Войната навлиза в петата си година: Ще се запази ли "консенсусът около Путин" сред руснаците?

Общоприето е, че колкото по-дълго продължава една война, толкова по-малко ентусиазирана става обществеността за продължаване на конфликта. В края на краищата, обикновените граждани са тези, които понасят икономическите и човешките разходи.

И все пак, тъй като войната след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. навлиза в петата си година, отношението на руската общественост остава трудно за преценка. Малко над половината руснаци, според едно скорошно проучване, очакват войната да приключи през 2026 г. Въпреки това мнозинството казва, че ако преговорите се провалят, Москва трябва да "ескалира" с по-голяма употреба на сила.

Като наблюдатели на руското общество, ние вярваме, че тази неяснота в руското обществено мнение дава на президента Владимир Путин прикритие да продължи да настоява усилено за целите си в Украйна, пишат от The Conversation. В същото време обаче, по-задълбоченото проучване на очевидната подкрепа на руската общественост за войната показва, че тя е по-крехка, отколкото руският президент би искал да вярва.

Общественият договор на Путин

От първия ден на конфликта западната стратегия се основава на убеждението, че икономическите санкции в крайна сметка ще накарат или руския елит, или неговото общество да убедят Путин да се откаже от войната.

Това, от своя страна, се основава на предположението, че легитимността на путинизма се основава на своеобразен обществен договор: Руският народ ще бъде лоялен към Кремъл, ако се радва на стабилен жизнен стандарт и му е позволено да води личния си живот без намеса от страна на държавата.

Руската икономика се бори от 2014 г. насам, така че много анализатори смятаха, че този обществен договор е подложен на натиск още преди пълномащабното нахлуване в Украйна. След четири години война обаче комбинацията от изключване от европейските пазари и утрояване на военните разходи доведе до икономическа стагнация и нарастващ натиск върху жизнения стандарт.

Един от проблемите с подхода на обществения договор е, че той е склонен да омаловажава ролята на идеологията.

Възможно е пропагандата на Путин "Да направим Русия отново велика" да резонира със значителна част от руската общественост. Анкетите постоянно показват рейтинга на одобрение на Путин над 80% от началото на конфликта в Украйна.

Разбира се, валидността на резултатите от анкетите в едно авторитарно общество във война не може да се приема за чиста монета. И все пак не бива да се изключва, че част от тази подкрепа е истинска и се основава не само на стабилна икономика, но и на общественото одобрение на обещанието на Путин да възстанови силата и влиянието на Русия на световната сцена.

Сплотяване на руснаците

Някои учени посочват ефекта на "сплотяване около знамето". След използването на военна сила срещу Украйна през 2014 и 2022 г. имаше очевиден скок в рейтинга на одобрение за Путин.

Трудно е да се каже дали скокът в подкрепата за Путин отразява истинска промяна в мнението или просто реакция на медийното отразяване и това, което хората възприемат като приемлив отговор.

Кремъл се опита да скрие цената на войната от обществеността: прикривайки истинския брой на жертвите и избягвайки пълномащабна мобилизация на наборници чрез набиране на високоплатени доброволци. Той също така се опитва да поддържа икономиката стабилна, като изтегля резервните фондове на страната.

Това оставя отворен въпроса дали "консенсусът за Путин" ще се разпадне в някакъв момент в бъдеще, ако цената на войната започне да се усеща за мнозинството руснаци.

Проблемът с анкетите

Консенсусното мнение сред наблюдателите е, че малко малцинство руснаци се противопоставят на войната, малко по-голямо малцинство ентусиазирано подкрепя войната, а мнозинството пасивно се съгласява с това, което прави държавата.

Все още има някои независими социологически агенции, провеждащи проучвания в Русия, които отчитат високо ниво на подкрепа сред респондентите за "специалната военна операция" срещу Украйна, като цифрите варират между 60% и 70%.

Редица изследователи посочват трудността при получаване на точна картина на руското обществено мнение, като се има предвид, че въпросите в анкетата могат да накарат респондента да се страхува от обвинения в нарушаване на закони, които наказват "разпространението на фалшиви новини" и "дискредитирането на армията" с продължителна присъда затвор.

