TaxiMе – рецепта за успех

Значи, много се дразня като ми каже някой: ”Ти си егати мързела!” Вярно е, че не съм фен на безмисления труд и считам, че поговорката „Залудо работи, залудо не стой” е тъпа и погрешна. Но дайте да се разберем – да обичаш удобствата и да си находчив при решаването на проблеми не е мързел – това си е дарба. И, ако искате да знаете – истинският текст на другата поговорка от същата тема не е „накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл”, а „накарай умния да свърши работата, та да я свърши бързо и качествено”.

И изобщо не мога да разбера защо толкова малко хора споделят тази философия. Например жена ми. Да идем, казва, на театър. Ми да отидем, що да не отидем. Питам я къде – в кой театър, на коя постановка. Тя се замисля за момент - „ми не знам”. После се сеща, че чула за еди коя си пиеса, била хубава. Е, ама при такава оскъдна информация, как да хукна по театрите и да пропусна „ Арсенал – Ливърпул”. Ти си такъв мързел, ми ще пообиколим ще разгледаме, все нещо ще харесаме –продължава да мрънка тя. Да, бе, ей ся ще тръгна от театър на театър. Или пък като каже – хайде на ресторант. Ми хайде, ама къде, кой ресторант, какво предлагат там. Тихо ли е, шумно ли е, музика има ли, каква е. Гледа ме с една, според нея, прикрита омраза, ама си и личи отдалеко и още малко ще щаже: залудо ходи по ресторантите, залудо не стой на тоя диван в къщи.  Ми, дарлинг, тия години, ако не си забелязала, отминаха отдавна. Сега искам да знам къде отивам и какво ще намеря там. И после ме осени гениална мисъл. Кажете сега, че не е вярно – накарай умния да се замисли и глей кво става...

Оня ден отивам да си взема колата от сервиз. Слизам до братовчеда Асен долу в барчето и го моля да ме закара с неговата кола. Пил съм - вика Асенси. Бе, как пил си – десет и половина е още?! А той ми се пули и вика: „На теб като ти дойде зор и те напъне, ти часовника ли гледаш, а ?!”  Пълен идиот, сега заради него трябва да хващам такси. Тука точно пък нямам никакъв шанс, трябва да сляза чак на булеварда. И тогава оня маляк - сина му, Гьоренцето, ми вика: Бат Кире, викни си TaxiMe, бе пич, знаеш ли кви са точни”. И се оказа, че мога от телефона - Гьорето ми качи апликацията, да си викна кола, ама не само да си я викна, ами да видя каква е, да разбера шофьореца какъв е и що е и, колко ще ми струва. И после ако нещо не съм доволен да му прасна една ниска оценка, та да му е криво, а на мен, съответно, цял ден да ми е весело. Кеф, бе, кеф. И си свърших работа за нула време и никой не ми пуска чалга, никой не ми духа пушек в очите и даже никой не ми разясни международното и вътрешно положение, както и състоянието на българския отбор по футбол.

И тогава ми светна – абе що не направят система като на TaxiMe и на други места?! И като каже жената – на театър – ми един момент, гълъбче, имам си апликация „ТеатриМи” – отварям, гледам, избирам. Тия от театрите се постарали – снимки, обяснения, исторически препратки , инфо за автора, средна температура в салона, коя от актрисите женена, коя свободна, коя наскоро разведена, всичко- остава ти да избираш. И се колебаеш. Прелистваш на телефона, гледаш снимки и хоп попадаш, да кажем на Койна Русева ! Гледаш тези очи, потъваш в тях, преглъщаш и с едно движение на пръста купуваш два билета.

За ресторантите по същия начин – камера на входа, няколко вътре в салона, в кухнята задължително. Отваряш си „FeedMe” и гледаш – персонала знае, че го гледат, старае се, всички усмихнати. Чукаш на меню – от пиле мляко, цените поносими. Минаваш на трета камерка – кухнята блести, готвачите творят и рисуват по блюдата. Красота! Какъв мач, какъв Ливърпул – и без това пак ще паднат тия загубеняци!

Да речем след ресторанта искаш да идеш някъде на интересно място, нещо така по-нестандартно, хем с млади хора да се омешаш, хем да се повеселиш, ама така по-изискано, по – духовно, аман от салфетки. И си спомняш, че някой ти е споменавал за някаква кутия за приказки, голям фън било,  и то точно тази вечер се събирали. И си викаш, абе я аз по-напред да видя тия па кви са. И вадиш телефона и отваряш апликация „геримитурими”. Тия от Кутията и те се постарали – снимки яко – некой си Томашевич снимал, снимал, та се забравил. Гледаш познати лица, всички засмяни, май наистина е забавно. А -има и видео! Попадаш на висок младеж, който показва някакви танци и се разколебаваш. После виждаш Биляна Петринска, по деколте и колебанията ти се разсейват. Накрая разбираш, че не само можеш да удариш и някое питие, а ми да изкяриш ваучер за намаление за TaxiMe и да се прибереш с кеф у дома. Ще идеш и още как ще идеш!

И леко по леко дойдох и до гениалната идея! Сега -слушайте внимателно – няма да повтарям!  Правим една апликация за всичките 240 депутати . Слагаме един рейтинг, да кажем максимума да е 6. Падне ли някой под четири и половина – аут. Замразяваме го – никакво пускане в парламента, никакво гласуване. Рейтинга на всяка парламентарана група се определя от рейтинга на отделните членове. Падне ли и тя под четири и половина – аре вънка!  Ако искат да се върнат – да се постараят повече, да видят къде грешат и като се напънат, като се поразтичат по районите, от които са ги избирали, като решат някой и друг проблем, ги оценяваме по-височко, прескачат бариерката и уелкъм бек, ама да си имат едно наум. Е,така, като стават сутрин да ги е страх да си проверят рейтинга. А ние с телефоните, с пръсти на бутоните да си ги юркаме. А ?! Мързелив съм бил – ми що някой работяга с потник не се сети, а?!

Айде първо внедрете тая система навсякъде, пък после да видим кой е мързелив.