Какво липсва в английските преводи за Булгаков и защо това е важно в Украйна?

Михаил Булгаков, писател от ХХ век, е прочут по целия свят заради сатиричния си гений и неподчинението си на съветската власт, най-известен с произведения като "Майсторът и Маргарита“ и "Бялата гвардия“.

В Украйна обаче наследството му е далеч по-сложно.

Вместо да бъде запомнен единствено като критик на тоталитаризма, Булгаков е възприеман от мнозина като символ на руската имперска култура заради враждебността му към украинската културна идентичност.

Роден в Киев през 1891 г., Булгаков израства, говорейки руски език, учи медицина в Киевския университет. Възпитанието му в града съвпада с период на интензивно национално пробуждане в Украйна, но самият Булгаков изразява презрение към украинската култура и език.

В романа си от 1925 г. "Бяла гвардия“ главният герой хули украинския лидер Павло Скоропадски по време на Украинската война за независимост (1917-1921), заявявайки: "Аз лично бих обесил вашия хетман (историческо название на командващ армия, бел. ред.) за начина, по който е устроил тази сладка малка Украйна. Кой тероризира руското население с този гнусен език, който дори не съществува в света?“

Подобни настроения, повтаряни в личните писма и есета на твореца през годините, илюстрират по-широк модел: Булгаков до голяма степен се е обвързвал културно с Русия, като същевременно е отхвърлял легитимността на украинските национални стремежи.

Това наследство предизвика противоречия в съвременна Украйна. В средата на декември 2025 г. паметник на Булгаков в Киев беше демонтиран като част от по-широки усилия за преоценка на обществените символи, свързани с руската култура и влияние. Този процес беше ускорен от войната, която започна през 2014 г. и се засили след пълномащабното нахлуване на Русия през 2022 г.

Бившият киевски дом на Булгаков, дълго време поддържан като музей, също е изправен пред несигурно бъдеще на фона на дебата дали писател, отхвърлил украинската независимост, трябва да бъде почетен публично.

Булгаков и съвременна Украйна

Тази дискусия за мястото на Булгаков в съвременна Украйна подчертава, че за много украинци литературните заслуги на един автор сами по себе си не могат да откъснат определени писатели от трайните реалности на пълномащабната война на Русия.

"Чисто литературните дискусии (за достойнствата на творчеството на Булгаков) могат да бъдат преразгледани едва след известно време, след пълния крах на Русия“, каза литературният учен Ростислав Семкив пред Kyiv Independent.

"В момента автори като Булгаков са част от дискурса на така наречения руски свят и е преждевременно да се води сериозен дебат за тях“, добави Семкив, подчертавайки, че всеки опит за оспорване на този наратив може да доведе до повторна травма на украинците, които са загубили своите роднини, домове и надежди за спокоен живот.

Тъй като пълномащабната война навлиза в четвъртата си година и продължават да се появяват доказателства за още зверства в Украйна, някои известни руски автори дори казват, че разбират и подкрепят усилията на украинците да си възвърнат културния пейзаж, включително стъпки за отблъскване на канонични фигури като Булгаков.

"Нека украинците живеят както искат, четат каквито автори искат – това, което наистина има значение, е моите руски сънародници да спрат да ги измъчват и убиват“, написа руският писател Борис Акунин в социалните мрежи малко след демонтирането на паметника на Булгаков през декември.

Наследство и преводи

Украинофобските елементи в творчеството на Булгаков може да са трудни за разбиране от някои чуждестранни читатели, като се има предвид, че някои примери или липсват в английските преводи на книги като "Бяла гвардия“, или са разводнени.

Например, превод от 2008 г., публикуван от Yale University Press, предава тирадата на главния герой за "тази сладка малка Украйна“ – фраза, предназначена да изрази презрение като "тази наша скъпа Украйна!“.

The scrutiny of Mikhail Bulgakov's place in contemporary Ukraine underscores that, for many Ukrainians, an author's literary merit alone cannot detach certain writers from the enduring realities of Russia's full-scale war.https://t.co/WWiJwWvkiA

— The Kyiv Independent (@KyivIndependent) January 20, 2026

По-ранен превод, публикуван през 1971 г. от McGraw-Hill, напълно пропуска забележките за Украйна в тази конкретна тирада и усложнява проблема няколко страници по-късно, като превежда погрешно шега, която се основава на езикова обида: украинската дума "кiт“ за котка, подигравана от герой, за разлика от руския ѝ омоним, означаващ кит.

Що се отнася до изданието от 1971 г., не е ясно дали преводачът е имал достъп до оригиналната версия на романа или до такава, която е преминала през съветските цензурни комисии.

Булгаков не е единственият автор, чието наследство е подложен на щателен контрол в Украйна. В средата на декември Киевският градски съвет гласува и за премахване на паметник в чест на поетесата Анна Ахматова.

Родена в Одеса, Ахматова става известна с поезията си, белязана от морална смелост по време на съветските репресии. Въпреки че знае украински и дори превежда Иван Франко от украински на руски, тя никога не се е смятала за украинска писателка.

В произведението от 1939 г. "Бележки за Анна Ахматова“ на поетесата Лидия Чуковская, Ахматова е цитирана да разсъждава критично върху времето си в Украйна, казвайки, че "никога не е обикнала тази страна или нейния език“.

Журналистът и редактор Виталий Портников се включва в дебата за значението на тези автори, отбелязвайки, че застъпничеството за премахване на паметници на фигури като Булгаков или Ахматова в Украйна не пречи на хората да четат тези автори.

"Категорично не разбирам защо Украйна трябва (публично) да почита с паметници хора, които са избрали руската култура за своята творческа самореализация, докато се отнася с презрение или безразличие към цивилизацията на страната, в която са родени“, пише Портников.

"Ще бъдат ли четени Булгаков или Ахматова в Украйна, която успешно се е преборила? С течение на времето, да – но в украински превод и с осъзнаване на контекста. Но паметници на фигури на руската култура вече няма да се появяват в Украйна – и всеки разумен човек разбира отлично защо", добавя журналистът.