Опозицията в Русия показва признаци на живот

Владимир Путин твърди, че не използва смартфон и смята интернет за изобретение на ЦРУ. Докато правителството му използва социалните медии за свои собствени цели, той е склонен да се представя като дистанциран от техните модни тенденции.

Въпреки това, в четвъртък Кремъл беше принуден да даде безпрецедентен отговор на критичните коментари на Виктория Боня, известна инфлуенсърка, след като видео обръщение към Путин, в което тя каза, че "има голяма стена между вас и народа", беше гледано повече от 20 милиона пъти.

Отговорът, че се работи за решаване на проблемите, които тя повдигна, беше разочароващ. Фактът, че Кремъл се почувства задължен да отговори на емигрант от светското общество, обаче е знак, че администрацията се чувства под натиск.

Същото важи и за действията на държавата за ограничаване на достъпа до интернет. От година насам крайните региони преживяват периодични прекъсвания на интернет връзката, но от март насам те са по-дълги, под претекст, че е необходимо да се предотврати използването на мобилен интернет от украински дронове за насочване към руските градове. През последните седмици те се разпространиха до центъра на Москва, засягайки всичко - от безкасови плащания до мобилни приложения за навигация.

И макар че все още има два месеца преди официалното начало на кампанията за изборите през септември за Държавната дума, долната камара на руския законодателен орган, "системната опозиция" - партии, чиято работа не е наистина да се противопоставят на Путин, а да създадат илюзия за конкурентна политика - вече показва необичайни признаци на живот. Под натиска на войната в Украйна, икономическата стагнация и разделението сред елита, политиката, толкова дълго време почти прогонена от путинова Русия, се завръща ограничено и колебливо.

Длъжностните лица се карат по-открито, бизнес интересите и обществеността се оплакват от ограниченията на интернет, а националистическите групи и местните групи на гражданското общество се чувстват окуражени. Въпреки че контролът на Путин върху властта все още не е сериозно оспорен, това е индикатор, че политическата вечна замръзналост започва да се размразява.

Политически театър

През 26-те години, в които Путин пряко или косвено управлява Русия, демократичните институции на властта са изпразнени. Изборният процес се ръководи от политическите технолози на президентската администрация, а теоретична опозиция подкрепя правителството без колебание по всички съществени въпроси.

Целта е била факсимиле на реалната политика, в която Путин и неговата партия "Единна Русия" винаги печелят убедителни победи с възможно най-малко явни манипулации. Колкото по-очевидна е изборната измама, толкова по-малко легитимност и по-голям е рискът от обществена реакция.

Протестите в Болотная, които се проведоха от 2011 до 2013 г. и изведоха на преден план опозиционния лидер Алексей Навални, бяха предизвикани от недоволство от изборите за Дума през 2011 г. По подобен начин масовите протести в съседен Беларус през 2020-21 г. бяха предизвикани от начина, по който съюзникът на Путин, Александър Лукашенко, манипулираше процеса, за да осигури преизбирането си.

Обучените в дома лидери на опозицията знаят, че тяхната стойност за Кремъл - и мащабът на техните награди - зависи от това да се представят добре в социологическите проучвания, но не твърде добре.

В миналото рутината беше позната. Комунистите се обвързваха с левичари и пенсионери, а либералдемократите - с националисти, като и двете страни се уверяваха, че партиите им са достатъчно скандални и непривлекателни, за да позволят на "Единна Русия" да монополизира центъра. През 2020 г. обаче партията "Нови хора" беше основана, за да се хареса на по-млади, по-либерални избиратели, които иначе биха се насочили към фигури като Навални.

Партията винаги е била замислена като друга одобрена форма на опозиция. Тя е основана от Алексей Нечаев, козметичен предприемач, който заема сравнително либерални позиции, но е и член на политическо движение, основано от самия Путин.

Неотдавнашният агресивен опит за контрол над интернет обаче мобилизира "Новите хора". На конгреса на партията този месец те ясно заявиха несъгласието си с репресиите. Руснаците са интензивни и ентусиазирани потребители на интернет, не на последно място за бизнес, и тази позиция повиши популярността на "Новите хора". В началото на месеца те бяха 12,3% в анкетите, на второ място след 29,7% за "Единна Русия".

Изправени пред заплахата от тези новоизгряващи партии комунистите и либералните демократи започнаха предизборните си кампании рано, обръщайки се към основни теми, за които знаят, че ще резонират с електората: инфлация, цени на храните, сметки за комунални услуги и лихви по ипотеките.

Това създава дилема за Кремъл. Както един вътрешен човек го каза:

"Путин иска изборите да се водят на базата на геополитика и патриотизъм, но ако иска опозиционните партии да звучат поне малко достоверно, той трябва да приеме, че те ще говорят за неща, които са важни за хората. Това неизбежно рискува да изостри много реални обществени недоволства."

