Наследяването на Тръмп е ходене по тънък лед за Джей Ди Ванс

Събитието трябваше да бъде "Тръмпапалуза", но до края на републиканския конгрес миналата седмица единствената тема на разговор беше Джей Ди Ванс. Възгласите "28" (годината на следващите президентски избори) и "48" (поредният номер на следващия президентски мандат в САЩ) огласяха арената по време на цялата му реч.

Когато в публиката се появи мексиканско знаме, тълпата бурно приветства светкавичната и в стила на Тръмп реакция на Ванс (дотолкова, че някои по-късно заподозряха, че става дума за инсценировка): той каза на протестиращия, че ако толкова обича Мексико, трябва "да си вдигне задника и да отиде там... аз ще ти купя самолетния билет".

42-годишният Ванс призна възгласите, предричащи бъдещото му издигане на президентския пост, но се опита да насочи вниманието обратно към междинните избори - на които се избират наново съставът на Камарата на представителите и една трета от Сената - като заяви пред тълпата:

"Трябва да си свършим работата този ноември, а след това ще мислим какво следва."

Но дали ноември наистина е единственото, което вълнува Ванс?

В часовете преди да излезе на сцената, името му се споменаваше по време на събитията и в баровете по повод, който не беше толкова положителен. Статия на водещите хроникьори на дейността на Тръмп във вестник "Ню Йорк Таймс" - Маги Хаберман и Джонатан Суон - описваше в най-малки подробности личните му усилия да помогне за прекратяването на войната с Иран.

В материала се посочваше, че вместо да приема информацията от Пентагона за чиста монета, Ванс сам е поискал от американските военни командири в Близкия изток, Европа и Азия "подробен отчет за наличностите в складовете им", както и анализ на въздействието, което конфликтът би могъл да окаже върху способността на Америка да възпира други врагове. Хората, с които е разговарял, твърдят, че той е останал дълбоко обезпокоен от цялостната стратегия и шансовете за успех.

Макар да се твърди, че Тръмп е знаел за усилията на Ванс, фактът, че те са станали обект на статия, породи вътрешнопартийни интриги. Ситуацията изглежда така: от една страна, Тръмп публично обявява войната за успешна, а от друга - неговият заместник според слуховете мисли точно обратното.

"Човек се пита кой е изнесъл тази информация", коментира републикански съветник по време на конгреса в Далас.

Съществуват две теории: според едната съюзниците на Ванс искат да подчертаят скептицизма му относно войната с Иран и усилията за прекратяването ѝ преди евентуална президентска кампания; според другата - противниците му разпространяват тези истории, за да го представят като нелоялен към президента, чиято подкрепа му е необходима, за да спечели номинацията.

Сред електоралната база на движението MAGA съществува и друго мнение: той изобщо не трябва да говори за Иран.

"Изглежда зле, защото говори за Иран, а не би трябвало да привличаме внимание към това", казва представител на движението, близък до администрацията, пред The Times. "Колкото повече се говори за Иран, толкова по-зле изглеждат нещата."

Но на фона на похвалите и критиките в републиканските среди се оформя консенсус: Ванс е сочен за наследник и фаворит за номинацията през 2028 г., като той е напълно решен да постигне тази цел.

Младият вицепрезидент, избран за "номер две" на Тръмп въпреки очакванията, постепенно изгражда своя политически имидж. Тази година той издаде книга за католическата си вяра. Миналата седмица в речта си в Далас той разказа за личната си история и семейството си, включително за надеждите, свързани с малкия му син. Има признаци, че той се опитва да намери начин да си върне групите избиратели от 2024 г., които осигуриха завръщането на Тръмп в Белия дом, но са склонни да се отвърнат от републиканците на междинните избори.

Добре известно е, че Тръмп все още не желае да посочи наследник - отчасти защото не иска да бъде президент с отслабени позиции ("куца патица"), чието внимание е насочено другаде, докато изтича мандатът му. По време на вечери той понякога си прави своеобразна игра, като пита гостите - било то дарители или журналисти - какво мислят за Ванс и за неговия очевиден съперник, държавния секретар Марко Рубио.

Но дори и без неговата оценка, вече се оформят определени нагласи

Рубио не присъстваше в Далас - вместо това той беше на обиколка в Латинска Америка. Макар мнозина републикански дарители - особено тези от "старата школа"- да гледат с надежда към Рубио като към по-опитен и изпитан консервативен политик, идеята, че той ще се кандидатира, засега е по-скоро плод на желания, отколкото на реалност: държавният секретар е заявил, че няма да оспорва позицията на Ванс.

Мнозина са скептични относно кандидатурата на Ванс за президент. Европейските правителства са склонни да го възприемат като най-лошия възможен вариант: политик с остър език и по-силно изразени изолационистки нагласи дори от тези на Тръмп, който има навика да поучава другите държави какво правят погрешно. Когато журналист на The Times разговаря с него по-рано тази година, той настояваше, че това "произтича от чувство на обич и възхищение... макар понякога думите ни да звучат провокативно".

