Всеки четвърти българин го мързи да работи

Близо 966 700 са нашенците, които разчитат на семействата си, на социални помощи и обезщетения или се трудят в сивата икономика. Броят на заетите е 3,486 млн. Това означава, че всеки четвърти българин в активна възраст не се труди.

По данни на Агенцията по заетостта регистрираните в бюрата по труда безработни през януари са 240 782 души.

Това не е реалната цифра на хората без препитание в страната, съобщава вестник "Монитор".

Според Националния статистически институт през 2008 г. 573,9 хил., или 34,6% от българите не желаят да работят или не търсят активно работа, защото посещават учебно заведение или курсове за квалификация. Поради лични или семейни причини, включително грижи за децата, неактивни са още 241,9 хил., или 14,6%.

Обезкуражените, които вече са престанали да се надяват, че ще намерят прилична работа, са 150,9 хил., или 9,1% от икономически неактивните българи. Сумирано, това прави близо 1 милион нашенци без препитание.

Първите ударени от кризата и свиването на пазара са тъкмо заетите в рисковите отрасли - строителството, шивашката и химическата промишленост, както и в сферата на услугите. В близо 20 области на страната равнището на безработицата е над средното, което е 6,5%. Това са Търговище - 12,74%, Шумен - 11,91%, Смолян - 11,33%, следвани от Разград и Видин.

Според Агенцията по заетостта търсенето на работна сила нараства през януари 2009 година. В бюрата по труда са заявени 46 923 работни места, от тях 37 527 по различни програми за заетост - "От социални помощи към заетост", "Асистенти за хора с увреждания", "Социални услуги в семейна среда" и т.н.

Тези възможности обаче са предимно за безработни без образование и квалификация. Това обяснява защо въпреки стагнацията на пазара незаети са останали 8 487 работни места.

Въпрос с повишена трудност е как ще се осигури заетост на безработните строители например и няма ли те да станат потенциален рисков контингент. За тях най-вече важи казаното от социалния министър Масларова, че след като са вземали над 1000 лв. месечно, трудно ще кандисат на 300 лв.

Впрочем тъкмо строителите са и най-мобилни като работна сила. В София например те масово са от родопски села или от различни отдалечени краища на страната.

Намерението на социалното ведомство е по проектите "Красива България" да се пренасочат 10 000 строителни работници в 171 общини.

Близо 3000 от тях ще са наети безработни и други над 4000 ще бъдат включени в курсове за квалификация и преквалификация. 160 млн. лв. са парите по програма "Човешки ресурси", които дават възможност хората с неатрактивни професии да се насочат към друг отрасъл. Дали виетнамци и европейци ще се включат в българския трудов пазар, предстои да видим.

Все пак за тях са предвидени работни места, които са останали незаети от българи, обясняват от социалното ведомство.

Светът сега се страхува най-силно от безработицата, като опасенията на хората да не останат без работа в момента изпреварват загрижеността за бедността, за социалното неравенство, престъпността и насилието. Това показват данни от изследване с 22 хиляди души в 22 страни, изготвено от международната пазарна изследователска група Ipsos, съобщи неотдавна Ройтерс.

България не прави изключение, безработицата у нас през януари плавно се покачва.

Според оптимистичната прогноза не се очаква срив в пазара на труда до края на годината.

Според експерти обаче, за да намалят разходите си, българските предприятия ще са принудени да съкратят между 60 000 и 80 000 работници през следващите 6 месеца.