Ще охлади ли инфлацията икономическия бум след COVID-19?
Снимка: Pixabay
|
Икономистите обичайно използват множество измерители, които да покажат кога растящите икономики са достигнали някакъв лимит по отношение на скоростта. Инфлацията обаче е единственият показател, който сега е приеман сериозно, пише Bloomberg.
Продължителен ръст на цените вероятно ще убеди политиците и централните банкери, че е време да натиснат спирачките на експанзионистичните мерки, приети по време на пандемията, включително високите публични разходи или ниските цени по заемите. Това е една от причините, поради които данните за потребителските цени в САЩ, които ще бъдат публикувани във вторник, ще бъдат следени отблизо, въпреки че е необходим повече от месец, за да се променят нагласите. Междувременно - като част от дълбоката промяна в икономическото мислене, която набра темпове през изминалата година - цялата гама от други показатели, на които някога се разчиташе, за да сигнализират за проблеми - отпада.
Смяташе се, че определени нива на бюджетните дефицити и публичните дългове са предупредителни знаци, докато много страни не надминаха тези граници през последната година, без да се сринат. Оценките за пълна заетост - или за най-много работни места, които една икономика може да създаде, без да прегрее, също се оказаха грешни.
Новата философия
Изоставянето или омаловажаването на всички тези критерии означава, че е по-малко вероятно длъжностните лица да предприемат превантивните действия, които са задушавали експанзиите в миналото.
Промяната също се превръща в подем към смирението в професия, която не е известна с това. По-рано икономистите предлагаха своите прогнози като основа за политиките. Те трябва да признаят, че бъдещето е пълно с неща, които те просто не знаят.
„Влиянието на дългосрочните прогнози се изпари и това е много хубаво“, коментира Джеймс Галбрайт, професор по икономика в Тексаския университет. „Политиките се създават за справяне с наличните проблеми. Ако има последици по-късно, трябва да ги адресираме по-късно”, отбелязва той.
Тази философия е заложена в основата на новата рамка за лихвените проценти на Федералния резерв. През последното десетилетие централната банка започна да повишава разходите по заемите въпреки забавената инфлация и нивото на безработица от около 5% след финансовата криза.
Сега представителите на Фед оценяват това като грешка, защото по-ниската безработица не води до ръст на цените. Централните банкери планират да определят политиката си спрямо настоящата ситуация в икономиката, а не спрямо очакванията им за това какво ще се случи. Във фискалната политика също има преосмисляне на ограниченията на скоростта.
Бюджетните дефиците и националният дълг като дял от икономиката преди бяха основни метрики. Европейският съюз наложи отграничение на дефицита в размер на 3% от БВП. Икономистите Кармен Райнхарт и Кен Рогоф твърдят в проучаване, че дълъг от 90% от БВП е опасна повратна точка.
Този начин на мислене доведе до политики на строги икономии след първоначалния шок от финансовата криза през 2008 г. - а резултатът беше слабо възстановяване. Но бюджетните прогнози бяха твърде песимистични, тъй като не предвиждаха, че лихвените проценти ще останат ниски. По време на пандемията правителствата бяха по-склонни да харчат. Администрацията на американския президент Джо Байдън настоява за мерки на стойност над 5 трилиона долара през първата си година - гориво за по-бързото възстановяване на икономиката, което изглежда вече е в ход.
Целият анализ четете в Bloomberg TV Bulgaria
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
-
11:53
Електрохолд отвори първия си клиентски център в Пловдив
-
11:48
Случаи на коклюш и в Пловдив
- 11:40 Шефът на ЦРУ: Без помощ Украйна може да загуби войната още тази година
- 11:32 И Suicidal Tendencies идват в Пловдив за Hills of Rock
- 11:25 Милошев обсъди проблема с наемане на работна ръка от трети страни
Спонсорирани публикации
Как правилно да управляваме кризите в социалните медии? 
Съвсем скоро изкуственият интелект ще може да разсъждава и планира 
За справедлива либерализация на пазара на тока е нужна дигитализация на мрежата 
МОН: Електрически автобуси ще превозват учениците 
Schneider Electric преговаря за придобиването на Bentley Systems за 15 млрд. долара 
Азиатските пазари са на червено след покачването на напрежението в Близкия изток 
Актив убежище ли е биткойнът и от какво точно предпазва? 
К. Томов: Aвтомобилният пазар у нас може да надхвърли 50 хил. нови коли тази година 
Българската икономика е била в разцвет, когато политиците не са се бъркали (много) 
Vanda: Страхът от ситуацията расте 
Lombard Odier: Има възможност за деескалация в Близкия изток 
Lombard Odier Все още очаква 3 понижения през 2024г 
Renault се отказва от Arkana в полза на Dacia 
Китайски електромобил измина 1070 км с нов тип батерии 
Как в СССР караха с джанти от хеликоптер 
Задните врати на Prius се отварят в движение 
продава, Двустаен апартамент, 82 m2 София, Толстой, 108636 EUR 
продава, Двустаен апартамент, 88 m2 София, Толстой, 114900 EUR 
продава, Едностаен апартамент, 52 m2 София, Толстой, 73339 EUR 
продава, Двустаен апартамент, 98 m2 София, Толстой, 128865 EUR 
продава, Къща, 180 m2 София област, с.Лопян, 130000 EUR 
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Кариери | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2024 Dnes.bg All rights reserved. Contact Us | Advertising | Portfolio |