Тръмп не се спира: Куба е следващата

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че „Куба е следващата“, по време на свое изказване пред инвестиционен форум в Маями, щата Флорида, в което той подчерта успехите на военните действия на САЩ във Венецуела и Иран, съобщи Ройтерс.

Въпреки че Тръмп не даде конкретни подробности какво има предвид по отношение на островната държава, той многократно е заявявал, че според него правителството в Хавана, изправено пред тежка икономическа криза, е на ръба на разпад.

През последните седмици администрацията във Вашингтон е започнала преговори с представители на кубинското ръководство, а самият Тръмп намекна, че не изключва възможността да бъдат предприети военни действия.

„Аз създадох тази велика армия. Казах: „Никога няма да се наложи да я използвате“. Но понякога трябва да я използвате. И, между другото, Куба е следващата“, заяви Тръмп. „Престорете се обаче, че не съм го казвал. Престорете се, че не съм“, добави той.

Президентът на Куба Мигел Диас-Канел потвърди, че страната му води преговори със САЩ с цел да бъде избегната евентуална военна конфронтация.

Икономическата ситуация в Куба остава изключително тежка. Страната е сериозно засегната от прекъсванията във вноса на петрол, от който зависи работата на електроцентралите и транспортната система.

Преди операцията на САЩ по залавянето на вече сваления от власт венецуелски президент Николас Мадуро в началото на януари, Венецуела осигуряваше значителна част от нуждите на Куба от петрол. След идването на новото правителство в Каракас, под натиска на Вашингтон, тези доставки бяха прекратени.

Заканата за "приятелско придобиване"

През последните месеци напрежението между САЩ и Куба се засили значително на фона на задълбочаващата се икономическа криза на острова и промените в политическата ситуация в Латинска Америка. 

В края на февруари Тръмп заяви, че обмисля „приятелско придобиване“ на Куба.

Администрацията във Вашингтон засили натиска върху Хавана чрез нови санкции и политически предупреждения, като основният аргумент беше, че кубинското правителство продължава да подкрепя режими, които САЩ смятат за враждебни.

Особено силно отражение върху Куба оказа промяната във Венецуела. В продължение на години Каракас беше основен източник на евтин петрол за острова, но след смяната на властта и натиска от страна на САЩ тези доставки бяха прекратени. Това доведе до сериозни проблеми с електроснабдяването, транспорта и производството, което допълнително отслаби позициите на кубинското правителство.

В същото време американски представители започнаха все по-често да говорят за необходимост от „политическа промяна“ в Куба. Изявленията на Доналд Тръмп и други представители на администрацията бяха възприети в Хавана като пряка заплаха за националната сигурност на страната. Кубинското ръководство на свой ред обвини САЩ, че се опитват да използват икономическата криза, за да дестабилизират правителството.

Освен политическия натиск, през последните седмици се появиха и сигнали за активни дипломатически контакти между двете страни. Според кубински официални източници разговорите са насочени към предотвратяване на ескалация и избягване на военен конфликт

Напрежението между САЩ и Куба датира вече над 65 години

Отношенията между двете страни са обтегнати още от Кубинската революция през 1959 г., когато на власт идва комунистическо правителство, което бързо се сближава със Съветския съюз. През 60-те години САЩ налагат икономическо ембарго срещу Куба – мярка, която остава в сила и до днес и продължава да оказва силно влияние върху икономиката на страната.

Напрежението достига връхната си точка по време на Карибската криза през 1962 г., когато разполагането на съветски ядрени ракети на острова довежда света до ръба на ядрена война. В следващите десетилетия отношенията между Вашингтон и Хавана остават враждебни, като САЩ подкрепят опозиционни движения, а Куба поддържа тесни връзки със страни, които са противници на американската политика.

Макар през последните години да имаше опити за частично затопляне на отношенията, включително възстановяване на дипломатическите връзки, политическото и икономическото напрежение между двете държави никога не е изчезвало напълно.