Болоня "Дебеланата" - там, където прасето е на почит

Емилия Романя е регион в Северна Италия и е известен най-вече с фините си колбаси и месни специалитети. Един от прякорите на града, в който живея, е „Bologna la grassa“ или „Болоня Дебеланата“. Така започва разказа си Дани Митцман, която живее в Кастелнуово Рангоне, Италия.

Мортаделата се ражда именно там. Също и известното рагу, чиито корени също са в Болоня, а по света известно като соса болонезе. Болоня е град, в който месото винаги е на първо място, пише BBC.

И всъщност не само Болоня, а целият централен регион на Емилия Романя може да бъде наречен Емилия Дебеланката.

На час път е Парма – домът на пармската шунка. Също и Модена – на 20 минути път от Болоня, има също своите свински специалитети, които традиционно се консумират по това време на годината.

Това може би е единственият регион, където ще намерите на централен площад бронзова статуя на прасе. Забравете паметниците на светци и герои, тъй като тук кралят е прасето.

За много посетители месните специалитети са истинска атракция, но откъм кулинарна перспектива това е най-лошото място за живот, което си избрах, пише Дани Митцман.

„Проблемът идва оттам, че не ям месо“, допълва тя.

А за местното население, където високият холестерол си е направо вроден в ДНК-то на всеки, да не ядеш от фините месни специалитети, се счита за неразбираемо.

„Не ядеш месо?“, задават въпрос на Дани дори с нотка на отвращение, а тя се оправдава, че поне яде риба.

А вегетарианството тук се счита за екзотична болест, а думата „веган“ е почти неизвестна.

„И ако си мислите, че преувеличавам, моя съседка ме попита дали не искам да участвам в едно нейно проучване. Искаше да пробвам прошуто крудо, а аз й припомних, че не ям месо. А тя отвърна: но това не е месо, това е прошуто крудо!“ , разказва Дани.

Истинско изживяване е, когато отидеш и на ресторант тук.

"Винаги знам, че искам да си поръчам талиатели с гъби. И не защото обожавам талиатели с гъби, а просто защото знам, че това е единственото ястие без месо в менюто", признава жителката на Болоня.

След това следват коментари, които е чувала много пъти. Първо казват: “Добре, никакво месо, но поне малко колбаси искате ли?“.

А после обясняват, че повечето от паста ястията им са вегетариански.

„Предлагаме и домашно направени тортелини“, обясняват сервитьорите. Но в плънката няма как да не са сложили поне малко месо.

Но най-любимо й е, когато кажат, че имат много вкусен зеленчуков сос.

„Сосът е направен от грах и лук. Е, има и малко бекон, но наистина е съвсем малко – дори не можете да го усетите“, казват те.

А пък при основните ястия си е цяло чудо, ако успееш да намериш нещо вегетарианско. Дори да имат списък с 10 опции, няма да откриете нещо постно.

„Вече спрях и да гледам менюто, а веднага си поръчвам зеленчуци на грил, защото дори едни картофи може би са опечени в свинска мас", казва Дани.  

А специалитетът на Кастелнуово Рангоне – малък град край Модена, в който преди време е имало повече прасета, отколкото хора, е така нареченото дзампоне – ястие от свински крачета.

Всяка зима жителите му провеждат така наречения "Super Zampone" – фестивал, където местните производители на месни продукти се стремят да счупят собствения си световен рекорд за най-голямото дзампоне в света.

И както може би предполагате, именно там е статуята на великото прасе. Точно пред църквата на града, за голямо възмущение на свещеника.

Може би просто защото и той е вегетарианец.