Ще охлади ли инфлацията икономическия бум след COVID-19?

Пандемията и последиците от нея доведоха до промени в икономическото мислене
12 апр 2021 11:57, Анисия Иванова
10
Ще охлади ли инфлацията икономическия бум след COVID-19?
Снимка: Pixabay

Икономистите обичайно използват множество измерители, които да покажат кога растящите икономики са достигнали някакъв лимит по отношение на скоростта. Инфлацията обаче е единственият показател, който сега е приеман сериозно, пише Bloomberg.

Продължителен ръст на цените вероятно ще убеди политиците и централните банкери, че е време да натиснат спирачките на експанзионистичните мерки, приети по време на пандемията, включително високите публични разходи или ниските цени по заемите. Това е една от причините, поради които данните за потребителските цени в САЩ, които ще бъдат публикувани във вторник, ще бъдат следени отблизо, въпреки че е необходим повече от месец, за да се променят нагласите. Междувременно - като част от дълбоката промяна в икономическото мислене, която набра темпове през изминалата година - цялата гама от други показатели, на които някога се разчиташе, за да сигнализират за проблеми - отпада.

Смяташе се, че определени нива на бюджетните дефицити и публичните дългове са предупредителни знаци, докато много страни не надминаха тези граници през последната година, без да се сринат. Оценките за пълна заетост - или за най-много работни места, които една икономика може да създаде, без да прегрее, също се оказаха грешни.

Новата философия

Изоставянето или омаловажаването на всички тези критерии означава, че е по-малко вероятно длъжностните лица да предприемат превантивните действия, които са задушавали експанзиите в миналото.

Промяната също се превръща в подем към смирението в професия, която не е известна с това. По-рано икономистите предлагаха своите прогнози като основа за политиките. Те трябва да признаят, че бъдещето е пълно с неща, които те просто не знаят.

„Влиянието на дългосрочните прогнози се изпари и това е много хубаво“, коментира Джеймс Галбрайт, професор по икономика в Тексаския университет. „Политиките се създават за справяне с наличните проблеми. Ако има последици по-късно, трябва да ги адресираме по-късно”, отбелязва той.

Тази философия е заложена в основата на новата рамка за лихвените проценти на Федералния резерв. През последното десетилетие централната банка започна да повишава разходите по заемите въпреки забавената инфлация и нивото на безработица от около 5% след финансовата криза.

Сега представителите на Фед оценяват това като грешка, защото по-ниската безработица не води до ръст на цените. Централните банкери планират да определят политиката си спрямо настоящата ситуация в икономиката, а не спрямо очакванията им за това какво ще се случи. Във фискалната политика също има преосмисляне на ограниченията на скоростта.

Бюджетните дефиците и националният дълг като дял от икономиката преди бяха основни метрики. Европейският съюз наложи отграничение на дефицита в размер на 3% от БВП. Икономистите Кармен Райнхарт и Кен Рогоф твърдят в проучаване, че дълъг от 90% от БВП е опасна повратна точка.

Този начин на мислене доведе до политики на строги икономии след първоначалния шок от финансовата криза през 2008 г. - а резултатът беше слабо възстановяване. Но бюджетните прогнози бяха твърде песимистични, тъй като не предвиждаха, че лихвените проценти ще останат ниски. По време на пандемията правителствата бяха по-склонни да харчат. Администрацията на американския президент Джо Байдън настоява за мерки на стойност над 5 трилиона долара през първата си година - гориво за по-бързото възстановяване на икономиката, което изглежда вече е в ход.

Целият анализ четете в Bloomberg TV Bulgaria


10
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
8
0
 
2
 
! Отговори
Катастрофата идва преди 4 седмици
Очаква ни икономическа катастрофа !!
7
0
 
2
 
! Отговори
Естествено преди 4 седмици
Естествено, всичко ще се срине !!
6
0
 
3
 
! Отговори
Не си прави труда преди 4 седмици
Вече няма кой да пие толкова вече
5
1
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 4 седмици
Банките ще вдигнат лихвите когато поскъпването набере още сили.С това ще сложат край на този цикъл.Кредитен да уточним,защото отдавна вече икономическите цикли са удобно заменени с кредитни такива.
Това предстои.
4
5
 
3
 
! Отговори
Американ преди 4 седмици
Дъръ-дъръ-дъръ, дрън-дрън...
3
3
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 4 седмици
Естонски националисти събират подписи за излизане от ЕС
На естонския уебсайт за обществени инициативи Rahvaalgatus.ee се появи петиция за излизане на Естония от Европейския съюз. Ако документът получи поне хиляда гласа в своя подкрепа, тогава, съгласно закона, въпросът трябва да бъде повдигнат за обсъждане в парламента (Рийгикогу), предава EA Daily.До момента петицията е събрала 1309 подписа. По-рано Март Хелме, член на фракцията EKRE, обяви необходимостта от започване на дискусия в парламента.
2
3
 
19
 
! Отговори
Анонимен преди 4 седмици
Какъв бум бе? От 1989 година насам се борим за оцеляване тези за бум бълнуват!!!
1
3
 
16
 
! Отговори
Анонимен преди 4 седмици
Какъв икономическу бум бе, наивници?! Пландемията бе спретната не за да има такъв, а за да няма!