За съюзниците на Украйна в Европа лошата сделка с Русия е по-лоша от липсата на сделка

Европейските лидери, които подкрепят Киев, заявяват, че работят за защита на демократична страна, спазване на международното право и противодействие на руската агресия. Но има и друга мотивация, кореняща се в собствения интерес: Европа счита, че споразумение, което благоприятства Москва, рискува да доведе до по-широка война, която може да обхване целия континент, пише WSJ.

Русия е в позиция да излезе от мирните преговори с значително разширени военни производствени мощности, уверена, че може да прекрои границите със сила и считаща НАТО за слаб противник.

Европейските столици, изчерпани от финансови средства, се опасяват, че няма да имат друг избор, освен да увеличат значително военните разходи и подготовката за отбрана, в надеждата да запазят своята възпираща сила.

Президентът Тръмп и неговият екип искат бързо разрешаване на конфликта, който навлиза в петата си година. За Европа, както и за Украйна, едно лошо мирно споразумение, което оставя Киев слаб и уязвим, е по-лошо от никакво споразумение засега.

"Бъдещето на Украйна е тясно свързано с нашето", заяви германският министър на отбраната Борис Писториус във вторник. "Ако не успеем да постигнем траен и справедлив мир за Украйна, няма да имаме гаранции и за нашата собствена сигурност", каза той на виртуална среща на предимно европейски страни, които допринасят за военните усилия на Украйна.

Различаващите се трансатлантически позиции представляват по-фундаментално различие. Администрацията на Тръмп иска САЩ и Европа да постигнат сближаване с Москва за това, което администрацията нарича "стратегическа стабилност с Русия". Белият дом твърди, че това би намалило риска от по-широка война. Длъжностни лица от администрацията също виждат потенциални бизнес възможности с Русия.

Европа и Украйна имат противоположно мнение.

Те виждат Русия като дългосрочна заплаха и вярват, че всяко доверие трябва да бъде заслужено и проверено – и дотогава Москва трябва да бъде възпирана.

Русия обвини европейците – и САЩ под администрацията на Байдън – че водят прокси война срещу нея, като подкрепят Украйна. Руският президент Владимир Путин предупреди наскоро, че ако Европа търси война, Русия е готова за нея. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че стратегията на съюзниците на Киев е да „се борят до последния украинец“, вместо да постигнат бързо споразумение. Кремъл обаче не е приел мирното предложение на САЩ и няма признаци, че има намерение да прекрати войната.

Конкурентните западни гледни точки бяха очевидни в и около мирните преговори, водени от САЩ през последните месеци. Различията многократно напрегнаха и без това нестабилните отношения между Европа и Вашингтон.

В документ за националната сигурност на САЩ, публикуван този месец, европейците са обвинени, че имат „нереалистични очаквания“ по отношение на войната. Дни преди публикуването му европейските лидери предупредиха украинския президент Володимир Зеленски да бъде предпазлив при договарянето на значителни отстъпки в преговорите със САЩ, преди да финализира подробностите за това, което Вашингтон ще предложи, ако Русия наруши мирното споразумение и атакува Украйна отново.

„Искаме мир. Но не мир, който в действителност е капитулация“, заяви френският президент Еманюел Макрон миналия месец. Той описа това като споразумение, което „дава на Русия пълна свобода да продължи да напредва“ и да застрашава Европа.

В скорошно проучване сред 500 европейски специалисти по сигурност „прекратяване на огъня, благоприятно за Русия в нейната война срещу Украйна“ бе класирано като един от двата най-големи риска за Европейския съюз през следващата година. Другият риск е хибридна война или война в сива зона, за която много официални лица са заявили, че Русия вече води срещу Европа.

„Сигурността на ЕС е пряко застрашена от мирно споразумение, което би затвърдило териториалните придобивки на Москва, би възнаградило агресията и би подкопало дългосрочната жизнеспособност на Украйна като суверенна, демократична държава“, се казва в обобщението на проучването, изготвено от Европейския университетски институт, изследователска институция на ЕС. „Руският мир“ би означавал също, че ЕС не може да формира собствената си среда на сигурност или да възпира бъдещи заплахи от Русия“, се посочва в доклада.

Генералният секретар на Организацията на Северноатлантическия договор Марк Рюте очерта сценария в Берлин миналата седмица. „Само си представете, ако Путин постигне целта си“, заяви Рюте, бивш министър-председател на Холандия. „Украйна под ботуша на руската окупация, неговите сили, натискащи по-дългата граница с НАТО, и значително увеличеният риск от въоръжено нападение срещу нас.“

Рюте заяви, че НАТО ще трябва да увеличи значително присъствието си в близост до границите си с Русия и да се изправи пред финансово болезнено ускорение на военните разходи, надхвърлящо вече планираните увеличения.

Сега, след два дни преговори в Берлин, включващи осем часа преговори между Зеленски и най-висшите представители на Тръмп за Русия, се очертават контурите на мирно споразумение, което може да успокои украинските и европейските страхове.

САЩ поеха по-твърд ангажимент да подкрепят европейските гаранции за сигурност на Украйна, а Тръмп обеща да потърси подкрепата на Сената на САЩ за ролята на Вашингтон. Все пак най-голямото препятствие пред включването на Украйна в мирното предложение на САЩ – контролът над територията – остава нерешено.

Европейците от месеци се опитват да отклонят Вашингтон от мирните предложения,

които считат за прекалено благоприятни за Русия. Европейските лидери наскоро се присъединиха към Украйна в отхвърлянето на призива на Белия дом Киев да изтегли войските си от добре укрепена зона, която все още контролира в Донбас, опасявайки се, че отстъпването й ще улесни бъдеща руска инвазия.

Тази седмица правителствата на ЕС ще се изправят пред най-голямото си изпитание досега – дали ще поемат разходите за поддържането на Украйна в борбата.

Блокът замрази за неопределено време руските активи, държани в границите му, за да попречи на парите да се върнат в Русия, освен ако Москва не се съгласи да плати репарации на Украйна. Администрацията на Тръмп заяви, че иска да използва част от тези средства за руско-американски икономически проекти.

В четвъртък лидерите на ЕС ще се съберат в Брюксел, за да решат дали да използват руските активи за финансиране на заем от 105 милиарда долара за Украйна, предназначен да покрие две трети от бюджета и военните нужди на Киев за следващите две години. Без заема се очаква Украйна да остане без пари до пролетта, което ще й остави много малко влияние в евентуални мирни преговори.

Тръмп прекрати почти цялата финансова подкрепа на САЩ за Украйна, така че решението на Европа е от решаващо значение. Алтернативните варианти за финансиране изглеждат мрачни.

„Ако оръжията замлъкнат, тези средства ще бъдат от решаващо значение за възстановяването на разрушената от войната икономика и за справянето с постконфликтните предизвикателства на страната“, заяви Яна Кобзова, старши политически сътрудник в Европейския съвет за външни отношения, мозъчен тръст. „Ако Путин отхвърли споразумението и продължи с инвазията си, парите ще помогнат за подкрепата на самоотбраната на Украйна.“

Какъвто и да е резултатът от мирните преговори, каза тя, използването на замразените активи е „инвестиция в сигурността на Украйна и на самата Европа“.