Политическа буря в Украйна: Федоров атакува Зеленски след отстраняването си, избухнаха протести

Вчера Върховната рада освободи предишното правителство, а днес назначи нов министър-председател и почти всички министри.

Както се очакваше, за нов премиер беше избран Сергий Корецки.

За министри бяха назначени:

Денис Шмигал - първи вицепремиер и министър на енергетиката;
Татяна Бережна - вицепремиер по хуманитарната политика и министър на културата;
Всеволод Ченцов - вицепремиер по европейската и евроатлантическата интеграция;
Виталий Безгин - министър по въпросите на общините, териториите и вътрешно разселените лица;
Матвей Бедни - министър на младежта и спорта;
Андрей Бутенко - министър на образованието и науката;
Иван Виговски - министър на вътрешните работи;
Тарас Висоцки - министър на аграрната политика и продоволствието;
Николай Калашник - министър на възстановяването, инфраструктурата и транспорта;
Виталий Ким -  министър по въпросите на ветераните;
Александър Кравченко - министър на икономиката и околната среда;
Виктор Ляшко - министър на здравеопазването;
Сергей Марченко - министър на финансите;
Денис Маслов - министър на правосъдието;
Денис Улютин - министър на социалната политика, семейството и единството;
Оксана Ферчук - министър на цифровата трансформация.

Все още незаети остават два ключови поста, за които кандидатурите се предлагат от президента – министърът на външните работи и министърът на отбраната. Не е изключено назначенията да се забавят, тъй като следващото заседание на Върховната рада е насрочено чак за 18 август.

Междувременно Михаил Федоров вече не е дори изпълняващ длъжността министър. След утвърждаването на новия кабинет от парламента той автоматично беше освободен, а временно длъжността се изпълнява от първия му заместник Алексей Вискуб.

Президентът Володимир Зеленски вече заяви, че възнамерява да предложи за министър на отбраната изпълняващия длъжността ръководител на Службата за сигурност на Украйна Евгений Хмара. Той съобщи, че ще внесе кандидатурата му в парламента, а дотогава Хмара ще изпълнява функциите на министър на отбраната.

Това означава, че той ще ръководи военното ведомство независимо дали народните представители ще подкрепят кандидатурата му.

Хмара е един от авторите на операция „Паяжина“, съобщава "Страна.ua".

Именно около поста министър на отбраната се разви основната политическа интрига през деня.

Още снощи се проведе заседание на парламентарната група на "Слуга на народа“, на което присъства и президентът. Тогава започнаха да се появяват информации, че Зеленски е решил да не включва Михаил Федоров в състава на новото правителство като министър на отбраната.

Според присъствали на срещата причините били конфликтът на Федоров с главнокомандващия Александър Сирски, както и липсата на реформа в мобилизационната система, която отдавна се очаквала от него. Първоначално Зеленски е възнамерявал да назначи за министър на отбраната министъра на вътрешните работи Игор Клименко, тъй като според него той би могъл по-ефективно да се справи с проблемите около принудителната мобилизация, в която полицията участва пряко.

Днес президентът повтори публично тези аргументи и потвърди намерението си да предложи Клименко. Малко по-късно обаче в парламента бе съобщено, че бившият вътрешен министър категорично е отказал поста. След това Зеленски обяви, че променя кандидатурата и предлага изпълняващия длъжността ръководител на СБУ Евгений Хмара.

Още вчера вечерта Федоров публикува съобщение, с което даде да се разбере, че напуска министерството. За оставките си съобщиха и неговите съветници Сергей Стерненко и Сергей Бескрестнов. Почти веднага в социалните мрежи започнаха масови призиви за протести в подкрепа на Федоров, организирани от същите активисти, които миналата година организираха т.нар. „картонена революция“ срещу Зеленски, за да попречат на опита му да постави под контрол НАБУ и Специализираната антикорупционна прокуратура.

