Може ли ЕС да се поучи от Австралия за имигрантите?

Европейският съюз е в затруднение, изправен пред вълните от мигранти, които се впускат в опасно за живота си прекосяване на Средиземно море. Противно на това Австралия от близо 18 месеца не е регистрирала почти никакви пристигания на бежанци и не скърби за никого, загинал в морето, пише Мартен Пари от Франс прес.

Мнозина обаче са тези, които мислят, че твърде рестриктивната имиграционна политика, водена от Канбера, не може да служи за модел на ЕС. Твърдят, че е неморално и вероятно незаконно от гледна точка на международното право и европейското право.

Крушението на риболовен кораб с мигранти от миналия уикенд, потънал недалеч от либийския бряг, предизвиква опасения, че става дума за най-голямата трагедия от този тип в Средиземно море и увеличава натиска върху Европа да действа. Най-малко 700 души вероятно са в неизвестност.

Трябва ли ЕС да се вдъхнови от австралийската политика? Министърът на имиграцията Питър Дътън се въздържа вчера да дава уроци на Европа.

"Това е проблем, който те трябва да си решат, не е наша работа да им даваме съвети". Но "научихме, че отпращането на лодките и корабите, когато няма проблем за сигурността, дава резултати", подчерта той.

Малко след идването си на власт през септември 2013 г. консервативното правителство стартира с помощта на армията операция "Суверенни граници", чиято цел е да откаже бежанците да пристигат по море. Мигранти пристигаха почти всеки ден при управлението на предишното лейбъристко правителство.

Политиката е двойна. Корабите на военноморския флот прехващат корабите, превозващи мигранти и ги отпращат към транзитния им пункт, който често е Индонезия.

Търсещите убежище, които пристигат с кораб в Австралия, също биват задържани в лагери на остров Манус, в Папуа-Нова Гвинея или на остров Науру в Тихия океан.

Дори молбата им за убежище да бъде счетена за легитимна след разглеждане на тяхното досие, Канбера не им позволява да останат в Австралия. Единствената опция, която им се предлага, е да се върнат в страната си, живот в лагери на островите или в Камбоджа - бедна страна, с която Австралия е сключила споразумение.

Според министър Дътън никой мигрант не е загинал в морето от близо 18 месеца, докато по времето на лейбъристкото правителство са загинали 1200 души.

Правозащитници смятат, че правителството просто се е отървало от бремето, като е прехвърлило отговорността на други.

"Правителството крещи победоносно, но в действителност това, че не пристигат кораби, не означава край" на явлението, каза за АФП Джейн Макадам, специалистка по бежанско право в университета Ню Саут Уелс. "Просто проблемът е станал проблем на други страни. Корабите ще продължат да отплават, докато проблемите, каращи бежанците да заминават, не бъдат уредени".

ЕС, към който натискът да направи повече се усилва с всяка нова драма, насрочи извънредна среща на върха. Все повече мигранти, идващи главно от Субсахарска Африка и от Близкия изток, опитват да стигнат до Европа и на първо място до Италия. Каналджиите се възползват от хаоса, който цари в Либия и тази страна се превърна в един от основните пътища за нелегален трафик на мигранти.

Според Джейн Макадам австралийският модел не може да се приложи в ЕС. "Австралия не принадлежи към регионална система за защита на човешките права. Някои аспекти от нейната политика биха били сметнати за незаконни съгласно Европейската конвенция за правата на човека“, каза тя.

Организацията на обединените нации осъди Канбера, обвинявана, че не изпълнява задълженията си на страна по Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., която постановява, че бежанците имат право да поискат убежище.

Към лагерите за задържане на бежанци също има обвинения, че в тях се извършват много злоупотреби. Правозащитниците критикуват и факта, че деца биват лишавани от свобода.

Според директорката на австралийския клон на "Хюман райтс уоч" Елейн Пиърсън би било катастрофално ЕС да започне "офшорно" управление на бежанския въпрос. Австралийската политика "е неосъществима. Тя е жестока, нехуманна, тя затваря хората в изолация при окаяни условия. Може би успява да прехвърли проблема на други страни, но това не променя факта, че хората бягат от преследване и трябва да отидат някъде", допълни тя.

Канбера отказва да разкрие броя на отпратените към открито море кораби, изтъквайки съображения за оперативна сигурност. Имигрантите идват главно от Ирак, Иран и Афганистан.
 

/БТА/