Районът с най-много българи в Молдова получава специален статут

Териториалната реформа в Молдова предвижда специален статут за района Тараклия, където около две трети от населението е българско. Въпреки това местните власти подчертават, че няма намерение районът да се превръща във "втора Гагаузия".

На 18 юли жителите на Тараклия отбелязаха 189 години от рождението на Васил Левски. Десетки хора поднесоха цветя пред бюста на Апостола, издигнат пред Младежкия център в града. Ученици рецитираха стихове, посветени на Левски, а председателят на района Лазар Дерменджи произнесе слово.

От 2023 г. 60-годишният Дерменджи ръководи район Тараклия, в който около две трети от близо 20-хилядното население са българи. Именно тази етническа особеност превръща района в изключение в подготвяната административна реформа, с която молдовските власти възнамеряват да намалят броя на районите от 32 на 10 и да въведат минимален праг от 3000 жители за създаването на община.

Според проекта Тараклия ще получи статут на община от второ ниво - подобно на Кишинев и Белци, двата най-големи града в страната.

На практика това означава цялата територия на района, която обхваща 674 квадратни километра, да бъде управлявана от кмет-генерал, координиращ няколко общини с население над 3000 души, сред които и Тараклия.

"Този компромис ни устройва"

"Този компромис ни устройва напълно", заявява Лазар Дерменджи, който е член на Социалистическата партия - основната опозиционна сила в парламента.

По думите му така районът ще запази сегашните си граници и ще съхрани финансовата си самостоятелност благодарение на по-благоприятните данъчни условия.

"Това е уникална възможност да запазим района си в сегашните му граници и гарантира финансовата ни автономия благодарение на благоприятни данъчни ставки. Повече пари от граждани и предприятия ще остават в страната", посочва той.

Моделът е вдъхновен от административното устройство на балтийските държави. Новият премиер Василе Тофан първоначално е обмислял Молдова да бъде разделена на около 40 подобни общини, но впоследствие се е отказал от идеята заради липсата на време и е подкрепил предложенията на своите предшественици, сочи анализ на Гийом Балу, публикуван в "Куриер де Балкн".

Район с трудна история

Районът Тараклия многократно е бил закриван, възстановяван и променян през съветския период. През 1999 г. властите правят опит той да бъде разпуснат и включен към префектура Кахул, но районът успява да запази самостоятелността си.

Специфичната му административна карта е пряко следствие от създаването на Гагаузката автономна териториална единица през 1994 г. Тогава Кишинев предоставя политическа автономия на Комрат, за да избегне въоръжен конфликт като този в Приднестровието.

Решението предвижда всяко населено място, в което гагаузите представляват повече от половината от населението, да стане част от автономната област.

Така в етническата мозайка на Южна Бесарабия, където живеят още българи, молдовци, украинци и румънци, Гагаузия се оформя като своеобразен архипелаг от четири отделни територии, вплетени в района Тараклия.

Решенията трябва да бъдат взети до септември

Именно тази сложна административна структура затруднява обединяването на общини, така че да бъде достигнат минималният праг от 3000 жители. Вече се обсъждат варианти за решаване на проблемите с по-малките и изолирани населени места, сред които и село Кайраклия.

Местните власти разполагат със срок до 1 септември - година преди следващите местни избори - за доброволно преструктуриране. Ако това не се случи, окончателните решения ще бъдат взети от централната власт.

Тараклия иска да стане център на бесарабските българи

С новия си статут бъдещата община Тараклия си поставя амбициозни цели.

"Надяваме се да станем център на българите в Бесарабия. Готови сме да защитаваме интересите, традициите и културата на българите в Украйна", заявява председателят на района Лазар Дерменджи.

В момента за неофициален център на бесарабските българи се смята украинският град Болград, който се намира на около 30 километра от Тараклия.

България засилва присъствието си в района

През последните години България инвестира активно в Тараклия. В града се намират единственият български театър в Молдова и българско консулство, а на различни места са издигнати паметници на бележити личности от българската история.

В процес на изграждане е и Паркът на мира, който включва мемориал, посветен на жертвите от аварията в Чернобил през 1986 г., както и танк в памет на съветските войници, загинали във войната в Афганистан. Очаква се паркът да бъде открит до края на годината.

Молдова, която вече официално води преговори за присъединяване към Европейския съюз, няма интерес да влиза в конфликт с България - член на ЕС от 2007 г.

Тараклия няма да бъде "втора Гагаузия"

Още на входа на Тараклия посетителите са посрещани с табели на румънски, български и руски език. Въпреки засилващите се връзки с България районът остава силно повлиян от руската култура - наследство от царската и съветската епоха, което продължава да се усеща и десетилетия след независимостта на Молдова.

Румънският език рядко се чува по улица "Ленин", а на парламентарните избори през 2025 г. районът Тараклия, извън Гагаузия, даде най-силната подкрепа за проруски кандидати.

Русия продължава да търси влияние

Според анализатори Кремъл не пропуска възможност да се възползва от ситуацията.

През 2019 г. партията на избягалия в Израел олигарх Илан Шор, смятан тогава за основен инструмент на руското влияние в Молдова, спечели кметските избори в Тараклия с Веселав Лупов.

Миналия декември обаче Шор, който беше осъден на 15 години затвор по делото за "кражбата на милиарда", обяви, че прекратява политическата си дейност в Молдова. Това доведе и до оставката на Лупов.

На последвалите предсрочни местни избори през май победата спечели социалистката Екатерина Якобчек, чиято партия също поддържа по-умерена позиция спрямо Русия.

"Гагаузкият модел не трябва да се повтаря"

Според Щефан Бежан от аналитичния център WatchDog Гагаузката автономия не е изпълнила първоначалната си цел.

"Вместо да помогне за запазването на гагаузкия език и култура, автономната териториална единица се превърна в инструмент, който Русия използва срещу Молдова", заявява експертът.

По думите му няма основания да се смята, че молдовското правителство възнамерява да създава нова автономна област по подобие на Гагаузия.

Председателят на района Лазар Дерменджи също е категоричен, че подобни опасения са неоснователни.

"Изключително важно е да сме ясни и да избегнем всякакви политически или геополитически спекулации - няма никакъв въпрос за създаване на нова политическа или териториална автономия по модела на Гагаузката автономна териториална единица", подчертава той.

От хълма край Копчак се открива панорамна гледка към Тараклия, Украйна и Гагаузия - символично напомняне за сложното преплитане на история, култура и политика в този край на Молдова.

Университетът вече е филиал на Русенския университет

Миналото лято местният университет, който от създаването си през 2004 г. изпитваше постоянни финансови затруднения, стана филиал на Русенския университет.

"Ние сме единственият държавен университет в Молдова, който предлага дипломи, валидни без нужда от приравняване в ЕС", заявява административният директор на учебното заведение Александър Боримециков.

Университетът вече предлага специалности по бизнес управление, информационни технологии и агрономия.

През последната академична година в него са се записали около 300 студенти от Молдова и Украйна - почти два пъти повече от очакваното през 2024 г., пише БГНЕС.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.