По същия сценарий събитията започнаха да се развиват още тази сутрин. В Киев, Лвов, Днепър, Одеса и други градове започнаха протести с картонени плакати в подкрепа на Михаил Федоров. По същото време бившият министър на отбраната проведе среща с журналисти, на която отправи остри критики към военното ръководство на страната.

Конфликтът Федоров - Сирски 

Федоров потвърди, че е в конфликт с главнокомандващия Александър Сирски и с началника на Генералния щаб Андрей Гнатов, като заяви, че лично е настоявал и двамата да бъдат освободени от постовете си.

По думите му те носят отговорност за големите загуби на фронта, защото отказват да водят войната по асиметричен и високотехнологичен начин. Освен това ги обвини в издевателства над новобранците, включително във връзка със скандала около полка „Скала“, за който по-късно даде допълнителни примери, както и в преследване на талантливи командири.

Федоров заяви, че с такова военно ръководство Украйна няма как да спечели войната.

Като примери за командири, които според него са били подложени на натиск, той посочи командващия Обединените сили Михаил Драпатий, който вече публично е изразил подкрепата си за него, както и командира на подразделенията за малка противовъздушна отбрана Елизаров, който днес е подал оставка.

Бившият министър изрази надежда, че президентът Зеленски ще преразгледа решението си и ще го върне начело на Министерството на отбраната. Той разкри още, че днес президентът му се е обадил и му е предложил пост на свой съветник, но той е отказал.

Какво означава ходът на Федоров?

Случилото се е безпрецедентно за времето на войната.

За първи път високопоставен украински държавен служител, на когото президентът е предложил да напусне поста си, не само отказва да приеме това решение, но и публично го атакува.

Досега подобно поведение са си позволявали единствено чиновници на по-ниско равнище, като например бившият ръководител на „Укренерго“ Владимир Кудрицки. В случая обаче става дума за министъра на отбраната и един от най-близките съратници на Зеленски.

Освен към обществото и президента, Федоров отправя послания и към армията, обвинявайки Сирски, че „потиска талантите“ и не дава възможност за развитие на способни генерали и офицери.

По същество това представлява открит политически бунт срещу върховния главнокомандващ, макар и засега не във военен смисъл.

В критиките си Федоров насочва основния удар не срещу Зеленски, а срещу Сирски, като оставя възможност президентът да „чуе гласа на народа“ и да промени решението си.

Ако под натиска на Федоров, западните медии и протестите Зеленски все пак го остави на поста министър на отбраната, това ще бъде изключително тежък удар по президентската власт – дори по-сериозен от отстъплението по закона за НАБУ и Специализираната антикорупционна прокуратура през юли миналата година.

Тогава антикорупционните институции няколко месеца по-късно нанесоха удар срещу най-близкото обкръжение на Зеленски в рамките на скандала, известен като „Миндичгейт“.

В резултат президентът беше принуден да освободи най-близкия си съратник Андрей Ермак и да засили влиянието на фигури, които външно демонстрират лоялност, но водят собствена политическа игра. Сред тях авторът посочва именно Михаил Федоров, както и Кирило Буданов.

Ако сега Зеленски бъде принуден да остави Федоров на поста му и практически неизбежно освободи Сирски, това би означавало, че по време на война върховният главнокомандващ е загубил едно от най-важните си правомощия – сам да определя кой да бъде министър на отбраната и главнокомандващ на Въоръжените сили.

Според автора това би довело до още по-голяма самостоятелност на Федоров и на евентуалния нов главнокомандващ, които все по-често биха действали в разрез с волята на президента. А в държава, която води война, контролът върху армията означава контрол и върху самата държава.

Не бива да се забравя, че крайната цел на силите, които стоят зад миналогодишния антикорупционен скандал, не е била единствено оставката на Андрей Ермак или принудителното напускане на Тимур Миндич. Според изложената теза тяхната основна цел е била значително ограничаване на президентската власт и превръщането на държавния глава в по-скоро представителна фигура, при засилено външно влияние върху управлението на Украйна.

