Защо търговията на Европа е "под прицел" на Тръмп?

Изненадващата заплаха на президента Тръмп за въвеждане на мита срещу Европейския съюз дойде на фона на нарастващо раздразнение в неговия икономически екип от подхода на блока към данъците, регулациите и Китай.

Според хора, запознати с разговорите, съветници на Тръмп в частни разговори са изразили недоволството си пред европейски официални лица от това, че различните търговски приоритети на страните членки забавят преговорите. Те са се оплакали от предпазливия подход на ЕС и от това, което възприемат като нежелание от страна на блока да предложи конкретни решения на опасенията на САЩ. Сред тях попадат такси за стрийминг услуги, ДДС, автомобилни регулации и глоби срещу американски компании по дела за нарушение на антитръстовото законодателство, пишат от The Wall Street Journal.

САЩ все още не са постигнали ангажимент от страна на лидерите на ЕС за въвеждане на мита върху китайската индустрия — ключов приоритет за администрацията на Тръмп, която настоява за засилен натиск върху Пекин. Великобритания обаче, в рамките на отделни търговски преговори, се е съгласила да предприеме стъпки към облагане с мита на китайската стомана, което е спомогнало за сключването на обявеното този месец търговско споразумение между САЩ и Обединеното кралство. Представители на ЕС също са заявили готовност да обсъдят въпроса за икономики, функциониращи извън пазарни принципи — като китайската.

Напрежението между САЩ и ЕС достигна връхната си точка в петък сутринта, когато Тръмп заплаши да наложи 50% мита върху европейски внос от 1 юни.

По-късно същия ден в Овалния кабинет Тръмп даде да се разбере, че възнамерява да изпълни заплахата си, заявявайки, че „не търси сделка“ с ЕС.

Президентът от години изразява открито възмущение от Европа — както публично, така и насаме — често по-рязко, отколкото към някои противници на САЩ. Още в първия си мандат Тръмп критикува страните членки на НАТО заради недостатъчни военни разходи, като нееднократно е повтарял тези обвинения. Този месец той нарече ЕС „по-лош от Китай“. Глобите, наложени от ЕС върху американски компании, той нарича „данъци“. През февруари заяви, че ЕС е „създаден, за да изиграе Съединените щати“.

Методите на Тръмп при преговори рязко се различават от предпазливия и процесно ориентиран подход на ЕС, включващ чести консултации между страните членки. Заплахата в петък, отправена чрез публикация в социалната мрежа Truth Social, изненада европейските официални лица и дипломати, които дотогава бяха изразили оптимизъм за напредък в преговорите.

ЕС и САЩ наскоро си размениха документи, очертаващи възможни теми за преговори — ход, възприет от някои европейски дипломати като позитивен знак. Блокът е дал да се разбере, че е готов да работи със САЩ по въпроса за държавните субсидии в Китай, казва лице, запознато с разговорите.

В петък следобед търговският комисар на ЕС Марош Шефчович разговаря по телефона с търговския представител на САЩ Джеймисън Гриър и министъра на търговията Хауърд Лутник. След разговора Шефчович заяви, че ЕС е напълно ангажиран с преговорите, но е готов да защити своите интереси. 

„Търговията между двете страни е без аналог“, написа той в социалните мрежи, „но тя трябва да се основава на взаимно уважение, а не на заплахи“. 

Европейски официален представител допълни, че Китай не е основна пречка в разговорите между ЕС и САЩ.

ЕС се стреми към балансиран отговор на САЩ — по-решителен от британския, но по-малко конфронтационен от китайския. Великобритания подписа споразумение със САЩ този месец, което оставя в сила 10-процентните мита на Тръмп върху британски стоки. Няколко европейски министри заявиха, че не биха приели сделка, която запазва тези мита.

Обсъжданията, свързани с Китай, са част от американската стратегия за оказване на натиск върху търговските партньори да ограничат влиянието на втората по големина икономика в света — особено в стратегически сектори като стоманата. Администрацията настоява други държави също да наложат мита върху китайски стоки като мярка срещу субсидиите, с които Пекин подпомага конкурентоспособността на своите продукти.

САЩ са отправили подобни искания към Япония и Южна Корея, според хора, запознати с преговорите, макар че към момента няма публично обявени ангажименти.

За ЕС Китай остава важен пазар за износ, а европейските лидери не бързат да влизат в открита търговска война с Пекин.

Различията между ЕС и администрацията на Тръмп са дълбоки и по отношение на самия подход към търговията. Докато Тръмп предпочита бързо постигане на сделки, Европейската комисия — изпълнителният орган на ЕС — води политика на постоянни консултации с 27-те страни членки, което често забавя процеса и води до разочарование във Вашингтон. Финансовият министър на САЩ Скот Бесент изрази притеснения относно бавния напредък в преговорите по време на среща на финансовите министри в Канада тази седмица.

ЕС до момента устоява на някои от исканията на Тръмп. Официални лица заявяват, че нямат намерение да променят системата на ДДС, която Вашингтон критикува, но която ЕС и други икономики смятат за недискриминационна. Няма да бъдат променяни и здравните или дигиталните регулации.

Европейски дипломат заяви в петък, че не е ясно дали публикацията на Тръмп в Truth Social наистина показва намерение за действия.

„Не можеш да градиш политика въз основа на публикация в Truth Social“, каза той.

В интервю за Fox News в петък, министър Бесент каза, че се надява заплахата за 50% мита да „разпали огъня“ в ЕС.

Търговският комисар на ЕС посети Вашингтон през април с предложения за намаляване на индустриалните мита и за увеличен внос на американски енергийни ресурси и соя, но си тръгна с празни ръце. 

„ЕС прави своята част. Сега е ред на САЩ да определят своята позиция“, заяви говорител след срещата. 

Наскоро Вашингтон изпрати на ЕС документ с искания за отстъпки, включително по отношение на нетарифни бариери и „икономическа сигурност“ — термин, често използван за обозначаване на опасения относно икономическото надмощие на Китай. В отговор ЕС посочи, че е готов да си сътрудничи по китайския въпрос.

Блокът вече е одобрил мита върху американски стоки на стойност 21 милиарда евро (около 24 милиарда долара), но отложи въвеждането им след като администрацията на Тръмп обяви 90-дневно замразяване на някои американски мита. ЕС също така предложи да наложи допълнителни мита на стойност до 95 милиарда евро, ако преговорите се провалят, предава БГНЕС.