Основният съперник на Ванс на събитието в Далас беше Тед Круз - сенаторът от Тексас, за когото колегите му твърдят, че все още таи амбиции, след като остана втори след Тръмп на първичните избори през 2016 г. Повечето наблюдатели обаче не му дават никакви шансове, а сътрудници в Белия дом дори се шегуват с подобна възможност. Освен това, според стандартите на движението MAGA, Круз се възприема като неоконсерватор.

Исторически погледнато, постът на вицепрезидент е най-добрата трамплинна площадка за спечелване на партийната номинация, но разполагането с партийната машина на своя страна може да ви изиграе лоша шега по време на самите избори. Вие носите "багажа" на предишния президент. И тук Ванс се сблъсква с проблем, свързан с Тръмп.

Погледнете Камала Харис. Съветници на Демократическата партия, анализиращи събитията със задна дата, твърдят, че най-голямата грешка в кампанията ѝ през 2024 г. е била участието ѝ в предаването "The View", беше попитана какво би направила по различен начин спрямо президента Байдън. Тя отговори:

"Не се сещам за нищо конкретно".

В мемоарите си "107 дни" (107 Days), публикувани след изборната ѝ загуба, Харис определя това като грешка и намеква, че е трябвало да се вслуша в съветника си Дейвид Плуф, който ѝ е казал, че "хората ненавиждат Джо Байдън".

Част от проблема на Харис е бил страхът да не разгневи тогавашния си началник. Но Байдън изглежда като безобидно кученце в сравнение с рисковете, свързани с това да разгневиш Тръмп и най-близкото му обкръжение.

Вече има много хора, които са се настроили враждебно срещу Ванс

Традиционните републиканци предупреждаваха Тръмп да не избира Ванс, докато Доналд Тръмп-младши, Чарли Кърк и Тъкър Карлсън настояваха именно за неговата кандидатура.

Връзката на Ванс с Карлсън - който сега е враг на Тръмп - го превърна в мишена. Лора Лумър, десен конспиративен теоретик и съюзник на президента, изрази опасения, че Ванс не се е разграничил достатъчно ясно от бившия водещ на "Fox News".

И така, до каква степен Ванс може да представи собствените си идеи, като същевременно запази благоразположението на своя непредсказуем началник?

Речта му в Далас беше внимателен опит за балансиране и проверка на границите. Тръмп беше единственият водещ политик на конгреса, който назова войната с Иран директно, но Ванс засегна проблемите, свързани с нея.

Той се обърна директно към колебаещите се избиратели, включителн към младите консервативно настроени мъже, които формираха ядрото на движението MAGA през 2024 г.

"Не искам от никого да се съгласява с всяка отделна политика на администрацията", каза той, преди да призове поддръжниците си "да не изхвърлят детето заедно с водата от ваната".

Това беше косвено признание, че войната води до сериозна загуба на ключова подкрепа за партията - нещо, което Тръмп никога не е признавал напълно. В администрацията съществуват опасения, че въпреки твърденията на американския президент, че войната ще приключи след междинните избори, тя може да продължи и през следващата година, а и след това.

Най-трудната стъпка за Ванс не е получаването на номинацията, а по-скоро възстановяването на коалицията от избиратели, които поради различни причини са се разочаровали от "Тръмп 2.0". Докато верните привърженици на партията бяха в Далас и ентусиазирано полагаха клетва за вярност по нареждане на президента, други отсъстваха демонстративно.

"Къде бяха майките от движението MAHA?", попита един поддръжник на MAGA, визирайки групата жени, подкрепящи политиките за "Да направим Америка отново здрава" (Make America Healthy Again) на Робърт Ф. Кенеди-младши, номиниран за министър на здравеопазването. "Оказва се, че купчината "еко-майки" не са чак толкова надеждни."

Не е ясно дали Тръмп ще улесни задачата на Ванс. Хората от обкръжението на президента все повече се примиряват с предстоящите две години на "Тръмп без задръжки" - период, в който президентът прави каквото си иска и когато си иска. Той публикува над 100 пъти в социалната мрежа Truth Social по време на уикенда за Деня на труда, а на самата конференция така и не успя да реши доколко е ангажиран с идеята за спечелване на избори. Той призова присъстващите да си представят, че името му фигурира в бюлетината (перспектива, която според някои републиканци всъщност може да отблъсне избирателите), но след това отговори с "не" на въпроса на Fox News дали планира да води по-активна кампания от всякога за междинните избори.

Към края на събитието в Далас 80-годишният Тръмп заяви:

"Вече започвам малко да се уморявам от политиката."

Той покани певеца Кристофър Макио да изпълни няколко песни, включително арията "Nessun Dorma" от операта на Пучини "Турандот", завършваща с кулминационното "Vincero" (в превод: "Ще победя!"). За Ванс обаче шоуто на Тръмп прави достигането на високите ноти все по-трудно.