В този контекст се споменава и т.нар. „пакет Качки–Кос“ – законодателни промени, които според автора Зеленски досега е отказвал да подкрепи въпреки постоянния натиск от антикорупционните институции и техните поддръжници.

Ако Зеленски остави Федоров на поста му, следващата стъпка би могла да бъде натиск от страна на министъра на отбраната за приемането на тези закони. Ако президентът откаже, е възможно да последват нови разследвания, компромати и обвинения срещу него.

Ситуацията за Зеленски е изключително сериозна и той трябва да вземе решение с дългосрочни последици – както за собственото си политическо бъдеще, така и за управлението на страната.

Засега президентът показва, че няма намерение да възстановява Федоров на поста. Как ще се развият събитията, предстои да стане ясно. 

Причините за конфликта

Зеленски и Федоров съществуват две основни противоречия.

Първото е, че Федоров все по-активно води самостоятелна политическа линия, подкрепяна от среди, близки до НАБУ, Специализираната антикорупционна прокуратура, европейските институции и Демократическата партия в САЩ. В тези среди той вече открито е разглеждан като потенциален бъдещ президент на Украйна.

Втората причина е борбата за контрола върху огромния военен бюджет. Според автора Федоров е изградил собствен кръг от компании и организации, работещи по отбранителни поръчки – например производители на дронове – които са влезли в конфликт с фирми, близки до президентското обкръжение.

Допълнително напрежение е породил и задълбочаващият се конфликт между Федоров и главнокомандващия Александър Сирски.

За Зеленски Сирски е ключова фигура, тъй като не проявява политически амбиции и гарантира контрол върху армията. Президентът добре помни как предишният главнокомандващ Валерий Залужни натрупа значително политическо влияние и до днес остава един от най-сериозните му потенциални съперници.

Поради тази причина Зеленски възприел кампанията на Федоров срещу Сирски като опит да бъде заменен лоялен към президента главнокомандващ с човек, който би бил значително по-независим.

Освобождаването на Федоров е своеобразен тест преди евентуален нов опит на Зеленски да постави под по-голям контрол НАБУ и Специализираната антикорупционна прокуратура – институции, които преди са били силно повлияни от САЩ, а сега са под по-силен натиск от европейските структури.

Според изложената теза президентът първо иска да провери каква ще бъде реакцията в Украйна и Европа на случая с Федоров. Ако тя е слаба, следващата му стъпка може да бъде насочена към ограничаване на влиянието на антикорупционните институции.

Ако обаче и този път Зеленски отстъпи, последиците могат да бъдат още по-сериозни, включително загуба на контрол върху армията.

Ситуацията на фронта и ударите

Според украинския военен проект DeepState руските войски са напреднали в Доброполското направление - в района на село Дорожное.

Министерството на отбраната на Русия съобщи, че е нанесло удари по предприятия, в които, според твърденията му, са се произвеждали безпилотни летателни апарати със среден и голям обсег на действие. Украинската страна не е потвърдила тази информация.

Русия отново е нанесла удари по пристанища в Одеска област.

През нощта Украйна е атакувала военното летище в Енгелс, Саратовска област. Последиците от атаката засега не са известни, а украинският Генерален щаб не е включил този удар в официалната си сводка, въпреки че руската страна е потвърдила нападението.

Междувременно западните медии анализират последствията от украинските удари срещу руски кораби в Азовско море.

Според CNN тези атаки могат да окажат сериозно влияние върху световния пазар на храни, сравнимо с ефекта, който би имало евентуално блокиране на Ормузкия проток върху петролния пазар.

Около една четвърт от руския износ на пшеница преминава през Азовско море. Поради това маршрутът има ключово значение за световната търговия със зърно. След последните атаки цените на пшеничните фючърси са се повишили осезаемо.

