, обяснява Семенко.

Преди европейското турне певците от украинския хор трябваше да се евакуират на запад от Украйна, тъй като болшевиките превзеха Киев. След европейския си успех те отидоха в Канада и Съединените щати, вече като Украински национален хор, довеждайки "Щедрик“ в Северна Америка през 1922 г.

"Щедрик, който беше хит и винаги се изпълняваше на бис, омагьоса Европа и Америка и помогна на украинците да заявят своята нация и държава пред света“, каза Анатолий Паладийчук, изследовател и автор на проекта "Нотки от Камянец и криле на Щедрик“.

През 1936 г. американският композитор Питър Дж. Уилхоуски пише английски текстове, адаптирайки Щедрик във версията, позната на Запад като "Карол на камбаните“, за радио изпълнение на NBC.

Леонтович не доживява да види този световен успех. 

Под претекст, че се борят с бандити, съветските тайни служби го убиват през януари 1921 г. в къщата на родителите му в западния район на Виница. Украинците научават истината за смъртта му едва след отварянето на съветските архиви през 90-те години на миналия век.

"Точно както правят сега в окупираните територии на Украйна, руските власти видяха заплаха в украинската култура. Това беше началото на голям терор срещу украинските борци за свобода, политици и преподаватели. Леонтович беше един от многото, които бяха убити“, каза Семенко.

Историята се повтаря...

Почти 105 години след смъртта на Леонтович, Русия отново се опитва да задуши украинската националност.

Докато боевете за Покровск бушуват повече от 18 месеца, Москва сега твърди, че го е окупирала.

Украинската армия настоява, че силите ѝ са се върнали в части от Покровск след изтеглянето им през ноември. Киев също така твърди, че малки групи руски войници се инфилтрират, за да позират за снимки със знамена с пропагандна цел, но не контролират напълно руините.

"Активните ни операции в района на агломерацията Покровско-Мирноград продължават. В самия Покровск, през последните няколко седмици, успяхме да си възвърнем контрола над около 16 квадратни километра в северната част на града“, каза командирът на украинската армия генерал Александър Сирски в публикация в Telegram.

Сирски обеща, че Украйна ще продължи да се бори за Покровск и ще укрепи силите си в разрушения град срещу стотици хиляди кремълски войници.

Американският историк Тимъти Снайдер, водещ експерт по Украйна, също се позова на "Коледната песен“, за да подчертае приемствеността между руския колониализъм преди век и атаката на президента Владимир Путин срещу страната.

"Украинската култура е много важна в нашия свят, но осъзнаването ни за нея е минимално: убийството на Леонтович и трансформацията на Шчедрик са само един незначителен пример за тази колониална история, която продължава по време на настоящото нахлуване на Русия в Украйна“, каза Снайдер в публикация в Substack на 14 декември.