Центърът "Левада", който все още се счита за независим и относително надежден социологически агенция, провежда интервютата си лице в лице в домовете на хората, но има много нисък процент на отговор. Анкетите, провеждани онлайн, срещу парични награди, могат да се опитат да намерят демографски балансирани респонденти, но проблемът с предпазливостта при даване на отговори, които са критични към режима, остава. В настоящата политическа среда на Русия отказът да се отговори или да се даде социално приемлив отговор е рационална стратегия.

Някои учени, като тези, свързани с Public Sociology Laboratory, която изследва обществените настроения в постсъветските държави, все още провежда теренни изследвания в Русия, изпращайки изследователи да живеят инкогнито в провинциални градове и да наблюдават социални практики, включващи подкрепа за войната.

Техните етнографски изследвания откриват малко доказателства за ефекта на "обединение около знамето" в провинциалното руско общество. Други анализатори се обръщат към дигиталната етнография на социалните медии като алтернативен източник на информация. Но анализаторите, които не са запознати с местния и дигитален контекст, рискуват да объркат перформативната лоялност с истинска вяра.

"Вътрешна емиграция"

Повечето руски граждани се опитват да избягват политическите дискусии напълно и се оттеглят в това, което често се описва като "вътрешна емиграция" - да живеят собствения си живот, като същевременно свеждат взаимодействията с властите до минимум.

Тази практика датира от съветския период, но се появи отново, когато политическите репресии се увеличиха след завръщането на Путин на президентския пост през 2012 г.

Няма съмнение, че в Русия има много пламенни поддръжници на войната. Те са доста гласовити и видими, защото държавата им позволява да бъдат – като например военните блогъри, които съобщават от фронтовата линия.

Освен чрез проучване на общественото мнение и социалните медии, човек може да проучи нивото на истинска подкрепа за войната и чрез разглеждане на ежедневните практики. Ако обществената подкрепа за войната беше ентусиазирана, бюрата за набиране на военни щяха да бъдат претоварени. Но не са.

Вместо това Русия разчита до голяма степен на финансови стимули, агресивна реклама, набиране на персонал в затворите и принудителна мобилизация. В същото време стотици хиляди мъже се опитват да избегнат военна служба, като напускат страната, крият се от властите или се възползват от законови изключения.

Символичното участие следва подобен модел. Спонсорираните от държавата символи Z продължават да доминират в общественото пространство - буквата Z се използва като символ на подкрепа за войната в лозунги като "За победу", което се превежда като "за победа". Но частно показваните знаци на подкрепа до голяма степен са изчезнали.

Хуманитарната помощ, която ще бъде изпратена на войници на фронтовата линия или в окупирана Украйна, често се събира чрез училища и църкви, където участието се формира от социален или административен натиск. Но много участници представят участието си като подпомагане на отделни хора, а не като подкрепа на самата война.

Реалност срещу житейски опит

Пропагандните продукти с висок профил често не успяват да резонират. Музикалните класации и стрийминг платформите в Русия са доминирани не от патриотични химни, а от еклектична смесица от песни за лични взаимоотношения, като например мрачната балада на Джаконе "Очи мокри като асфалт", песни във възхвала на "Hoodies" и дори закачлива башкирска народна песен.

Продажбите на книги показват силно търсене на произведения като "1984" на Джордж Оруел и мемоарите за Холокоста "Човекът в търсене на смисъл" на Виктор Франкъл, което предполага, че читателите търсят начини да разберат авторитаризма, травмата и моралната отговорност, вместо да празнуват милитаризма.

И вместо да гледат финансирания от държавата филм "Толерантност" - дистопична история за морален упадък на Запад, руснаците, подобно на останалия свят, са пленени от хокейния гей романс "Разгорещено съперничество".

Кампанията на Путин за популяризиране на това, което той смята за традиционни ценности, изглежда не се проявява. Процентът на разводите е сред най-високите в света, а раждаемостта продължава да пада.

Навлизайки в петата година от войната в Украйна, пропастта между версията на Кремъл за реалността и житейския опит на обикновените руснаци остава. Това отразява модел, който сме виждали и преди: През последното десетилетие на Съветския съюз Кремъл все повече се откъсваше от възгледите на своя народ.

Историята не е задължително да се повтори - но господарите на Кремъл трябва да са наясно с паралелите.