Според сателитни снимки и данни от системите за проследяване на корабите Русия практически е преустановила движението през Азовско море.

CNN съобщава, че на изображенията се виждат струпвания на кораби както край Керченския проток, така и при Донско-Азовския канал, които свързват региона съответно с Черно море и вътрешните водни пътища на Русия.

Нови скандали около полка „Скала“

Публикувано е ново журналистическо разследване за убийства и изтезания в полка „Скала“.

Материалът е посветен на отношението към военнослужещи, които не са издържали на жестокото отношение и са направили опит да напуснат частта.

Според разследването Аркадий Кукшин е бил прострелян в крака по време на преследване.

Александър Завалов е бил убит, докато се е опитвал да избяга през прозореца на тоалетна. Заподозреният за убийството вече е задържан.

Преди смъртта си Завалов разказва, че на полигон в Сумска област под постоянен конвой се намират между 600 и 700 души и почти всички искат да избягат, но смятат това за невъзможно.

Той твърди още, че на полигона военнослужещите са били оставени без вода за повече от ден, защото някой бил забравил бутилка.

По думите му той е успял да избяга през минирани участъци и горски терен, но скоро е бил открит от патрул на „Скала“, който открил огън по него.

Мъжът разказва, че е бил прострелян два пъти, но въпреки това успял да избяга през ниви, гори и блата. Според него около полигона са били поставени мини и взривни капани.

Инструктор от полка също твърди, че още през 2024 г. на полигона в Харковска област е имало побоища и издевателства над мобилизирани военнослужещи.

По негови думи братът на командира на полигона ударил с приклада на автомат един от мобилизираните, защото неправилно държал оръжието си, вследствие на което пострадалият изгубил едното си око. В документите обаче травмата била описана като причинена от взрив.

Самият инструктор твърди, че по-късно е бил пребит с тръба от гранатомет, защото подчинените му стреляли лошо. След това се опитал да се прехвърли в друга част, но бил открит и пребит повторно.

Това не е единствена публикация за полка „Скала“.

Според бившия депутат Борислав Береза и лидера на организацията „Братство“ Дмитро Корчински изтичането на информация за случващото се в подразделението е било свързано с конфликта между Федоров и главнокомандващия Сирски.

Береза заявява, че Федоров е загубил битката със Сирски и че дори информацията за случващото се в „Скала“, която според него е била използвана като последен коз, не е променила ситуацията.

Корчински също твърди, че хора, близки до Федоров, са раздували скандалите около щурмовите подразделения и около всичко, свързано със Сирски.

Припомня се, че след публикациите в изданието „Бабел“ за издевателства в полка „Скала“ е започнало наказателно производство срещу собственика на медията.

Самият Федоров днес потвърди конфликта си със Сирски и отново призова за освобождаването му, а Зеленски посочи именно този конфликт като една от причините за отстраняването на министъра.

Смъртта на оператор на дрон

Скандалите обаче не се ограничават само до полка „Скала“.

Изданието „Захід.нет“ съобщава, че тялото на 33-годишния оператор на дронове Марян Пенкалски е било открито без глава и вътрешни органи.

Семейството му подозира, че той е бил убит от свои колеги.

Пенкалски, младши сержант и пилот на безпилотни летателни апарати в 503-ти отделен батальон на морската пехота, изчезва в нощта на 19 декември 2024 г. край Доброполие в Донецка област по време на бойна задача.

Около месец и половина по-късно тялото му е открито на няколко километра от мястото, където е бил разположен батальонът.

Военното поделение първоначално е регистрирало изчезването му като дезертьорство, а смъртта – като самоубийство. Семейството и негови бойни другари обаче не приемат тази версия.

Според един от военнослужещите шапката на Пенкалски е била открита до тялото с куршумен отвор в областта на челото и изходна рана в тила, което според него поставя под съмнение официалното заключение за самоубийство.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.