Как се поставя диагноза шизофрения?

Да поставиш правилната диагноза е основна задача в медицината. Това е от изключителна важност както за пациента, така и за лекаря. Точната и добра дефиниция на „врага“ е ключовата стъпка към избора на правилното лечение и постигане на възможно най-добрите резултати.

В основната си част медицината е не само изкуство, в което се отличават някои виртуози, а добре смазана машина, в която повечето болестни ситуации са описани и съществуват световни препоръки за добрата лекарска практика. По тях се водят и лекарите. Така пациентът получава точно това, което световният опит и анализ е препоръчал, а и лекарят от своя страна знае, че изходът от болестта на поверения му пациент зависи не само от него, а от най-добрите стандрти, по които се води.

Знае се, някои диагнози са достатъчно лесни за установяване – обстоен преглед в някои случаи е достатъчен, а в много други има и лабораторни изследвания, както и изобразителни, които подкрепят и завъшват диагностичния процес. С други думи, щом на рентгеновата снимка ясно се вижда, че бедрената кост е счупена, то каква е вероятността човек наистина да няма фрактура?

В психиатрията нещата не са толкова прости

Две са основните причини за това. Едната от тях е стигмата. За съжаление, в съвременното ни общество все още поставянето на психиатрична диагноза е дълбоко стигматизиращо и това може да доведе до негативни последици за живота на болния – само по себе си, настрана от ефекта на заболяването. Това е явление, срещу което лекарите непрекъснато се опитват да противодействат.

Пълната статия на д-р Александра Игнатова ще откриете в Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→