ЕС лидерите не осъзнаха собствената си слабост, а това прави Русия по-силна

Когато Първата световна война започна през август 1914 г., много хора си мислеха, че ще свърши до Коледа. Нашите заблуди за руско-украинската война са от по-голям мащаб. Искаме Русия да загуби, а Украйна да се бори колкото е необходимо, в идеалния случай завинаги.

Свързана с това заблуда е идеята, че Русия ще остане завинаги отменена, активите ѝ замразени, вечната персона нон грата в международната дипломатическа сфера и в международния спорт. Хората естествено се затрудняват да си представят следвоенна епоха, докато войната все още бушува.

Руско-украинската война почти сигурно ще приключи с някакво споразумение в даден момент, н когато това се случи, много хора ще се затрудняват с неизбежното отмяна на Русия. Колкото повече сте склонни да мислите, че Украйна все още може да спечели, толкова повече ще се затруднявате. Връзката няма да се върне към предишното статукво. Но ще се нормализира, защото бизнесът иска да прави бизнес, както винаги прави в мирно време.

Западът подценява Русия

Една от причините Западът да не е на печелившата страна е, че повтаря вековната грешка да подценява Русия. Това започна много преди нахлуването на Наполеон през 1812 г. По време на Полско-руската война в началото на 17 век войските на Полско-литовската държава стигнаха чак до Москва, но в крайна сметка бяха отблъснати. Шведите се опитаха и се провалиха във Великата северна война в началото на 18 век, която завърши с катастрофална загуба за Швеция.

Това се случва отново. През март 2022 г. зам.-министър на отбраната на САЩ заяви, че Русия изчерпва прецизно насочваните си боеприпаси. Рейтинговата агенция Fitch заяви през същия месец, че е неизбежен руски фалит. Пенсиониран американски генерал прогнозира, че войната ще приключи до Коледа.

По-късно през октомври същата година Андрей Иларионов, бивш икономически съветник на Путин, прогнозира, че Путин ще изчерпи парите и валутните си резерви в рамките на една година. Европейският съюз прие 19 пакета от санкции срещу Русия, твърдейки всеки път, че това ще лиши Путин от средствата да води войната си.

Русия е надраснала всички западни икономики след войната. За разлика от страните от Запада, тя възприе военна икономика, която се възползва от кейнсианския тласък на търсенето. През тези години тя се направи независима от базираната на долара глобална финансова система.

Русия не се нуждае от долари и евро, за да произвежда танкове и ракети. Ако някой в ​​момента страда от финансов затруднения, това са европейските страни. След като Доналд Тръмп оттегли подкрепата си за Украйна, европейците установиха, че нямат фискалното пространство в степента, необходима на Украйна, за да спечели войната.

Правилният начин е руската икономика да се измерва въз основа на това, което може да се купи с руски пари. Така наречената мярка за паритет на покупателната способност се използва и от Световната банка. Тя ни казва това, което искаме да знаем: колко оръжия може да произведе Русия. Според тази метрика ще откриете, че Русия е по-голяма от Германия.

Когато войната започна и рублата се срина за кратко, хората се утешиха от подвеждащото наблюдение, че въз основа на подвеждащата метрика за долара руската икономика е с размерите на Холандия. Абсолютно не е така, пише The Telegraph.

Сравнение с Втората световна

Също така погрешно преценихме ролята на Китай. Екипът по външна политика на Джо Байдън продължи да подценява стратегическия съюз между Китай, Русия и Северна Корея. Едно от непредвидените последици от тази война е, че Китай и Русия днес са много по-малко зависими от доларовите финансови пазари, отколкото бяха през 2022 г.

Забелязва се тенденция, особено във Великобритания, хората да сравняват руско-украинската война с Втората световна война. Това, което прави това сравнение самодоволно, е познанието ни за това как е завършила тази война. Повечето войни не завършват с победа или поражение. Те или се провалят, или завършват с мирно споразумение или примирие. Руско-украинската война ще бъде една от тях.

Няма да има категорични победители и губещи. Няма да има международен трибунал, който да затвори Владимир Путин и да принуди Русия да приеме репарационни плащания. Няма да има Версай.

Нормализиране на отношенията?

Европейската идея, че парите ще бъдат използвани за репарационни плащания, е поредната заблуда. Европейците могат законно да изберат да запазят парите замразени. Но това би било пречка за сделката. В този случай войната просто ще продължи. Но каквото и мирно споразумение да бъде договорено в крайна сметка, няма да изглежда съществено различно от това, което е на масата сега. Или всъщност от това, което беше на масата по време на мирните преговори в Истанбул между Украйна и Русия през април 2022 г., които завършиха без споразумение.

Така или иначе, когато войната приключи, Русия ще получи по-голямата част от земята, която претендира. Но би било погрешно да се мисли за Украйна като за губещия. Тя ще постигне най-важната си цел – да остане независима. Това изобщо не беше ясно на 24 февруари 2022 г., деня, в който започна войната.

Когато войната приключи, отношенията на Запада с Русия постепенно ще се нормализират. Това вече започва да се случва. Хотелите в Москва и Санкт Петербург са пълни с американски бизнесмени, които чакат да сключат сделки. Предполага се, че германски компании разговарят с руснаците в Абу Даби.

Дори президентът на FIFA, Джани Инфантино, иска да отмени забраната на руския футболен отбор, твърдейки, че забраната не е постигнала целта си. Миналия ноември Международната федерация по джудо беше една от първите спортни организации, които отмениха забраната си на руски спортисти. Президентът на Международния олимпийски комитет, Кърсти Ковънтри, намекна, че забраната на Русия може да не трае вечно.

Възможно е дори тръбопроводите "Северен поток“ в Балтийско море, които бяха унищожени от украински военен командос през първата година от войната, да бъдат ремонтирани и използвани отново за транспортиране на руски газ до Европа.

Едно от трайните последици от войната е, че руската политика и икономика гледат на изток. Следващият голям проект е газопроводът "Силата на Сибир 2“ до Китай. Президентът Си Дзинпин и Путин са станали стратегически съюзници. И двамата искат да станат по-малко зависими от Запада.

Може би най-голямата европейска заблуда от всички е евроцентричният светоглед, идеята, картографски запечатана в главите ни, че Европа се намира в центъра на света. Тя намира своя израз в срещи, където Киър Стармър, Фридрих Мерц и Еманюел Макрон се събират, за да обсъдят мирния процес в Украйна – помежду си – когато истинските дипломатически действия се случват на друг континент.

Заблудата не е просто психическо състояние. Тя е признак на упадък.