Губи ли Русия Чечня?

Напрегнатият военен бюджет на Русия и перспективата за наследяването на Рамзан Кадиров правят бъдещето на Чечня в състава на Русия неясен въпрос. Сякаш руският президент Владимир Путин няма достатъчно проблеми. Войната с Украйна върви зле, потребителската икономика е в рецесия, а украинските дронове насочват ударите си срещу способността на Русия да изнася петрол и да се възползва от покачването на цените, причинено от войната на САЩ и Израел с Иран. А сега и вечно проблемната Чечня може би е на прага да причини още повече неприятности на Путин, пишат за TNI Дейвид Кириченко, асоцииран изследовател в Henry Jackson Society, и Александър Дж. Мотил, професор по политически науки в Университета Рутгерс-Нюарк.

Системата на силовия лидер, изградена под ръководството на Рамзан Кадиров, показва видими признаци на напрежение. Въпросите относно здравето на Кадиров се засилват. Синовете му са издигнати на висши постове. А режимът внимателно управлява публичния образ на наследяването, включително появата на Адам Кадиров след много спекулации, последвали съобщенията за автомобилна катастрофа през януари.

Нищо от това не означава, че Чечня е на прага на бунт. Но това подсказва, че един от най-нестабилните региони на Руската федерация навлиза в по-крехка фаза, точно когато Путин разполага с по-малко пари, по-малко политически капацитет и по-малко резерви за сигурност, за да се справи с безредици, ако такива избухнат.

От 2007 г. Кадиров управлява Чечня

като силно въоръжена лична власт с необичайна автономия в рамките на руската система. Москва толерираше това положение, защото Кадиров въведе ред в един от руските региони с най-бурна история на бунтове. Но сделката винаги е зависела от две неща: личната власт на Кадиров у дома и способността на Кремъл да продължи да го финансира и подкрепя. И двете сега изглеждат по-несигурни.

Последните събития сочат, че системата е под натиск. През януари Кадиров повиши 20-годишния си син Ахмат Кадиров на поста на и.д. вицепремиер, ход, който по-късно беше ратифициран от чеченския парламент. Той също така пренареди елитните редици, отстранявайки дългогодишни влиятелни фигури, докато повишаваше лоялисти, членове на семейството и ключови пропагандисти, тъй като слуховете около здравето му се засилиха.

Това може да изглежда като плавно планиране на наследяването. Но може също така да отразява една по-крехка реалност: в персоналистичните системи властта не винаги преминава гладко от баща на син само защото владетелят го иска. В случая с Чечня, съперничещите кланове, фигурите от службите за сигурност и самата Москва имат думата.

Това има значение, защото войната на Русия в Украйна прави Кремъл по-малко способен да наложи желаните от него резултати в периферията. Войната е станала всепоглъщаща, изчерпва държавната хазна, затяга пазарите на труда и стеснява пространството за маневри на Москва в цялата федерация. Путин вече не управлява Русия от позиция на сила.

В продължение на години Кремъл можеше да си позволи да купува стабилност в Чечня. Според информациите Москва изпраща милиарди долари под формата на субсидии на републиката всяка година, подпомагайки поддържането на мрежите на покровителство и структурите за сигурност, които подкрепят управлението на Кадиров. Но икономическите условия на това споразумение се влошават. Приходите на Русия от енергия спаднаха рязко през 2025 г., дефицитът на федералния бюджет се увеличи далеч над собствените прогнози на Москва, а военните разходи сега поглъщат все по-голяма част от националния продукт. Ако финансовото влияние на Москва отслабне, политическият пакт с Грозни може да отслабне заедно с него.

Войната разкри и друга опасност: рискът от даване на власт на полуавтономни въоръжени клиенти. Путин вече получи едно предупреждение през 2023 г., когато бунтът на „Вагнер“ на Евгений Пригожин показа колко бързо сила, създадена да служи на държавата, може да се превърне в заплаха за нея.

