Знаем, че предстои още: Привърженици на Украйна в Крим приветстват ударите по руските системи

Докато украинските сили извършват ежедневни удари по логистични и военни цели в Крим, за да изолират допълнително окупирания полуостров, украинските жители там разказват, че кампанията им е дала надежда за евентуална деокупация за първи път от контраофанзивата през 2023 г.

"Разбирам, че сме далеч от това (деокупация), но не сме имали такива надежди от 2023 година и никога преди не е имало такъв "карнавал“ в Крим и знаем, че предстоят още“, каза жител на Крим, който живее под руска окупация. Пред Kyiv Independent той пожелал анонимност поради опасения за сигурността.

Източникът добави, че проукраинските хора са разтревожени, но в същото време чакат "пълен крах“ на окупационния режим в Крим и възможността за пристигане на украински войски.

Крим е окупиран от Русия от 2014 година - оттогава става все по-опасно хората открито да споделят проукраински възгледи.

Въпреки постоянното наблюдение и риска от задържане заради публикации в социалните медии, дарения за украинската армия или публични прояви на украинска идентичност, много кримчани продължават да се съпротивляват на окупацията и да споделят своите възгледи. Някои групи, като например партизанското движение "Атеш“, участват във военни операции.

Окупация и репресии, продължаващи 12 години

"Някои (украински граждани) живеят под окупация повече от 12 години. Всеки ден те са изправени пред репресии, преследване и системни нарушения на правата си. И все пак те продължават да запазват украинската си идентичност и да отстояват достойнството си въпреки постоянния натиск от окупационните власти“, заяви заместник-министърът на външните работи Евгений Перебийнис на 30 юни по време на Петия международен форум на експертната мрежа на Кримската платформа.

"Не трябва да забравяме украинските политически затворници, държани в руски центрове за задържане. Имената им трябва да продължат да се чуват на международната сцена“, добави Перебийнис.

Според Кримско-татарския ресурсен център, към 20 април, правозащитниците са документирали 520 политически мотивирани криминални преследвания в окупирания Крим от 2014 г. насам, като повече от половината са свързани с кримски татари.

Руските власти са използвали политически мотивирани съдебни преследвания, произволни задържания, обиски и дълги присъди, за да потиснат несъгласието, което е накарало много жители да бягат. Други са останали, за да се грижат за възрастни роднини, защото не са могли да си позволят да напуснат или просто са отказали да изоставят домовете си.

Олга Куришко, представител на украинския президент в Крим, заяви пред Kyiv Independent, че нейният офис в момента наблюдава увеличение на политическите дела в Крим, но все още не може да каже точно колко. Нейният офис наблюдава същата тенденция през 2023 г., по време на контраофанзивата на Украйна.

"Не можем да кажем точно колко проукраински настроени хора има в Крим, тъй като е много опасно да се разкрива проукраинската позиция“, каза Куришко. Друг жител на Крим разказва, че макар да "няма гориво и електричество, водоснабдяването е нарушено“, те все пак "ще бъдат търпеливи и ще чакат украинската армия“.

Криза с горивата

Атаките на Украйна срещу руската инфраструктура в Крим доведоха до криза в доставките на гориво, недостиг на храни, прекъсвания на електрозахранването и замърсяване на морето.

Властите, инсталирани от Русия, също обявиха извънредно положение на 26 юни.

На 19 юни представителят на президентската администрация на Украйна в Крим заяви, че украинските военни атакуват само руски военни сили и инфраструктура, а не цивилни. Офисът заяви, че усилията за "изолиране“ на Крим са насочени единствено към унищожаване на военните способности на Русия и призова украинските жители да спазват препоръките за безопасност по време на атаки.

Обявяването на регионално извънредно положение от Москва е може би "най-значимата демонстрация досега на ефективността на обширните и систематични удари с дронове на Украйна“ по стратегически цели в Русия и в окупираните от Русия територии, заяви Джени Мадърс, старши преподавател по международна политика в университета Абъристуит във Великобритания.

"Тази стратегия подкопава опитите на Путин да защити повечето руснаци, включително тези, които са се стичали в окупирания Крим като туристи или жители от въздействието на войната“, каза Мадърс.