24 часа в България

Кратък преглед на събитията в страната и тяхното влияние върху живота ни
16 мар 2005 14:31,
24 часа в България

Животът в България стана потресаващ. Не, не заради мръсотията по улиците. Или кучешките лайна. Или гадния въздух.

Причината е друга - хората тук си правят каквото си поискат. Естественият стремеж на всяко човешко същество за свобода на действията толкова се изврати, че започна да вреди на околните. В повечето пъти – фатално.

Само за 24 часа в България имаше няколко събития, подкрепящи това твърдение.

Някой в столичния кв. “Младост 1” го стегнала шапката и затова решил да постреля по поредния престъпник. Но не изчакал да го гръмне във входа, или в колата или просто на по-усамотено място.

Не, пуцането се осъществило в квартално кафене, където имало шестима души, а един от куршумите за сантиметри се е разминал от 6-годишно момиченце. Какво по-хубаво от това да постреляш по деца, а ако има и други хора около тях – ех, радост!

По-късно през деня стана ясно, че друг малоумник блъснал 10-годишно момче и, разбира се, избягал, защото така се прави, когато блъснеш някого. Ненормално е да си помислиш да закараш нещастната жертва в болница, пък и то светът така или иначе е пренаселен – дай да трепем както ни падне.

“Най-хубавото”, обаче, дойде вечерта. Трети малоумник, наквасен солидно шофьор, решил да изпревари със 100 км в час друга кола и понеже в листовките не е записано изрично, че е незаконно да помиташ хора на спирките, той направил точно това. И убил нищо неподозираща жена, която кротко си чакала транспорта.

Други две момченца от Смолян се надпреварвали с Фолксваген и Жигула и влетели в хола на 72-годишна жена, която гледала телевизия. Нужда от коментар?

На фона на тези неща останалите простотии изглеждат някак невзрачни. На кого му пука дали има дупки по пътищата, като с тях или без тях все ще се намери услужлив гражданин да ни прегази.

На кого му пука дали градският транспорт всеки ден се движи с гигантско закъснение, като е много вероятно да си останеш на спирката завинаги. Или да те застрелят. Вярно, погрешка, но това има малко значение в отвъдното.

През това време полицаите си бъркат в носа, защото това е, което един български полицаи прави най-добре, докато по улиците карат недорасли тийнейджърчета без книжки, взели колата на мама и решени да отворят работа на фирмите, изработващи некролози.

Изход от ситуацията не се вижда, може би трябва да следваме съвета на ген. Борисов от времето, когато ни казваше да избягваме заведения, в които има събрани бизнесмени, за да предотвратим вероятността да станем на кайма.

Сега трябва да избягваме и спирките, тротоарите и въобще всякакви пътни артерии, защото не знаем откъде ще изникне поредният кретен, устремил се със сто километра към владенията на Св. Петър.

С една дума – животът става все по-труден и опасен, а горкият гражданин трябва да е все по-нащрек, когато е навън, пък и както се вижда – и когато си е вкъщи. Не знаеш кой ще ти паркира в хола.

Може би затова ми дойде малко освежаващо новината, че ученици от столично училище замеряли полицаи с камъни и яйца. Тази почти спортна новина разнообрази скучното ми всекидневие, изпълнено с информация за прегазени, застреляни и пребити хора и върна вярата ми във възмездието. До следващите 24 часа.


Спонсорирано съдържание