„Скъпият приятел“ на Путин, Си, нанася удар на руската икономика

Когато Владимир Путин направи четиридневно пътуване, за да посети Си Цзинпин през септември, той се обърна към китайския си колега като „скъп приятел“.

Говорейки с Си пред огромна изложба от орхидеи в Голямата зала на народа в Пекин, руският президент заяви, че връзките им са „на безпрецедентно високо ниво“. На пръв поглед изглежда, че съюзът на Китай с Русия е станал още по-силен след нахлуването на Путин в Украйна през 2022 г. Никъде това не е по-очевидно отколкото при търговията между двете страни, която преживява бум, откакто Западът наложи масивни санкции на Путин, пише The Telegraph.

Миналата година стойността на търговията между Русия и Китай достигна рекордните 245 млрд. долара (182 млрд. лири), подхранена от факта, че Си се превърна в най-големия купувач на петрол и газ от Путин в света. Като цяло Китай също се превърна в най-големия доставчик на стоки за Русия.

Въпреки това по-тесните връзки с Китай имат своята цена.

По-специално руските предприятия са все по-недоволни от наводнението от евтини китайски стоки.

Владимир Милов, който е работил в руското правителство от 1997 до 2002 г., преди да се превърне в яростен критик на Путин, казва, че икономическият съюз се обръща срещу Русия.

„Това е много неблагоприятно“, казва той. „Китай се възползва, защото знае, че Русия няма къде да отиде.“

Такива предупреждения могат да сигнализират, че икономическите връзки между двете страни започват да се разпадат.

Макар че взаимната търговия достигна рекордно високо ниво през 2024 г., през тази година тя е спаднала с почти една десета.

Срив в продажбите на Лада

Една от основните области на напрежение е автомобилната индустрия.

След като западните производители прекъснаха връзките си с Русия през 2022 г., китайските конкуренти своевременно запълниха празнината.

В периода от две години до 2024 г. износът на китайски автомобили за Русия се е увеличил седемкратно, което предизвика нарастващ брой оплаквания от страна на местните производители.

Максим Соколов, главният изпълнителен директор на руския автомобилен производител АвтоВАЗ, обвини китайците в „безпрецедентен дъмпинг“, който според него през декември е преминал „всички възможни граници“.

Продажбите на емблематичния автомобил Lada на неговата компания са спаднали рязко, което принуждава компанията да намали производството си почти наполовина и да премине към четиридневна работна седмица в края на септември.

Най-големият производител на камиони в Русия, Камаз, също съкрати работната си седмица през август, след като търсенето на неговите превозни средства спадна с 60%. По това време компанията обвини за това „прекомерния“ внос.

За да смекчи част от критиките, Кремъл реагира със значително повишаване на вносните такси върху превозните средства.

От октомври 2024 г. Русия е увеличила повече от два пъти „таксата за рециклиране“, която начислява на вносните автомобили.

Тази такса, която уж е предназначена да покрие бъдещото освобождаване от превозното средство, но функционира до голяма степен като тарифа, е била 667 000 рубли (6 275 британски лири) на превозно средство към януари тази година.

Това доведе до намаляване наполовина на износа на китайски автомобили за Русия през първите шест месеца на 2025 г.

През юли руските регулаторни органи забраниха и вноса на камиони от автопарк на големи китайски марки – Dongfeng, Foton, FAW и Sitrak – които те определиха като „пряка заплаха“ за обществената безопасност.

„Тези напрежения, свързани с търговията, ще започнат да се появяват все по-често, тъй като пазарът се насища с китайски стоки и неконкурентоспособните руски индустрии не са в състояние да реализират продажбите си“, казва Джон Кенеди, ръководител на изследванията в Rand.

Санкциите хапят

Има признаци, че руският стоманодобивен сектор също страда.

Андрей Гартунг, главен изпълнителен директор на Челябинския ковачно-пресов завод, предупреди миналата година: „Руските предприятия, конкуриращи се с китайските, се държат едвам.“

Китай, който не се срамува, отвърна на удара със собствени търговски ограничения.

Най-забележителното е, че Си въведе отново тарифите върху руските въглища през януари 2024 г., две години след като ограниченията бяха премахнати за първи път.

Това вече се отрази на износа за Китай, като Милов твърди, че митата задълбочават най-тежката криза за руската въгледобивна промишленост след разпадането на Съветския съюз.

Очаква се приходите в сектора да спаднат с 12% само тази година. На други места Китай досега отказва да отмени дългогодишната забрана за внос на най-големия селскостопански износ на Русия – зимна пшеница и ечемик. Вместо това купува от Украйна и Казахстан. Това, което Китай внася от Русия, го получава невероятно евтино, защото е монополен купувач на Русия, казва Милов.

Най-големият износ на Русия за Китай са петрол и газ, които взети заедно съставляват две трети от търговията ѝ. Игор Сечин, главен изпълнителен директор на „Роснефт“, заяви, че между януари 2022 г. и юни 2024 г. спестяванията на Китай от закупуване на руски петрол в сравнение с износа от Близкия изток са възлизали на цели 18 милиарда долара.

Срив на съвместните проекти

Средният годишен поток от китайски инвестиции в Русия е спаднал от средно 1,2 милиарда долара през 2011 г. до 400 милиона долара, казва Милов.

През 2022 г. Китай извади Русия от програмата си за финансиране „Един пояс, един път“, а през юли китайското министерство на търговията „силно посъветва“ производителите на автомобили да не инвестират в Русия.

Много големи проекти, които преди това бяха обявени с китайска подкрепа, сега са отменени или са замразени.

Русия тихомълком изчезна от това, което трябваше да бъде съвместно разработване на самолет за дълги разстояния с Китайската корпорация за търговски самолети.