Джорджия Тан – жената, която отвлече 5000 деца и ги продаде на богатите

Преди повече от 70 години Джорджия Тан кара луксозната си, лъскава кола из кварталите на Мемфис. Тя избира най-красивите деца на улицата. Примамва ги да се качат в красивото возило. Тези деца никога повече не виждат родителите си отново.

Джорджия Тан отвлича близо 5000 деца и променя живота им напълно. Краде бебета от болници, сирачета от улиците и дори деца, които имат свои семейства. След това ги продава на богати двойки за немалки суми.

Преди 69 години нейният Дом за деца затваря врати. Никой не може да си спомни дали е било краят на ноември или началото на декември. Малко след това той получава наименованието „къщата на ужасите“. Всички знаят, че домът е затворил врати... за добро.

Историята за дома на Тан приковава вниманието на авторката Лиса Уингейт. Тя гледала документален филм по Discovery и започнала да се чуди дали всичко казано е истина, или е преувеличено от телевизията. Резултатът от проучването, което направила, била книгата „Преди да сме ваши“, която разказва историята на сирачетата през погледа на 12-годишно дете. След нейното излизане на пазара през 2017 година Уингейт започва да получава имейли, които гласят: "Това е майка ми“ или "Мисля, че за съм едно от отвлечените бебета“.

Подтикната от интереса към книгата си, през 2018 година тя организира срещи за отвлечените деца. А за да разкаже историята им, Insider разговаря с някои от тях. Повечето все още се опитват да разберат кои са всъщност.

Родена през 1891 година, Джорджия Тан иска да стане като бащи си – адвокат. Ала той й забранява. Затова тя се захваща с работа в сферата на социалните услуги, една от малкото кариери, подходящи за жена с нейното потекло.

Първо работила в Мисисипи, но била уволнена, защото отстранявала деца от приемни домове без ясна причина. После заминала за Тексас, където през 1922 година осиновила дъщеря си Джун. Години по-късно осиновява и Ан Атууд Холинсуърт. За нея се твърди, че била любовница на Тан.

През 1922 година се мести в Мемфис, а баща й използва влиянието си, за да й намери работа в Дома за деца. До 1929 година тя вече се е провъзгласила за директор. Сили Брандън е едно от малкото деца, което още помни Тан.

„Тя беше закръглена жена, която носеше очила и малка чантичка. Спомням си, че беше строга и сурова“, разказва Брендън. Тя и брат й били продадени от Джорджия, която се възползвала добре от липсата на регулация и адекватни закони за осиновяването по онова време. Със своите руси коси и сини очи, те били перфектните деца за Тан. За тях тя прибрала 2700 долара или 40 хил. долара в наши дни. Но обстоятелствата също помагат за плана на Джорджия.

До 1910 г. осиновяванията не са много популярни. Но след това мисленето на обществото се променя. През 1920 година Националното общество за намиране на дом започва да разпространява реклама, която гласи, че осиновяването „намалява разводите, убийствата и ще напълни църквите“. Тогава популярна е и теорията на евгениката – хора, с лоши гени, били стерилизирани. Вярвало се, че онези с по-добри гени пък били подложени на по-голямо безплодие. За да се запази качествената раса, не било важно просто да се осиновява, а да се осиновяват само най-хубавите деца.

Със своя бизнес нюх Тан се насочила към богатите и успели семейства – актьори, писатели, музиканти. Сред клиентите й били Дик Пауъл и Джун Алисън, Луна Търнър, Пърл Бък и Смайли Бърнет. През 1947 година Джоан Крофорд осиновява близнаците Синди и Кати от Тан.

Продажбата на деца не била просто малък страничен бизнес. През 20-те години, в които Тан управлявала дома за деца, тя натрупала състояние от 1 милион долара или 11 милиона долара в днешно време. И не го направила сама. Тя подкупвала социални работници, полицаи, доктори и адвокати. Някои отвличали деца от детските градини, други от църкви, трети от детски площадки. Повечето малчугани били от бедни семейства, които нямали средствата да се борят за правата си.