 Чечня, автономна република, не е групата „Вагнер“, частна наемническа компания. Но системата на Кадиров се основава на подобен риск: че Москва може да делегира принудителната власт на лоялен силен човек, без в крайна сметка да плати политическа цена. Този залог изглежда все по-несигурен, колкото по-дълго се проточва войната.

Кремъл има допълнителни причини да се тревожи за Северния Кавказ. Изследователи, проследяващи жертвите на войната, отбелязват, че Чечня и Дагестан са претърпели относително по-ниски нива на мобилизация и жертви в сравнение с някои по-бедни руски региони. Това подсказва, че Москва разбира колко взривоопасен остава регионът и се страхува от това, което може да се случи, ако твърде много обучени, въоръжени мъже се завърнат у дома с боен опит и твърде малко перспективи.

Мрачна нова реалност подкрепя страха на Кремъл от връщащите се ветерани. Държавните данни накратко потвърдиха, че близо 250 000 безработни ветерани се завръщат в Русия, която няма социалната инфраструктура да ги поеме. Неспокойството сред ветераните в други региони може да предизвика верижна реакция, която да се разпространи и в места като Чечня.

Кадиров се опита да се представи като надежден военен ястреб, като през януари настоя, че войната трябва да продължи „до нейния край“ и се противопостави на преговорите. Но такива прояви на лоялност могат да сигнализират и за зависимост. Колкото по-несигурен става Кремъл, толкова повече Кадиров трябва да доказва своята полезност пред Путин. Все пак очевидната лоялност не е същото като траен контрол у дома. Всъщност тя може да бъде знак, че контролът се подлага на изпитание.

Междувременно самият Кадиров изглежда усеща променящите се ветрове; доклади сочат, че той си е осигурил „План Б“ в ОАЕ, получавайки гражданство за племенника си Хамзат и премествайки семейните активи в Дубай. Това изглежда като вот на недоверие, тъй като дори най-верният пехотинец на Путин търси изход.

Енергийното богатство на Кремъл отдавна субсидира де факто независимостта на Кадиров, но почвата под нея се пропуква. Тъй като войната вече е в петата си година, енергийните приходи на Русия спаднаха с 20 процента през 2025 г., а дефицитът на федералния бюджет се увеличи до 2,5 процента от БВП – пет пъти повече от собствените прогнози на Москва. Въпреки че конфликтът в Иран помага за увеличаване на руските приходи, поне в краткосрочен план.

Тъй като Кремъл пренасочва 8 процента от БВП към военните, огромните федерални трансфери, които поддържат режима на Кадиров послушен, вече не са гарантирани. За да продължи войната, Русия на практика се самоизяжда икономически. Следователно Чечня, която Москва вече не може да си позволи да подкупва, е Чечня с всички стимули да се отдели.

"В Чечня има много недоволни хора, а много от тях са част от чеченската елита. И ако почувстват, че системата е отслабнала достатъчно и е възможно да се разкрият и да започнат да се борят срещу нея, те определено ще го направят", каза Дмитрий Дубровски, изследовател от Карловия университет в Прага.

Натискът на Кремъл за забрана на Telegram е изключително непопулярен, тъй като Путин става все по-нервен относно настроенията в страната. С по-голямата част от руската армия ангажирана в Украйна, подновяването на безредиците в Чечня може да принуди Кремъл да направи болезнен избор: да изтегли сили от фронта и да рискува поражения на бойното поле, или да позволи нестабилността да се разпространи в Северен Кавказ.

Много е малко вероятно Чечня да се отдели, докато и освен ако условията в Русия продължат да се влошават. В някакъв неопределен момент в кратко- до средносрочен план загубите на бойното поле – понастоящем около 1 000 на ден – ще станат неустойчиви. Напълно милитаризираната икономика също ще бъде все по-неспособна да издържи загубена война.

Ако Руската федерация продължи да прилича на Съветския съюз в последните му дни, изкушението да се напусне потъващия кораб ще стане неустоимо. Вътрешни борби за власт сред елита ще излязат на повърхността, заплашвайки управлението на Путин. Предвид историята на Чечня на опозиция срещу централната руска власт, кой чеченски лидер би отказал да се възползва от възможността на живота си и да се бори за независимост?