Икономист: Да свие дефицитът, възможен е румънски сценарий у нас

Румънски сценарий в България е възможен, но все още сме далеч от него и може да се избегне. Това означава, че с не толкова големи корекции в траекторията на държавните разходи през тази и следващата година може да се предотврати разширяване на бюджетния дефицит като това в Румъния. Такова мнение изрази Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ), в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Куртев.

Златният шанс на новото управление е, че може в относително нормална среда да свие дефицита, без да се налага да намалява или замразява заплатите и пенсиите, нужно е само техният ръст на бъде малко по-бавен в сравнение с последните години, счита Богданов.

„При подобен сценарий разходите ще растат с умерен темп и ножицата с приходите ще се свие, тъй като икономиката е в растеж, имаме ниска безработица, заплатите и печалбите в частния сектор нарастват, а данъчната база се вдига.“

Порочният кръг в Румъния и Гърция и добрият сценарий за България

Според Богданов, ако правителството действа сега, няма да допусне страната ни да изпадне в положението на Румъния в момента или на Гърция преди 15 години. В противен случай ще му бъде много трудно, тъй като ще се наложи да вдига данъците, да орязва заплатите, да съкращава хора. Това ще потисне потреблението и инвестициите и ще се стигне до порочен кръг като в съседните ни страни, от който излизането става след много болка, предупреди той.

„Гърция обедня с 30% спрямо средното европейско ниво – тя почти го беше изравнила, след което спадна на 65% от него. Румъния е с най-високата инфлация в ЕС, безработицата нараства, хората реално обедняват, но дефицитът остава висок въпреки повишаването на данъците, ДДС, подоходните данъци и отмяната на данъчни облекчения“, коментира икономистът.

„Добрият сценарий за България е да се приеме редовен бюджет за тази година без особени промени в разходната част спрямо миналогодишния, а в бюджета за 2027 г. да бъдат заложени по-твърди правила за разходите – общият им размер да не надвишава 40% от БВП, разходите за персонал да не преминават 10%, ограничаване на разходите за текуща издръжка на министерствата.“

В редовния бюджет може да се заложи по-бавен ръст на разходите в публичния сектор в съчетание със структурни реформи, за да се окаже натиск върху отделните публични структури да работят по-ефективно, отбеляза Богданов. Това важи за агенции, министерства, съдебната система, изтъкна той и добави, че България е на първо място в ЕС по дял на разходите за съдебна система и полиция в брутния вътрешен продукт (БВП) и има най-много прокурори на глава от населението.

Според Богданов тези промени може да се заложат като междинни цели още в проектобюджета за 2027 г., който трябва да бъде представен в края на лятото или през есента на тази година.

Процесът на забогатяване трябва да продължи

Според редица показатели благосъстоянието на българите се подобрява. От гледна точка на покупателна сила на средната заплата след изчистване на ефекта на инфлацията ръстът достига 37% за последните пет години, възнагражденията са нараснали в номинално изражение с 90%, посочи икономистът.

„По индикатора БВП на човек от населението Българя е страната в Източна Европа, която след 2019 г. догонва най-бързо средното европейско равнище.“

Тя все пак тръгва и от много ниска база, тъй като в края на 90-те години на миналия век е под 30% от средноевропейското равнище от гледна точка на БВП на човек от населението. „Безспорно е, че все още сме по-бедни от средните европейци, но през последните години се движим напред“, посочи Богданов.

Той изтъкна, че е от ключово значение процесът на забогатяване да продължи, а за целта страната ни трябва да избегне кризи, които биха я върнали десет години назад.

 „Една от причините Полша да се отличи толкова от България е, че те успяха да не изстрадат в такава степен кризата от 2008-2009 г. и дълговата криза в еврозоната през 2010-2011 г. България ги понесе много тежко, като до 2014 г. имахме рекордна безработица, замразяване на заплатите, замръзване на кредитите за бизнеса и домакинствата“, припомни Богданов. Предизвикателството пред бъдещите управляващи е да не допускат подобни кризи в сложната геополитическа обстановка, добави той.

И посочи два приоритета за тях в областта на икономическата политика – приемането на редовен бюджет за 2026 г. и спешни действия, за да не се загубят 2,5 млрд. евро по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

Ще имат ли затруднения новите управляващи да прокарат редовен бюджет за 2026 г. в парламента? Причина ли е приемането на еврото за повишаването на цените? Защо при някои услуги ръстът на цените е толкова чувствителен?

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria