Историята на Марго Вьолк – момичето, тествало храната на Хитлер

Като чест, начин да служиш на народа си – така младите момичета, които били назначени да тестват храната на Адолф Хитлер, трябвало да приемат работата си. Всяко едно ястие можело да им е последно. Закуска, обяд, вечеря – те знаели, че може да са смъртоносни, но въпреки това били принудени да ги опитат.

Всяка една хапка можела да им е последната, но можело да се каже, че 15-те момичета са късметлийки. През 1944 г., когато много хора гладуват в Германия, те получават храна три пъти дневно. Разбира се, всички ястия били вегетариански, най-вече ориз, паста, зеленчуци и редки плодове.

Храната била вкусна, всъщност, много вкусна. Но момичетата не можели да й се наслаждават. Сълзи се стичали по бузите им докато се хранели. След това чакали в продължение на час, страхувайки се, че ще се почувстват зле. Когато минело достатъчно време, те започвали да плачат отново – този път от щастие, че са оцелели.

Макар информацията за 15-те момичета да е оскъдна, едно е сигурно – нито едно от тях не е отровено за цели 2 години и половина, в които тестват храната на фюрера. Когато идва края на Втората световна война, руснаците нахлуват във Волфшанце и разстрелват всички, освен една - Марго Вьолк. Тя изкарва късмет – един лейтенант я измъква от бърлогата на Хитлер и я качва на влака на Йозеф Гьобелс за Берлин. Но как 24-годишното момиче се озовава във  Волфшанце?

През 1941 година Марго и родителите й са принудени да напуснат дома си в Берлин след като той е разрушен от бомбандировките. Момичето се мести при свекърва си в малкото градче Парч – живее в голяма къща, с огромен двор, всичко е зелено и спокойно. Пълна идилия. Но имало един недостатък – кметът бил нацист.

Eдна сутрин през 1942 г. войници се появили на вратата й, казали й „идваш с нас“ и я отвели в Волфшанце, което се намирало само на три километра от новия й дом.

По това време Хитлер бил притеснен. От доста време имало слухове, че Съюзническата армия ще се опита да го отрови. А защо не и някой от собствените му хора?

„Марго, ставай!“, чувало всяка сутрин точно в 8 часа момичето, но само когато Хитлер бил във  Волфшанце. През останалото време войниците нямали нужда от услугите на момичетата. И макар че нито една от тях не искала да подкрепя нацистката армия, съпротивата била невъзможна.

Нито една от тях така и не вижда с очите си Хитлер. До 20 юли 1944 година. Тогава идва операция „Валкирия“.

Заговорници от Вермахта се опитват да направят преврат в Германия и да убият фюрера. Момичетата са изведени от Волфшанце и отведени в тента близо до бункера. Тогава гръмва бомбата на Клаус фон Щауфенберг. Дървените пейки изхвърчат. Чува се вик „Хитлер е мъртъв!“. Ала фюрерът излиза от скривалището си... само с няколко синини.

След този случай нацистите затегнали охраната около Волфшанце, а 15-те момичета били принудени да живеят в изоставено училище наблизо: „Охраняваха ни като животни в клетка“, спомня си Марго.

Животът й спасяват няколко души – когато съветската армия наближава Волфшанце, един от германските лейтенанти й казва „Тръгвай, махай се от тук!“. Той я качва на влака на Гьобелс за Берлин. Когато го вижда отново, войникът й казва, че всички останали момичета са били заловени и разстреляни от руските офицери.

Когато пристига в Берлин, животът й отново е в опасност. Приютява я местен доктор. Когато войниците на СС се появяват на вратата му, за да търсят предателката, той я скрива, а тях лъже, че никога не я е виждал. Нацистите си тръгват, но с това не се приключва историята на Марго.

Когато се прибира в стария си апартамент, тя попада в ръцете на съветските войници. В продължение на седмици тя е в плен, изнасилвана е многократно и получава такива наранявания, че така и не успява да забременее след това.

„Просто исках да умра“, спомня си Марго.

Но това се променя, когато осъзнава, че съпругът й Карл не е умрял на фронта, а всъщност е жив.

Двамата се събират и прекарват следващите 34 години от живота си заедно. Лекуват раните си взаимно.

„Искам хората да знаят, че Хитлер беше отвратителен човек. Едно прасе“, категорична е Марго, която доживява до 96 години. Умира през 2014 г, малко след като е разказала историята си на света.