Турция реализира амбицията си да е регионален газов център чрез "Боташ"

След новината за 15-месечното замразяване на споразумението между „Булгаргаз“ и турската държавна компания „Боташ“ енергийният сектор в България е изправен пред сериозни въпроси за значението на страната на газовата карта на Европа. Новината за временното преустановяване на тежките клаузи по договора е била дългоочаквана от обществото предвид огромните финансови загуби, които държавният доставчик „Булгаргаз“ акумулира ежедневно. Но има сериозен скептицизъм относно термина „замразяване“, като изглежда, че финансовите ангажименти не изчезват, а просто се отлагат във времето. Това каза Пламен Павлов, председател на Българската газова асоциация, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

„За мен замразяване значи просто замразяване. Има отсрочване във времето - през последните 30 и няколко години съм постоянно в бизнеса, когато има някакво отсрочване, то лихвите се трупат.“

Според Павлов обявеното замразяване бележи началото на дълги и несигурни преговори,

обвити в дълбока институционална неяснота и размита отговорност между политическото ръководство и оперативното управление на енергийните дружества.

Ако договорът е бил толкова жизненоважен и икономически обоснован, както твърдяха неговите защитници от служебното правителство, логично възниква въпросът защо се налага неговото замразяване. Но реалният проблем обаче се крие извън преките дневни вноски за капацитет, смята Павлов.

"Така или иначе ще си плащаме на турските пенсионери пенсиите с тези дневни вноски, които правим. Проблемът е какво получи "Боташ" чрез достъп до нашата система... Реално, турската страна все повече навлиза на територията на Балканите с капацитета, който има огромната газова система на "Боташ".

Докато България се фокусира върху вътрешнополитическите аспекти на сделката,

Турция оперативно реализира амбицията си да бъде безспорният регионален газов център.

Чрез достъпа до българската транзитна мрежа, оперирана от „Булгартрансгаз“, турската компания „Боташ“ си осигури мощен плацдарм за търговия и експанзия на Балканите и в Централна Европа. В същото време съседните държави използват динамиката на пазара, за да изграждат нова свързаност, докато позициите на София отслабват.

Докато България отваря инфраструктурата си за чужди търговци, Гърция активно изгражда интерконектор със Северна Македония, а Скопие проектира връзка с Косово, коментира Павлов.

Концепцията за България като „газов хъб“, лансирана интензивно в миналото, се е трансформирала в нещо коренно различно – превръщаме се в обикновен транзитен проводник, от който националната икономика не извлича добавена стойност, смята Павлов.

„Ние обръщаме внимание основно на преноса. Ние се превърнахме в страна, която транзитира. И някак си в общественото пространство това се представя като някакъв огромен плюс.“

Статистиката за вътрешното потребление на природен газ в България разкрива тревожна тенденция на деиндустриализация. Преди началото на енергийната криза страната е консумирала около 3,7 милиарда кубически метра газ годишно, докато в момента потреблението е паднало под 2,5 милиарда кубически метра. Този срив не се дължи на повишена енергийна ефективност, а на свиване на реалната икономика и индустриалното производство, коментира Павлов.

И докато държави от ЕС като Гърция и Румъния, както и съседи извън блока като Северна Македония, увеличават националното си потребление с цел подкрепа на бизнеса, България е единствената, която агресивно свива своя пазар, добави той.

„Като погледнем статистиката, Гърция също е в този Европейски съюз - тя увеличава потреблението. Румъния също е в този Европейски съюз. Всички увеличават. Причината в България е икономиката, която не консумира.“

Секторът е изправен пред сериозен дуализъм, породен от европейските регулации и по-конкретно Директива 1788, която препоръчва постепенно извеждане от експлоатация на газоразпределителните мрежи. Павлов определи плановете за бърза трансформация на тези мрежи за пренос на водород като нереалистични на този етап:

„Там идеята е да бъдат трансформирани в мрежи за пренос на водород, което пак е някакво нещо, което във въздуха витае и просто буди съжаление.“

Този институционален натиск поставя под въпрос икономическата логика на огромните инвестиции, които България прави в транзитна инфраструктура, докато същевременно ограничава собствената си автономност и вътрешен пазар, коментира Павлов.

Според Павлов

проектът за Вертикалният (северен) газов коридор е изцяло политически мотивиран и няма реална икономическа обосновка,

която да облагодетелства българските граждани или бизнес.

"Изграждането на този коридор не обслужва българската икономика. Той е за да транзитираме газ от входните точки в Турция... Икономиката има нужда от енергия. А ние ще подаваме енергия за други страни. А нашата икономика се свива.“

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.