Защо се скараха Полша и Украйна и време ли е "политически мачизъм"?

Кризата в отношенията между Киев и Варшава едва ли ще приключи на 15 октомври след парламентарните избори в Полша. Украинците ще усещат "обидата" и много след това, смятат наблюдатели, пише Виктория Власенко в анализа за "Дойче Веле".

Споровете между Украйна и Полша относно вноса на украинско зърно надхвърлиха рамките на търговските разногласия и се превърнаха в център на международното внимание в Ню Йорк, където заседава Общото събрание на ООН. Планираната среща между президентите на Полша и Украйна Анджей Дуда и Володимир Зеленски не се състоя. Обявената причина беше разминаване в графиците. Вместо среща, двамата си размениха емоционални изказвания, които предизвикаха дипломатическо напрежение между съюзниците.

Как точно протече спорът между Украйна и Полша?

В разговор с журналисти полският президент защити решението на Варшава да удължи ембаргото върху вноса на украинско зърно, което Киев възнамерява да обжалва пред Световната търговска организация. Дуда сравни Украйна с "давещ се човек, който влачи и спасителя си към дъното". "Украйна е подложена на руска атака, без съмнение е в много трудна ситуация и се хваща за всичко, което може. Може ли е това да ни смущава? Разбира се, че може", заяви Дуда.

На свой ред президентът Зеленски недвусмислено намекна от трибуната на Общото събрание, че "някои хора в Европа подкопават солидарността и организират политически театър" и по този начин "помагат да се подготви сцената за московския актьор". Варшава разбра намеците на Зеленски и извика украинския посланик в Полша в Министерството на външните работи, за да му предаде "острото си негодувание" във връзка с тези коментари.

Напрежението се повиши и от думите на полския министър-председател Матеуш Моравецки, който заяви, че Полша няма да изпраща оръжия на Киев, защото самата тя се въоръжавала с най-модерни оръжия. Той обаче увери, че Варшава не възпрепятства дейността на логистичния център край Жешов. Говорител на полското правителство уточни, че Полша изпълнява предварително договорените доставки на боеприпаси и оръжия, включително тези, произтичащи от подписаните с Украйна споразумения.

Причината за ескалацията са изборите в Полша

Единствената причина за полско-украинската ескалация е предизборната динамика в Полша и борбата на управляващата национално-консервативна партия "Право и справедливост" (ПиС) за гласове, коментира Войчех Пшибилски, главен редактор на полското списание Visegrad Insight. Според него основата на предизборната борба в Полша е за това коя партия по-добре защитава националните интереси.

Сергей Герасимчук от Съвета за външна политика "Украинска призма" е съгласен с това. Според него на Общото събрание на ООН и полският, и украинският президент, които са в много добри лични отношения, всъщност са се обърнали към избирателите си. Въпреки това кризата в отношенията между Киев и Варшава едва ли ще изчезне на 15 октомври след парламентарните избори в Полша, смята експертът.

Земеделският въпрос също ще остане на преден план, защото възможните изходи от полския вот едва ли ще променят необходимостта фермерите да бъдат удовлетворени. Дори ако след изборите властта в Полша се смени, не може да се каже, че конфликтът по аграрните въпроси между Киев и Варшава ще бъде напълно решен, прогнозира Герасимчук.

Да се научим как да се справяме с популистите

"Ескалацията на напрежението в предизборния период в Полша в крайна сметка ще приключи, но Украйна трябва да се научи да се справя с популистите, които ще бъдат още по-многобройни на предстоящите избори през 2024 г.", казва Войчех Пшибилски. Той е убеден, че "всичко зависи от хладнокръвието", защото ако емоциите надделеят, ПиС "ще създаде националистически дневен ред и ще го затвърди на изборите, а това ще означава само повече проблеми в бъдеще".

Но в никакъв случай не бива да се очаква бързо връщане към взаимноизгоден диалог с Полша, основаващ се на доверие, тъй като "обидата" ще се усеща и след като полските избори приключат, смята киевският международен експерт Вадим Трюхан.

"Не е времето за дипломатически мачизъм"

Според бившият украински дипломат Константин Елисеев и ръководител “Центъра за нови решения” украинските власти са избрали грешна стратегия в реакцията си към Варшава в зърнения спор.

Елисеев изтъква, че в речта си пред Общото събрание на ООН Зеленски "намери място да обиди полските партньори и всъщност да ги обвини, че работят за Кремъл, но не намери място да осъди съучастието на Иран, Беларус или Северна Корея в руската агресия срещу нашата държава". Според експерта Общото събрание на ООН "не е нито мястото, нито времето да покажете на света дипломатическия си мачизъм”. Бившият украински дипломат е категоричен, че не си струва Украйна да изгуби партньор в лицето на Полша заради спора за зърното.

Такива проблеми не бива да влияят на сътрудничеството

От своя страна Сергей Герасимчук съветва правителствата на двете страни да се научат да насочват различните въпроси на сътрудничеството по различни направления, "вместо да хвърлят всичко в една кошница". "Говорим за разделяне на всички въпроси на помощта за Украйна, включително военната помощ и подкрепата за украинските бежанци в Полша. Аграрният въпрос трябва да бъде поставен в отделна лента и да бъде решен дипломатически", казва експертът.

Между другото, именно с оглед на този подход Герасимчук не смята, че казаното от полския министър-председател Моравецки, че Варшава няма да дава оръжие на Украйна, трябва да се приема буквално. "Първо, понякога дори тези държави, които прехвърлят оръжия, не обявяват това публично. Второ съседните държави, включително Полша, са прехвърлили значителна част от своите запаси на Украйна. И е трудно да се повярва, че Полша ще блокира оръжейните доставки за Украйна в бъдеще", коментира Герасимчук. Той призовава Киев и Варшава да не забравят, че и двете страни само ще спечелят от сътрудничеството помежду си и "ще загубят от един ситуационен конфликт".