Първото правило на войната с роботи: Нека хората продължават да се сражават

Миналата седмица Украйна уволни командир, след като роднини заявиха, че войници от 14-та отделна механизирана бригада са прекарали месеци близо до Купианск без надеждна храна, вода или лекарства, и публикуваха в социалните медии снимки, на които те изглеждат измършавели. Проблемът не беше в капацитета, а в доставката на провизии до фронтовата линия. Военен говорител на Украйна заяви:

"Всичко се прави с дронове. Руснаците обръщат максимално внимание на доставките на храна, амуниции и гориво. Те ги прихващат и свалят колкото се може повече. Всъщност понякога те не се интересуват толкова от военното ни оборудване, колкото от логистиката."

Тази бедствена ситуация за някои украински сили сочи към скрита революция, която в момента тече в Украйна. Защитниците на страната не само използват машини като дронове, за да заменят войниците. Те използват машини, за да поддържат войниците снабдени, евакуирани и живи достатъчно дълго, за да продължат да се сражават. Киев очаква да сключи договори за 25 000 безпилотни наземни превозни средства през първата половина на 2026 г., което е повече от двойно спрямо общия брой за 2025 г., докато министърът на отбраната Михаил Федоров е поставил за цел 100% от логистиката на фронта да се извършва от роботизирани системи, пише Newsweek.

Утешителната версия е, че роботите правят войната по-малко опасна.

Президентът Володимир Зеленски нарече безпилотните системи на Украйна "високи технологии, защитаващи най-високата ценност - човешкия живот", след като заяви, че украинските сили са изпълнили повече от 22 000 безпилотни мисии за три месеца.

Това виждане има гражданско-либертарианско отражение: нека машините вършат тежка работа и поемат риска, но не им позволявайте да взимат решения за живот и смърт.  "Хюман Райтс Уоч" твърди, че оръжията, които избират и атакуват цели без значим човешки контрол, са "неприемливи", докато кампанията: "Спрете убиващите роботи" казва, че държавите трябва да отхвърлят "автоматизацията на убиването" и да запазят значим човешки контрол над силата.

Войнствената версия е по-малко сантиментална: роботите са мултипликатор на силата. Доклад на „Defense News“ за машинната война в Украйна цитира един командир на дронове, който казва:

"Колкото повече дронове, толкова повече убити руснаци", а друг оператор обобщава новата доктрина: "Ние правим дронове. Ние убиваме с дронове. Ние спасяваме с дронове. Ние освобождаваме с дронове."

Войната в Иран при президента Доналд Тръмп добавя слоя с данни към хардуерния слой. Адмирал Брад Купър, американският командир, ръководещ войната в Иран, потвърди използването на "разнообразни усъвършенствани AI инструменти" за пресяване на големи количества данни и подпомагане на лидерите да вземат "по-умни решения по-бързо, отколкото врагът може да реагира", съкращавайки някои процеси от часове или дни до секунди.

Така че аргументът не е "убийствените роботи са тук", нито "роботите ще ни спасят от войната". Първото правило на роботизираната война е по-прозаично и по-тревожно: да се поддържат хората в битка.

Ключовата цифра не е 25 000. Тя е 70 процента.

Това е делът от логистиката на фронта, който 28-а бригада на Украйна вече е прехвърлила към роботизирани системи. Пробивът не е в това, че машините най-накрая могат да заменят войниците. Той е в това, че те все повече могат да поемат транспортирането, а съвременните бойни полета са станали толкова прозрачни за дроновете, че транспортирането може да се окаже една от най-смъртоносните задачи, които остават.

Официалните данни на Украйна сочат в тази посока. Министерството на отбраната на страната съобщава, че безпилотните наземни превозни средства са изпълнили над 9 000 бойни и логистични мисии през март, в сравнение с над 2 900 през ноември 2025 г. и над 7 500 през януари 2026 г. През първото тримесечие на 2026 г. Украйна съобщава, че безпилотните наземни превозни средства са изпълнили близо 24 500 мисии, докато броят на единиците, които ги използват, е нараснал от 67 през ноември до 167 през март.

Новият украински робот "Бизон-L" може да пренася до 300 килограма, да изминава до 50 километра, да се движи със скорост до 12 км/ч и да оперира в блатисти, заснежени, заледени и неравни терени. Неговата мисия започва с транспортиране на провизии и амуниции и евакуиране на ранени. Той може също да пренася оръжия, минно оборудване, релета и оборудване за електронна война. Това прави "Бизон-L" по-скоро муле, отколкото робот-пехотинец.

Съединените щати наблюдават същия проблем. Този месец американската армия заяви, че иска безпилотно наземно превозно средство за "последната миля" за презареждане и евакуация на ранени, тъй като постоянното наблюдение и бързите обстрели правят придвижването към и от предната линия изключително уязвимо. Армията иска превозно средство, способно да превозва достатъчно товари за стрелкови взвод и щаб на рота, да евакуира поне двама ранени, да оперира по пътища и извън тях и да функционира без GPS.

Медицинските планиращи мислят по същия начин. Статия на американската армия, публикувана през 2025 г., твърди, че тъй като въздушното превъзходство става все по-несигурно, безпилотните наземни превозни средства биха могли да подпомагат евакуацията на ранени, логистиката и разузнаването. Програмата за изследване на грижите за ранени в бой на армията казва, че нейното портфолио за автономни грижи и евакуация разработва изкуствен интелект, виртуално здравеопазване, медицинска роботика и автономни системи, за да "върне бойците в битката".

Иран показва същия подход от гледна точка на данните. Проект "Maven", флагманската програма за изкуствен интелект на Пентагона, използва сателитни изображения, радар, социални медии и други източници на данни за идентифициране на цели, като същевременно ускорява "веригата на унищожение". Един официален представител приписа на технологията заслугата за преминаването от поразяване на по-малко от 100 цели на ден към 1000 и потенциално до 5000.

Украйна е хардуерният слой: роботи пренасят провизии и евакуират ранени. Иран е слоят на целеуказването: изкуственият интелект опростява засичането, сортирането и вземането на решения.

Това подкопава и двете идеологически мечти наведнъж. Оптимистичната технократична гледна точка е прекалено идеалистична, защото макар роботите да спасят някои животи, те не премахват човешката същност на войната. Военната гледна точка е прекалено нетърпелива: машините могат да бъдат въоръжени, разбира се, но първата масова замяна се случва в логистиката, евакуацията и целеуказването, а не в човешката работа по атакуване и удържане на позиции.

Бъдещето не е армия от роботи, маршируваща на мястото на хората. То е хора, които остават в битката, защото машина е донесла снарядите, алгоритъм е намерил следващата цел и машина е евакуирала ранените. Човешкото бойно поле не се премахва. Обхватът му се разширява.