Бунтовни технократи и каки комисари

Неспокойствието в системната опозиция отразява и нарастващото разединение в правителството, особено след като технократите, отговорни за управлението на страната, започват да изразяват недоволството си от политиката на Кремъл.

Те в никакъв случай не са единни. Например, губернаторът на Ленинградска област, Александър Дрозденко, се противопостави на критиците на интернет забраните, като каза на хората да "стискат зъби" и да ги търпят, тъй като са необходими за националната сигурност. Обратно, Вячеслав Гладков, губернатор на Белгородска област, на фронтовата линия, заяви, че интернет забраните струват човешки животи, защото мобилният интернет се използва за предупреждение на хората за предстоящи украински удари с дронове.

Съществува широко разпространено очакване, че Гладков - който миналата седмица неочаквано обяви, че си взема двуседмична "почивка" - ще бъде уволнен или поне ротиран на нова позиция. Вероятният му заместник е генерал-майор Александър Шуваев, който се е сражавал в Украйна.

Това отразява желанието на Кремъл да привлече ветераните като нов източник на политическа подкрепа. Дори това обаче създава напрежение. Сергей Кириенко, главният политически стратег на Путин, е предвиждал до една трета от местата в Думата да отидат при ветерани, но според Михаил Зигар, добре свързания емигрантски журналист, когато Кириенко представи предложените от него кандидати, той се сблъска с неочаквана критика от министъра на отбраната Андрей Белоусов.

Въпреки че самият той не е войник, Белоусов атакува Кириенко за това, че е предложил списък, съставен предимно от политически писаки, които са служили символично няколко месеца в някаква безопасна тилова роля, само за да се квалифицират като "ветерани". Белоусов предложи да предостави свой собствен списък с кандидати, които са служили по строя.

Кириенко обаче изглежда няма намерение да предава каквато и да е власт на истински войници, които може би негодуват срещу корупцията и лошото управление, характеризиращи толкова голяма част от войната.

Гражданско и негражданско общество

Неуспехът да се постигне съгласие как да се привлекат ветераните отваря възможности и за националистическите критици на режима. Те по никакъв начин не са съгласувана сила, варираща от неосталинисти до монархисти и, както се вижда, демократи (които смятат, че свличането на Русия в корупция се дължи на липсата на контрол и баланс). Но те стават все по-силни, все по-разочаровани от Путин, не на последно място, защото смятат, че той не е достатъчно твърд в преследването на войната. Кремъл се страхува, че ветераните ще се насочат към тях.

В по-широк план гражданското общество също се раздвижва. От 2022 г. насам протестите са все по-редки, но продължават, до голяма степен като се фокусират върху привидно неполитически каузи. Броят на екологичните демонстрации се е увеличил драстично, например, не защото загрижеността за околната среда непременно е нараснала, а защото това все още е допустима форма на протест.

Според руски журналист, който следи тези движения, обаче "те отново започват да стават по-политически насочени. Все още не нарушават табуто да критикуват директно Путин, но са спрели да мълчат за официални провали и злоупотреби".

Нищо от това само по себе си не означава непосредствено предизвикателство за Путин. То обаче подчертава нарастващото разочарование от посоката на движение. Путин вероятно ще се подчини на комбинираните призиви на технократите, бизнеса и обществото и ще накара службите за сигурност да се справят с прекъсванията в интернет, но щетите са нанесени.

Путин изглежда не желае да предприеме по-строги мерки, камо ли да либерализира, оставяйки администрацията без кормило.

Това може да е добра новина за Украйна, ако остави Путин още по-малко склонен да предприеме спорната стъпка да мобилизира резервисти, ако не може да събере достатъчно доброволци. Един европейски дипломат в Москва предположи, че това може да го направи по-склонен да сложи край на войната, но също така признаха, че това може да направи ескалацията толкова вероятна, колкото и отстъпките.

Репресиите вероятно ще продължат да се увеличават, но Путин досега предпочиташе да създава известна степен на легитимност в обществото. Парадоксално, той споделя страха на Виктория Боня, "че хората ще спрат да се страхуват и че са притиснати в една пружина и че един ден тази пружина ще експлодира".

Можем да очакваме още манипулации - повече пари за майки и пенсионери, уволнение на някои изкупителни жертви, заглушаване на някои критични гласове - но нищо съществено, нито за справяне с опасенията на обществото, нито за по-драматични мерки.

В петък сутринта виден руски политически наблюдател ми изпрати объркано съобщение:

"Може ли нашите политически партии да се събуждат след дългия си сън?"

След години на фалшива политика, целяща просто да легитимира това, което на практика е президентска автокрация, изглежда Русия започва да изглежда жадна за промяна.

Анализът е на Марк Галеоти за The Times.