"Ню Йорк Таймс": Българите подкрепиха Радев, изтощени от корупцията

В неделя българите гласуваха решително за политици, обещаващи промяна и борба с корупцията, нанасяйки удар на центристко-дясната партия, която доминираше през последното десетилетие. Бившият президент Румен Радев, лидер на новата коалиция "Прогресивна България", обяви „неоспорима победа“ в коментари пред журналисти пред централата на партията си два часа след приключването на гласуването, пише NYT.

Агенциите за проучвания на общественото мнение съобщиха, че коалицията води с до 45 процента от гласовете и вероятно ще спечели мнозинство от местата в парламента. Резултатите все още не са пълни и официалното преброяване се очаква в понеделник, но мащабът на победата на „Прогресивна България“ изглежда най-голямата, наблюдавана в България от години.

"Това е победа на надеждата над отчаянието, на свободата над страха", заяви Радев. "Бих казал, че е победа на морала, защото хората отхвърлиха арогантността на старите партии и не се поддадоха на лъжите и манипулациите им. "

Партията на бившия министър-председател Бойко Борисов, "Граждани за европейско развитие на България" (ГЕРБ), която подаде оставка на фона на протестите през декември, беше изтласкана на второ място с значително намален дял от гласовете.

А коалицията от либерални опозиционни партии, наречена "Продължаваме промяната – Демократична България", която поведе масовите протести през декември, довели до падането на правителството, отбеляза значителен напредък, заемайки трето място с 13–14 процента.

Както "Прогресивна България", така и "Продължаваме промяната – Демократична България" проведоха кампании, основани на планове за борба с желязната хватка на корупцията, която Борисов, заедно с друг влиятелен политик – Делян Пеевски, лидер на малката партия ДПС, поддържаха над българските институции.

"В новия парламент ще има силно антикорупционно мнозинство", написа в коментар по имейл след приключването на изборите Даниел Смилов, професор по политически науки и програмен директор на Центъра за либерални стратегии към Софийския университет. "Това ще бележи края на доминацията на ГЕРБ и ДПС в българската политика“, написа той. „Те няма да могат да блокират необходимите реформи в съдебната система и службите за сигурност. "

Избирателната активност бе по-висока от предишните години – около 50 процента, като прекъсна тенденцията на апатия сред електората, изморен от повтарящите се избори, при които активността спадна до 34 процента през 2024 г. Според данните на социологическите агенции пет партии изглежда са преминали 4-процентния праг, необходим за спечелване на места в парламента.

"Значително по-високата избирателна активност придава сериозна легитимност на новия парламент", написа Смилов. "Сформирането на правителство ще бъде по-лесно благодарение на намалената фрагментация. "

Изборните секции бяха препълнени в слънчевия пролетен ден в столицата София, като на някои места опашките се простираха по улицата. Избирателите заявиха, че искат промяна на статуквото, имайки предвид коалицията, водена от ГЕРБ, която доминираше на политическата сцена през последното десетилетие и се забърка в корупционни скандали.

"Хората осъзнават, че ни е нужно нещо ново", каза Лидия Василева, пенсионирана преподавателка по природни науки в технически университет. "Старите хора трябва да си отидат, защото икономически сме на дъното и хората са ядосани на тази власт. "

Много избиратели заявиха, че не очакват една партия да спечели с абсолютна мнозинство

и че може да има продължителни преговори за сформиране на коалиционно правителство.

"Не вярвам, че може да има внезапна промяна изневиделица“, каза Стилиян Манолов, изпълнителен директор на обществения транспорт в община София. "Няма вълшебна пръчка."

Българите са видели много правителства да идват и да си отиват от падането на комунизма през 1989 г., като повечето бяха отхвърлени, защото не успяха да изпълнят обещанията си. Страната стана член на Организацията на Северноатлантическия договор и на Европейския съюз, но остана на дъното на европейското семейство по отношение на икономическия просперитет и ендемичната корупция.

Недоволството на обществото достигна връх през последните пет години поради нарастващото усещане, че корумпирана елит управлява безнаказано и че слабите коалиционни правителства не успяват да осъществят обещаните реформи.

