Зигфрид: Този път исках да направя по-простичък филм. Не авангарден, а простичък и чаровен филм

Режисьорът на София Филм Фест
15 мар 2012 10:16, Петя Славова
1
Зигфрид: Този път исках да направя по-простичък филм. Не авангарден, а простичък и чаровен филм
Кадър от "Детски истории". Снимка: София Филм Фест

Зигфрид отново е тук – както обикновено, за целия фестивал: със своето електрифицирано чело, с интересните си истории, със страстното си и неуморно желание да свири – в различни ситуации, в различни зали, с различни хора, колкото може повече… и, разбира се, с нов филм. Един от най-екстравагантните и най-любими гости на СФФ тази година ни изненада с филм, който е различен и от класиките му „Луиз (втори дубъл)” и „Санса”, и от визуалната поезия на бързи обороти в „Киногамите”.

„Детски истории” има прожекции в три поредни дни – 17, 18 и 19 март, като на две от тези дати, 18 и 19, Зиг ще свири съответно в „София Лайв Клуб” и в Чешкия център.

Започваме с историите в „Детски истории”…

Този път исках да направя по-простичък филм. Нищо авангардно, баба. Бях в едно село в Казахстан, без намерение да правя филм, но в един момент ми дойде идеята да го заснема. Имаше едни деца там и аз написах импровизиран сценарий за тях – деца на възраст 4-6 години, за които снимането беше като игра. И така, спонтанно, като на игра, се получи 45-минутна история, която завърших по-късно в Калкута. Децата всъщност не играеха роли, а просто си играеха. Понякога трябваше да изиграят една и съща сцена повече пъти, но за тях това си беше част от играта. Когато снимаш деца, наистина трябва да си отвориш сърцето за тях – ако нещо не им беше интересно, аз не настоявах да го снимаме, а просто ги следвах накъдето ме отведат.

Филмът обаче носи разпознаваемия ритъм и пулс на другите филми на Зиг, а и на музиката му…

Да, защото аз съм малко или повече един и същи човек и имам едни и същи обсесии на тема любов и свобода. В „Детски истории” не се опитвах да следвам и налагам своя собствен стил, а просто да създам нещо много простичко и чаровно. Да, отново ги има камерата ми, намерението ми и т.н., но този път исках да създам нещо не чак толкова авангардно.

Тази година идваш на СФФ не само с нов филм, но и с нов двоен албум, записан в Куала Лумпур…

Да, музиката и киното са просто двата езика, които говоря. И в двата случая, и на двата езика, обикновено започвам от много проста идея и я развивам, импровизирайки. Но езиците не са важни – важна е емоцията, която предаваш на публиката, била тя чрез музика или картини. А емоцията винаги носи характерното за мен – любов, свобода, уважение, разбиране, отвореност към другия… В крайна сметка тези неща значат едно и също на всички езици.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


1
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари