Матурите – "като за изкарване"!

Матурите по Български език и литература при 7-класниците и зрелостниците бяха като за "изкарване".  Този коментар направи пред Dnes.bg дългогодишният преподавател по БЕЛ в Първа английска гимназия и говорител на учителската стачка от 2007 г. Николай Николов.

Според статистиката тази година в сравнение с миналата отново имаме по-висок процент на слабите оценки по БЕЛ при 7-ми и при 12-и клас. По повод цифрите преподавателят изрази съмнение доколко те не са манипулирани и припомни, че само преди година бяхме свидетели как максимално висок резултат беше изкаран по БЕЛ в кърджалийското село Ардино, при условие че българският език там не е роден.

"Тази година плачевните резултати показаха, че предходната година фактите са били нагласени и всичко си дойде на място", коментира той и добави "не съм убеден, че отново нямаме стъкмистика".

По думите му резултатите при матурите и при 7-класниците, и при зрелостниците, са константна величина. Както винаги те не са блестящи и тенденцията е да стават все по-лоши, убеден е българистът.

Формално погледнато учениците стават все по-неграмотни, трудно четат и осмислят текст. Едната причина е структурирането на образователната система. Сред основните проблеми са малкото часове по БЕЛ в училище и начинът, по който е структурирано образованието по предмета.

Според него нещата у нас са объркани от доста години и то методологично. След падането на Берлинската стена традиционната енциклопедична система, по която е работено в България, е смесена с така нареченото линейно програмирано обучение. В резултат на това умението да се пише, да се декодира граматически и естетически текст, умението да се тълкува и интерпретира художественото слово започна да се измерва не с умението да пишеш и да коментираш чрез мислите си, а чрез тест – а, б, в, г...

Да не говорим, че понякога е крайно некоректно формулиран въпросът  - защото е въпрос на знание или гледна точка. Това смесване на две различни системи доведе до хаос в методологичното неразбиране на същността, конкретно в обучението по БЕЛ, но е валидно и за всички предмети, обясни Николов. За пример той посочи Американския колеж, където програмата, по която се изучава математика, е доста различна от нашите училища.

Според Николов страшното при децата в долния курс е неумението да разказват, в резултат на което те трудно могат да преразказват. "Ако те не се научат да разказват, тоест да споделят мислите си, своите преживявания, разбирания, представи за нещата, те никога няма да се научат да преразказва чуждия текст", обясни специалистът.

Това е пътят и световната педагогика го е посочила - детето трябва да се научи да разказва за това, което го вълнува, след това да преразказва собствения си разказ и когато се научи да пише по този начин ще му е много лесно да преразказва и текст от друг автор.

Затова на нашите ученици от 7 клас всеки текст, който се даде, ще им е труден. Тазгодишният текст "На изток от запада" от Мирослав Пенков беше чудесен, беше съобразен с техните умения. В крайна сметка те трябва да се справят с определени дидактически и граматически задачи при преразказа. Извън България и авторът, и разказите му са познати, а у нас дори името на писателя прозвуча непознато, обясни специалистът.

Проблемът започва още в семейството.

"Не знам доколко родителите се интересуват от работата на децата си по БЕЛ или им помагат в това отношение. Речта е нещо, с което човек израства първите 7 години. В това отношение еталонната реч, любовта към езика и умението да се пише е нещо, което не го налага училището. Налага го семейството и обществото", убеден е българистът. Любовта към езика не се изгражда с един ден в годината, когато политиците отиват да прочетат детска приказка, допълни той.

Относно това че децата ни не четат с разбиране, учителят обясни, че разбирането е следствие на много натрупвания и придобита интелигентност, а тя е умение да се борави с фактите.

Матурата при зрелостниците също беше стандартна. "Това беше матура за изкарване", определи я българистът. Клопката при нея беше насочена към тези, които минават границите на средностатическото знание. Този текст - стихотворението: "Ще бъдеш в бяло" на Пейо Яворов, би могъл да даде много големи възможности на ученика да пише, но дали проверяващият би могъл да я оцени обективно, попита той.

"Лесно се оценяват двойки, трудно се оценява работа, която е отлична, но се разминава със схващанията на проверяващия", уточни Николов.

Образователната ни система, включително и преподаването по БЕЛ, е в криза и тази криза ще се задълбочава, обобщи дългогодишният преподавател.

За да се случи промяна, се изисква тотална смяна на системата. На първо място акцентът трябва да е поставен върху тези, които учат децата. "Ако искате модерно образование, инвестирайте в модерни учители", призова Николов.

Нужна е и промяна в начина на мислене, в методологията по преподаването на БЕЛ и това веднага ще помогне на децата да разказват и преразказват и то материал, които много често им е безкрайно скучен. Учителят трябва да се върне към онези позабравени умения да структурира урока, да го подготвя вкъщи, да е атрактивен пред учениците, а това ще рефлектира върху мотивацията на децата да работят, убеден е специалистът.

Друг проблем е, че учителското съсловие застарява все повече. "След няколко години ще има страхотен вакуум за преподаватели. Настоящата система не стимулира младите хора да избират тази професия. За това предупредихме още по време на учителската стачка", припомни той.

На въпрос защо в първата десетка на класацията липсват някои от елитните гимназии - Италианският лицей, Втора английска, а Първа английска е в дъното - на девето място, той лаконично отговори, че всичко опира до качеството на преподавателите.

"Тук ролята е на ръководството. Когато то е качествено, ще подбира учителите. Лошото е, че цялата система стимулира среднячеството", определи проблема той и сравни "Също като в българския футбол. Имаме един Лудогорец, който изплува, а какво стана с големите грандове?".

Положителното е, че еволюцията е процес, който не зависи от политическата и образователната система. Тя не зависи от грамотността на управляващите. В образователната система тя е отваряне към света, към критерии на знание и незнание. Децата ни еволюират, променят се и поумняват, което влияе на тяхната мотивация за високо образование и реализация, убеден е Николов.