Десетки хиляди хора излязоха по улиците на няколко пъти в организирани протести, като събраха представителна извадка от обществото, включваща работодателски организации и профсъюзи, учители, студенти и етническите малцинства в България. Броят на протестиращите изненада дори организаторите.

"По-специално последното правителство беше съставено от политически партии, които голямото мнозинство от хората възприемаше като корумпирани", каза Смилов в по-ранен коментар.

През февруари беше сформирано временно правителство.

Бивш пилот на изтребител и командир на българските въздушни сили, 62-годишният г-н Радев беше избран два пъти за президент и се превърна в популярна фигура в страната. Постът на президента в България е предимно церемониален, което му позволи да остане встрани от политическите маневри и вътрешни борби, свързани с ежедневното управление. Той подаде оставка през януари, за да се включи в надпреварата за парламента.

При парламентарната демокрация в България партията с мнозинство от местата в парламента сформира правителство, като лидерът на партията често, но не винаги, поема поста на министър-председател.

Радев обеща да се бори с корупцията и да разбие „олигархията“ – израз, използван за описание на мощна и съмнителна елитна група с огромно влияние върху политическия и икономическия живот на България.

На митинг в четвъртък вечерта пред повече от 10 000 поддръжници в София Радев заяви, че партията се стреми да сформира правителство, без да се налага да влиза в коалиция с политическите партии, които са били на власт през последното десетилетие.

"Прогресивна България няма да тръгне по пътя на предишните сглобени коалиции", заяви той пред аплодиращата тълпа. "Ние не обещаваме чудеса, но обещаваме правила: закон за всички; мир, защото без него всичко останало губи смисъл", каза той.

Успехът на Радев да предизвика такъв бърз прилив на подкрепа отразява разочарованието на много българи, които са отегчени от предишните лидери. Той предложи широка платформа, която може да привлече широк кръг от обществото и да привлече по-възрастните поколения, консервативните, проруските избиратели, както и по-младите проевропейски и бизнес среди.

България има дълбоки културни, религиозни и езикови връзки с Русия, каза Парван Симеонов, основател на агенцията за проучвания „Миара“, и откакто през 2022 г. започна пълномащабната война в Украйна, политиката в България се промени от десни срещу леви към Изток срещу Запад.

Радев си спечели репутация на проруски настроен с коментарите и позициите си през деветте години като президент.

Наскоро той критикува временното правителство за това, че се е прибързало да подпише споразумение за сигурност с украинския президент Володимир Зеленски. Той се оплака, че решението на предишното правителство да се присъедини към еврозоната през януари е трябвало да бъде подложено на референдум, като заяви, че моментът не е бил благоприятен за България.

Но той е напълнил партийния си списък със спортни личности и технократи, които са категорично проевропейски в своите възгледи и фокусирани върху икономическото развитие.

"Ние сме много амбициозни хора и много прагматични", каза 45-годишният Александър Пулев, бивш съветник и кандидат за партията на Радев от индустриалните градове Стара Загора и Шумен, описвайки членовете на новата партия. "Имаме общи приоритети за това как да подобрим благосъстоянието на българските граждани. Това е общата тема. "

Радев не крие решимостта си да прекъсне хватката на организираната престъпност в България и, по-конкретно, да разбие влиянието на Пеевски, един от най-влиятелните политици в България. Пеевски беше подложен на санкции през 2021 г. от Министерството на финансите на САЩ за участие в "корупция, използване на търговия с влияние и подкупи, за да се предпази от обществен контрол и да упражнява контрол върху ключови институции и сектори в българското общество."

Някои политически анализатори заявиха, че Радев е бил толкова целенасочено неясен относно политиките си, че е далеч от ясно как би действал, ако сформира правителство.

Радев най-вероятно ще иска да продължи да внася руски нефт и газ в България и ще се противопостави на предоставянето на финансова и военна помощ от Европейския съюз на Украйна, заяви Смилов, професор в Софийския университет.

"Не очаквам никакви радикални ходове от Радев, като например изтегляне на България от НАТО или Европейския съюз", каза той. "За първи път обаче съществува вероятност за парламентарно мнозинство, което не е силно ангажирано с Европейския съюз и НАТО. Малко вероятно е то да бъде открито проруско, но би могло да се различава значително от предишните проевропейски мнозинства. "