Самата Тан често отвличала деца, като предлагала на бедни семейства скъпа медицинска помощ на безценица. Условието било децата да влизат в луксозната болница сами. Ако родителите посмеели да дойдат, трябвало да платят пълната, непосилна за тях сума. На родилки пък казвала, че децата им са умрели по време на раждането и са били погребани, без това да коства на семействата средства. А адвокатите, които работят за нея, легално отнемали децата на обеднели или самотни майки.

Синът на Джин Тапия, състезател от НАСКАР, е отвлечен от Тан малко след раждането му. Отнема му 47 години, за да го види отново.

Норма Сю и нейните пет братчета и сестричета са отвлечени през януари 1943 година, докато си играели край реката.

„Те били от бедно семейство. Не били виждали лъскава кола. Майка ми е била на около 8 години, когато това се е случило – знаела е името си и кое е семейството й“, разказва дъщеря й Пеги. Децата били сами у дома, майка им била в болница. Те прекарали три месеца в дома за деца, а по думите на Пеги били принуждавани от Тан да се грижат за бебетата и да им сменят памперсите.

Съдбата на три от децата е неясна. Сю и сестра й били осиновени от семейство във Филаделфия.

„Някаква жена казала на майка ми: „Аз съм новата ви майка“, а тя отговорила: „Не, не си.“ Отказала е да е част от онова семейство още тогава“, разказва Пеги. Но когато двете сестри вече били във Филаделфия, Тан набелязала нови жертви. Тя често си измисляла фалшиви истории за произхода на децата – че са от богати семейства, а майките им „много привлекателни“. Бащите били „интелигентни“, най-вече от „медицински училища“. 

Пред новите родители на Норма Сю, Тан казала, че момичетата са на 6, за да са „по-желани“. Тя често променяла възрастта и имената на децата, за да бъдат по-трудни за проследяване. На евреите казвала, че децата са „от добри еврейски семейства“.

Ако родителите - било то биологични, или осиновители, задавали прекалено много въпроси, Тан заплашвала, че ще ги предаде на полицията или ще отнеме децата им. За повече пари месеци след осиновяването тя се свързвала с новите семейства на децата и казвала, че биологичните родители са ги потърсили, но след „малка такса, тя щяла да наеме адвокат и да оправи нещата“.

Когато по-късно властите започват да разследват дома за деца, откриват, че Тан е получавала по 1000 долара „на глава“, не плащала данъците си към щата Тенеси. А за да избегне органите на реда да я заподозрат или да попадне под „любопитните погледи на хората, които ще задават прекалено много въпроси“, „доставяла“ децата късно вечер. Нейните „медицински сестри“ често пътували до Ню Йорк и Калифорния, но „доставки“ били правени из всички щати, както и Великобритания.

Докладът срещу дома на Тан е дълъг близо 240 страници. Оказва се, че много от децата, които престъпничката е прибирала в домовете още докато са на няколко дни, не са получавали нужната грижа. Десетки малчугани загиват. Само за 4 месеца през 1945 година между 40 и 50 бебета умират в дома. Това кара и хората да се усъмнят в Тан.

Бебетата са държани в непоносими условия. По-големите деца са принуждавани да се грижат за тях и да ги карат да мълчат, докато бъдат осиновени. Самите те пък живеели в тъмни, малки килери. Били пребивани, държани гладни със седмици. Тан плащала на наркомани и педофили да се грижат за тях. Едно от децата, осиновено едва на пет, си спомня как самата Тан го принуждавала да седи в скута й. Сексуалното посегателство от нейна страна също не било рядкост.

Децата, които били „прекалено слаби“, били оставяни под слънцето, за да умрат. Тези, които били „прекалено грозни“ или „стари“, също били отстранявани. Телата им погребвали в задния двор на дома.

Но през 1949 година дошъл краят на измамата. Бил избран нов губернатор -- Гордън Браунинг, който разобличил Тан. Но тя така и не плаща за деянията си. Три дни по-късно умира, след като изпада в мистериозна кома. Никой от съучастниците й никога не е бил съден за трафика на деца.