Вече е реалност: Космосът става достъпна туристическа дестинация

Туристическите пътувания до космоса, организирани от частни компании, официално излязоха от страниците на научно-фантастичните романи и от филмите през отминалата 2021 г., като се превърнаха в реалност. През изминалите дванадесет месеца беше поставено началото на нов етап в развитието на туризма - космосът се превърна в достъпна дестинация за пътешественици. Макар че засега само доста богати туристи могат да си позволят да си купят място на борда на корабите на частните компании, които предлагат подобна авантюра.

Началото обаче е поставено! Първото туристическо суборбитално пътуване през юли организира "Върджин галактик", собственост на британския милиардер Ричард Брансън. Той заедно с още петима души се издигна до ръба на космоса с ракетния самолет "Юнити-22". Двама от членовете на екипажа бяха пилоти, а останалите - служители в компанията на Брансън. Мисията продължи около 90 минути, а пасажерите се издигнаха на повече от 80 километра над Земята.

Дни след Ричард Брансън полетя и друг знатен космически турист - най-богатият човек в света Джеф Безос. Ракетата "Ню Шепард" на неговата компания "Блу ориджин" изведе в орбита четирима души. Те останаха в безтегловност повече от 11 минути. За разлика от пилотирания апарат на Брансън капсулата на Безос бе напълно автоматизирана и не изискваше специализиран екипаж на борда за излитане и кацане. Корабът на "Блу ориджин" достигна височина от 106 километра. В петък бе третият търговски полет на "Блу ориджин", който изведе шестима души до ръба на космоса, сред тях и дъщерята на първия американски астронавт Алън Шепард.

В средата на септември и компанията на Илон Мъск направи първи туристически полет до космоса. Въпреки че пътуването беше осъществено месеци след пътешествията на Ричард Брансън и Джеф Безос, "СпейсЕкс" изпревари конкурентите си, тъй като екипажът на мисия "Вдъхновение 4" беше изцяло цивилен - абсолютен прецедент в космическата история.

Петимата туристи, сред които обаче не беше Мъск, останаха в орбита цели три дни. Те обикаляха около Земята със скорост над 27 000 км/ч. Космическите туристи не участваха в управлението на кораба, който се ръководеше от наземен екипаж и бордови системи за насочване, въпреки че двама от тях бяха лицензирани пилоти.

Успешните полети сериозно засилиха интереса към прохождащия космически туризъм. Компанията "Върджин галактик" се похвали, че е продала около 700 билета. След полета на Брансън цената на едно място стигна 450 000 щатски долара.

Освен все по-достъпна туристическа дестинация, през 2021 г. космосът за първи път се превърна и в снимачна площадка за игрален филм. Пионер в начинанието е Русия. През октомври режисьорът Клим Шипенко и актрисата Юлия Пересилд се отправиха с кораба "Союз МС-19" към Международната космическа станция (МКС) като част от работата си по продукцията "Предизвикателство". Творците останаха при космонавтите 12 дни, а при завръщането си обявиха, че са преизпълнили плана си за направени кадри. Филмът вероятно ще е готов в края на 2022 г.

Русия също така монтира два нови научни модула МКС в изминалите дванадесет месеца. "Наука" е многофункционален научен модул, позволяващ извършването на множество експерименти, а "Причал" създава нови възможности за скачване с МКС на руските космически кораби, включително и на новия "Орел".

Доста новини долетяха и от Марс. През февруари марсоходът на НАСА "Пърсивиърънс" кацна успешно, след като пропътува 472 милиона километра за близо седем месеца. Задачата му е да събере и достави на Земята проби, от които се очаква да дадат отговор дали е съществувал живот на Червената планета. Първата част от мисията е изпълнена - през септември апаратът взе скални проби след един неуспешен опит. Те обаче ще бъдат изпратени за изследване към Земята чак през следващото десетилетие. На Марс активно работи и мини-хеликоптерът на НАСА "Инджинюъти", който успя да осъществи седемнадесет полета и да направи цветни снимки на повърхността на планетата.

За разкриването на тайните на Марс помага и роботизираният апарат "ИнСайт". Той улови сеизмичните вълни от трусовете там, което помогна на изследователите да направят първи оценки на вътрешната структура на Червената планета - размера на ядрото на планетата, дебелината на кората и състава на мантията й.

Китай също изследва Марс, където от месец май е роувърът "Чжужун". Азиатската държава усърдно развива космическата си програмата. Станцията й е в процес на изграждане - през април беше изведен основният й модул "Тянхъ". Тайконавти работят по бъдещата китайска космическа станция, като последната мисия беше изстреляна през октомври. Тримата тайконавти ще останат в космоса шест месеца - най-дългата пилотирана мисия, осъществявана от китайски екипаж.

Докато Китай гради своята станция в космоса, НАСА започна проект за предпазване на Земята от астероиди. Американците изстреляха апарата ДАРТ, чиято задача е да отклони опасен астероид. Експериментална защитна мисия срещу потенциално бедствие за Земята обаче реално ще започне през есента на следващата година, тъй като на ДАРТ му предстои 10-месечното пътуване към далечния космос.

Роботизираният апарат "Луси" пък пое на 12-годишна мисия до осем астероида, които са в същата орбита като Юпитер. Целта е по-доброто разбиране на формирането на Слънчевата система.

Новини има от Луната - китайският роувър "Юйту-2" забеляза мистериозен обект във формата на куб на обратната й страна. В следващите месеци се очаква повече подробности, но според учени най-вероятно става въпрос за скален къс или ръб на кратер.
/БТА/