Драматичните събития във Фукушима подействаха като сигнална лампа за Стария континент. Германия приложи най-радикалните мерки.
Първоначално правителството наложи мораториум върху решението да бъде удължен животът на всичките 17 АЕЦ до 2021 година. Това се случи на фона на протестите през уикенда на десетки хиляди екоактивисти, настояващи за отказване от ядрената енергетика.
Канцлерът Ангела Меркел не се спря дотук и разпореди спиране на работата за три месеца на всички 7 атомни електроцентрали, влезли в експлоатация преди 1980 година. Решението е взето след дискусии с премиерите на пет провинции.
Всички обекти ще бъдат щателно проверени, като резултатите за безопасността ще бъдат оповестени в рамките на следващото тримесечие.
Властите бяха категорични, че предприетите мерки няма да доведат до срив в доставките на електроенергия. Швейцария също реагира след аварията във Фукушима. Правителството отложи за неопределено време реализирането на плановете за нови ядрени мощности.
Австрия, която е твърд противник на ядрената енергетика, настоя за спешна експертиза на всички атомни централи на континента и за спирането на тези, които не покрият изискванията за безопасност.
Към момента общият брой на атомните електроцентрали в Европа е близо 200, като най-много има във Франция и Русия – съответно 58 и 32. Третото място с 19 заема Великобритания. Германия беше четвърта със 17, но вече има само 10 функциониращи.
Предвид факта, че много държави са силно зависими от ядрената енергия, правителства им не са особено склонни да затварят АЕЦ. Те настояват, че случващото се в Япония не може да се повтори в Европа, защото на голяма част от континента сеизмичната активност е далеч по-малка от тази на островната държава.